Миларепа

Миларепа e книга на Ерик-Еманюел Шмит, първа част от серията Невидимия. В този монолог, който е и притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да задава философския въпрос: съществува ли действителността извън нашето възприятие за нея?

Цитати

• Сега казвам „аз“ за доста „азове“ и това ме прави по-лек. Когато бях само себе си, имах усещането, че съм тежък, неподвижен, обвързан, обрачен на себе си като на затвор
• Всъщност колкото повече възрастта ми напредва, толкова повече границата между крайната глупост и големия ум се изличава. Както онази между съня и действителността.
• Шампионите по святост ме потискат.
• Състраданието не позволява на никого да се поправи.
• Бях разбрал, че да повтаряш заклинанията, не служи за нищо, само усилието създава благоденствие.
• Не понасях някой да мисли вместо мен.
• Онези, които са изпълнени с обикновени желания и враждебност, не могат да направят нищо за чуждите. А не правят нищо полезно и за себе си. То е все едно човек, понесен от порой, да твърди, че спасява другите.
• Вече нямам семейство по силата на семето, семейството ми е по силата на човечността.
• Нищо не е постоянно в този свят; всичко е белязано от мигновеност.
• Страданието премахва различията между нас и другите, състраданието прави човек щедър.
• Като пеех само песни за обич, забравих раздорите.