Мишел дьо Монтен

Мишел дьо Монтен
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия
	Творби в Проект Гутенберг

Мишел дьо Монтен (1533 — 1592) е френски философ.

Ако има такова нещо като добър брак, то е, защото наподобява повече приятелство, отколкото любов.

Бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж.

Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.

Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.

Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си, а ако условията не се адаптират към мен, то аз самият се адаптирам към тях.

Според мен Римската империя е била по-храбра преди да бъде просветена.

Страхливостта е майка на жестокостта.

Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш…

Навикът притъпява остротата на нашия ум.

Сами по себе си нещата не са нито мъчителни, нито трудни; нашата слабост и малодушие ги правят такива.

Доверието към порядъчността на другия е достатъчно доказателство за собствената порядъчност и нея бог щедро покровителства.

Душата извлича полза за себе си от всичко.

Изглежда, че бързото и внезапно действие е повече свойствено на духа, а бавното и улегнало – на ума.

Дух, който няма никаква определена цел, се погубва; защото, както се казва, който е навсякъде, той не е никъде…

… така е и с ума: ако не е зает с нещо определено, което да го държи под юзда и да го заставя да работи, той се мята без цел насам-нататък по безкрайните полета на въображението…

Страхът, желанието, надеждите ни тласкат към бъдещето и ни лишават от чувството и разбирането на това, което е, за да ни подмамят към това, което ще бъде – дори и тогава, когато нас не ще ни има.

Когато ми противоречат, събуждат не гнева ми, а вниманието ми; аз се обръщам към тоя, който ми противоречи и който следователно ме учи. Общата кауза и на двама ни трябва да бъде истината.

Нашето велико и славно творение ще бъде да живеем, както трябва.

Ние лесно тълкуваме смисъла на чуждите писания, когато това е в полза на нашите предварително изработени мнения.

Каква истина е тази, за която планините са граница и която става лъжа за хората отвъд тях?

Ние нямаме друго мерило за истинното и разумното освен примера и образеца на мненията и нравите в страната, където живеем.

Не е ли по-добре да се въздържаш, отколкото да избираш от множеството заблуждения, които човешката фантазия е създала? Не е ли по-добре да не изразяваш мнението си, отколкото да се месиш в тия размирни и свадливи спорове?

Ние стигаме до някаква истина по пътя на съгласуването и съдействието на нашите пет сетива; но може би, за да достигнем едно достоверно познание за същността на нещата, биха ни били нужни не пет, а осем или десет сетива.

Простолюдието е по-мъдро, тъй като е толкова мъдро, колкото е необходимо.

Ние сме се родили, за да действаме.

Моята философия е в действието, в естественото и неотложно ползване от живота; и по-малко във фантазиите.

Природата ни е извела на света свободни и независими: ние сами се затваряме в едни или други кръгове

Нашите природни и придобити качества са толкова смешни, колкото и нелепи.

…не ще се намери нито едно държавно устройство, в което да няма примес от церемониално тщеславие или лъжа – за да се държи народът под юзда.

Няма по-лесно и едновременно по-сложно занятие от това да беседваш с мислите си – всичко зависи от това, каква е беседващата душа.

Колко малко вероятни неща има на света, засвидетелствани от хора, които заслужават доверие!

Не без основание може би ние приписваме лековерието и податливостта към внишения на невежеството и простодушието; някога ме бяха учили, струва ми се, че вярата е нещо, което сякаш се запечатва в нашите души; а щом е така, колкото душата е по-мекушава и по-неспособна за съпротива, толкова по-лесно е да се запечата нещо в нея, каквото и да е то.

Ако човек е живял една година и е видял смяната на времената – зима, пролет, лято, есен, – той вече е видял всичко.

Мисълта ми не е създадена да се извива и прегъва, само коленете ми.

Настроението на Демокрит ми се нрави повече, и то не затова, че да се смееш е по-приятно, отколкото да плачеш, а защото в него има повече презрение и ни осъжда по-строго, отколкото другото; а мен ми се струва, че няма презрение, което не бихме заслужили. Милостта и състраданието са примесени с известно уважение към това, което ги предизвиква; а на онова, над което се присмиваме, не придаваме никаква цена.

И на най-високият трон на света, ние винаги ще седим на задника си.

Аз самият съм темата на моята книга.

Този, който се страхува, че ще страда, вече страда от страха си.

Ако ни забраните нещо, ни карате да мислим за него.

В нищо не вярваме повече отколкото в това, което не познаваме.

Предпочитам компанията на селяни, защото те нямат необходимото образование, за да правят грешни изводи.

Нека дадем на природата шанс – тя знае по-добре от нас.

Най-плодотворната и естествена дейност за нашите умове е разговорът.

Невежеството е най-меката възглавница, на която човек може да облегне главата си.

Този, който налага тезата си чрез шум и команди показва, че има слаб разум.

Прелиствам книгите, но не ги изучавам; и това, което остане в главата ми, забравям, че е взето от друг; единствената полза, която моят ум извлича от такова четене, е, че се просмуква от мисли и разсъждения; колкото до автора, мястото, думите и всичко останало, забравям ги веднага. Аз съм толкова съвършен в забравянето, че дори собствените си писания и съчинения забравям не по-малко от всичко останало.

Не виждам цялото на нищо. Не успяват и тези, които ни обещават да ни го покажат. Всяко нещо има сто части и страни: аз винаги се хващам за някоя от тях , и то колкото да я докосна или близна само; понякога захапвам до кости и се старая да хвана не колкото мога повече, а колкото мога по-дълбоко; обичам преди всичко да представя предмета в нова светлина.

Езоп, този велик човек, видял веднъж своя господар да пикае, вървейки. „Ние пък – забелязал той – може би трябва да се изхождаме, тичайки. Колкото и да пестим времето си, от него винаги ни остава една голяма част безделно и лошо използвано“.

За тия, които се занимават с изучаване на човешките постъпки, няма по-голяма трудност от това да ги съгласуват и да им дадат някакво единно обяснение; защото те така убедително си противоречат, че ти се струва невероятно да са произлезли от един и същ източник.

Никое удоволствие няма вкус за мен без общуване.

Външни препратки

Подбрани откъси от Монтеновите "Есета"