Мечо Пух

Мечо Пух (англ. Winnie the Pooh) е приказен герой от едноименните книги на английския писател Алън Александър Милн (англ. Alan Alexander Milne, 1882–1956).

Мечо Пух
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Най-популярни фрази

• Колкото повече, толкова по добре
• Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
• Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
• Понякога седя и си мисля… а понякога просто си седя.
• Отдавна, много отдавна — онзи ден…
• Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места.
• Пух: Какво трябва да… трябва?
• Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
• Има дни, в които не е важно как се пише втoрник.
• Пуx? — Да, Прасчо. — Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!
• Когато някой казва, че няма никой, значи има някой…
• Всяко нещо струва друго нещо.
• Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде…

Въведение

• — Някои са умни, а някои не са — казва Мечо Пух.

• Тук Прасчо ме прекъсна с квичащия си гласец:
  

— А за Мен?

— Мое мило Прасенце — отговорих, — в цялата книга пише и за теб.

— Но за Пух повече! — изквича той.

Първа глава

• — Хайде една приказка! — каза Кристофър Робин.
  

— Каква приказка? — попитах.

— Ще бъдеш ли така добър да разкажеш една на Мечо Пух?

— Разбира се! — казах. — Какви приказки обича той?

— За себе си! Защото той е от този вид мечоци.

• Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:
  

"Преди всичко — каза си то — това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй — бръм… бръм… — без да значи нещо. Щом има бръмчене — значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела."

После мисли още дълго и си каза:

"А единствената причина да си пчела — доколкото знам — е да правиш мед!"

То се изправи развълнувано.

— А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям!

Така мечето започна да се катери по дъба.

• Ах, не е ли смешно,
  

че обичам мед?

Бръм… бръм… бръм…

Чудя се защо!

Втора глава

• Мечето Едуард, известно на приятелите си като Мечо Пух, или само Пух, за по-кратко, се разхождаше един ден из гората и си тананикаше гордо някаква песничка. Беше си я съчинило същия ден по време на Гимнастиката за Отслабване, която правеше всяка сутрин пред огледалото:
  

— Тра-ла-ла, тра-ла-ла

тра-ла-ла, тра-ла-ла,

рум-тум-тум, рум-тум-тум!

• Ако зная нещо за нещата, тази дупка значи Зайо — каза Пух. — А Зайо значи Компания. А Компания — значи Похапване и Публика, която Ме Слуша, докато Тананикам, и тям подобни…

• Мечето се наведе, пъхна главата си в дупката и извика:
  

— Има ли някой в къщи?

Отвътре се чу трополене и после — тишина.

— Питам има ли някой в къщи? — извика силно Пух.

— Не! — обади се един глас и после добави: — Няма защо да крещиш толкова! Чух те много добре още първия път!

— Жалко! — каза Пух. — Ама съвсем никой ли няма?

— Никой!

• Пух много обичаше да похапва нещо към 11 часа сутрин и много се зарадва, като видя, че Зайо започна да нарежда паници и чаши. А когато Зайо го попита: „Мед или кондензирано мляко с хляб?“, Пух толкова се развълнува, че извика: „И двете!“ Ала се уплаши да не го помислят за лаком и добави: „Но не се тревожи и за хляб, моля ти се!“ И дълго след това не продума… Най-сетне, мляскайки с лепкав език, той стана, раздруса любезно лапата на Зайо и каза, че трябва да си върви.

• Зайо: …Един от двама ни яде много и това не бях аз!

Истинските играчки на Кристофър Робин

Трета глава

• — Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде си тръгнал?
  

— На лов — каза Пух.

— На лов за какво?

— По следите съм на нещо — каза Пух тайнствено.

— Следи на какво? — приближи се Прасчо.

— И аз това се питам: какво ли ще е?

— И как мислиш да си отговориш?

— Ще трябва да се срещна с това животно — каза Мечо Пух. — Погледни тук! — и той показа снега пред себе си. — Какво виждаш?

— Следи! — каза Прасчо. — Следи от лапи! — изквича той от възбуждение. — О, Пух, мислиш ли, че това е — е… е Невестулка?

— Може би — каза Пух. — Понякога е, а понякога не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи!

• Изведнъж Пух спря и показа възбудено надолу:
  

— Виж!

— Какво? — подскочи Прасчо. После, за да покаже, че не се е уплашил, подскочи още няколко пъти — уж се упражнява.

• — Почакай малко — каза Мечо Пух, като си вдигна лапата. Той седна и се замисли по най-замисления начин, който можа да измисли…

Четвърта глава

• Старото сиво магаре Ийори, застанало само в най-сенчестия кът на гората, с разкрачени предни крака и клюмнала на една страна глава, мислеше за разни неща. Понякога си мислеше тъжно: "Защо?", понякога мислеше: "Закъде?", понякога — "Колко всъщност?", а понякога не беше много сигурно за какво мисли. Затова, като видя, че Мечо Пух крачи насам с тежките си стъпки, то се зарадва, че може да престане да мисли…

• — Ако някой знае всичко за всичко — каза си Мечето, — то това е Бухала, който знае нещо за нещата. Името ми да не е Мечо Пух — а то е! — прибави той, — значи така е!

• Аз съм Мече с Много Малко Мозък и дългите думи ме Объркват.

• Известно време Пух кимаше със затворени очи и казваше едно след друго „да“ и „не“ на всичко, което Бухала говореше. Когато каза „да, да“ за последен път, побърза да прибави и „не, не“, без да знае всъщност за какво говори Бухала.

Пета глава

• Пух и Прасчо … започнаха приятелски разговор за това-онова, Прасчо каза:
  

— Знаеш ли какво искам да ти кажа, Пух?

— Точно това мислех и аз, Прасчо.

— От друга страна, Пух, не трябва да забравяме…

— Правилно, Прасчо, макар че в момента съм забравил.

• На гърнето пишеше "МЕТ", но за да бъде сигурен, той свали книжното капаче и погледна вътре: изглеждаше като същински мед! „Но не можеш да бъдеш сигурен — каза си той, — спомням си, чичо беше ми казвал, че е виждал сирене със същия цвят!“ Затова пъхна в гърнето езика си и близна дълбоко.

• Постепенно Прасчо се събуди. Щом се разсъни съвсем, той си каза:
  

— Ох!

После си каза храбро:

— Да!

И после още по-храбро:

— Точно така!…

Но не се чувстваше много храбър…

Шеста глава

• — Добро утро, Ийори!
  

— Добро утро, Пух Мечо — каза Ийори мрачно. — Ако наистина е добро утрото! В което се съмнявам!

— Защо, какво се е случило?

— Нищо, Пух Мечо, нищо! Не всички могат… Някои не могат! Само това мога да кажа!

• Пух седна на един голям камък и се опита да проумее. Това му приличаше на гатанка, а той никак не можеше да ги отгатва, защото беше Мече с Много Малък Ум.

• Първото нещо, което Пух направи, беше да провери в долапа дали не е останало някое много малко гърненце с мед. Имаше едно и той го свали.
  

— Ще го дам на Йори — обясни Пух. — Подарък. Какво ще му дадеш ти?

— Не може ли да го подарим заедно — предложи Прасчо, — от двама ни?

— Не — каза Пух, — това не е добър план!

— Добре. Тогава ще му подаря балонче. Остана ми едно от миналия празник. Да отида да го взема, а?

— Това, Прасчо, е много добра идея. Точно от това се нуждае Йори, за да се развесели. Никой не може да се развесели без балонче.

• …Моят правопис е Разклатен. Добър ми е иначе правописът, но се Клати и буквите отиват не на мястото си / Мечо Пух

• — Можеш ли да четеш, Пух? — попита той малко тревожно. — Отвън на вратата има надписи за чукането и звъненето, които Кристофър Робин написа. Можеш ли да ги прочетеш?
  

— Кристофър Робин ми каза какво е написано и тогава можах.

— Е добре, тогава аз ще ти кажа какво съм написал тук и ти ще можеш да го прочетеш.

И Бухала написа. Това написа:

"ЧтИТ оРждН ДЕм"

Пух го погледна с възторг.

— Тук е казано: „Честит рожден ден“ — каза Бухала небрежно.

— Хубаво е! И дълго! — каза Пух възхитен.

— Всъщност аз написах, разбира се, „Много честит Рожден ден, с обич от Пух!“ Естествено изхабих доста молив, докато напиша толкова дълго нещо.

— О! Виждам!

Седма глава

• Изведнъж Пух, който се беше изчервил от напрегнатото мислене, каза:
  

— Сметнах ги: петнадесет!

• — Пух — започна Зайо нежно, — ти нямаш никакъв ум.
  

— Знам! — каза Пух смирено.

• Прасчо: Обикновено аз не се плаша от Свирепи Животни, но добре е известно, че едно Свирепо Животно, когато го Лишиш от Малкото му, става свирепо колкото Две от По-Свирепите Животни.

• — Прасчо — каза Зайо, като започна да подостря молива си, — нямаш никаква смелост!
  

— Трудно е да бъдеш Храбър — каза Прасчо, леко подсмърчайки, — когато си Толкова Малко Животно!

• Прасчо толкова се зарадва, че ще бъде Полезен, че забрави да се страхува…

• — А аз? — каза Пух тъжно. — Навярно няма да бъда полезен!
  

— Нищо, Пух — каза Прасчо утешително, — друг път може би!

• — Без Пух — каза Зайо сериозно… — приключението е невъзможно!
  

…Пух отиде в един ъгъл на стаята и си каза гордо:

— Невъзможно без Мен! Ето какво Мече съм аз!

• СТИХОВЕ, съчинени от Мече с много малко Ум.
  

В понеделник, когато е топло,

аз си мисля това-онова

и най-често в главата ми чопли:

това Онова ли е и онова — Това.

Във вторник завей, завали ли —

аз се блъскам кат птичка в кафез

и се чудя и мая дали е…

дали тез са Онез и онез — Тез?

Във сряда под облаче бяло

се замислям и нямам покой —

мисля де се е чуло, видяло

кой Какво е и какво е Кой?

В четвъртък, щом всичко замръзне —

всяко клонче със скреж е покрито…

Мисля. Мисля… дорде ми омръзне:

че които са Тез — не са тез, Които.

• Прасчо, който всъщност не беше привърженик на къпането, потръпна от възмущение и каза с най-голямата храброст, на която беше способен…

• Никога досега … — Прасчо не беше тичал толкова бързо и не престана да тича, докато не наближи дома си. Когато останаха стотина крачки, той спря да тича и започна да се търкаля в прахоляка чак до дома си и така получи отново предишния си приятен цвят…

Осма глава

• Тази сутрин по време на закуската (проста закуска — една-две медени питки, леко намазани с мармалад) той (Мечо Пух) изведнъж съчини нова песен. …
  

Нямам грижа вей ли, или сняг вали,

щом тумбакът ми е пълен с мед!

Нямам грижа дали мръзне, или се топи,

щом муцуната ми е потънала във мед!

• Кристофър Робин седеше пред вратата на къщичката си и си обуваше Големите Ботуши. Щом видя Големите Ботуши, Пух вече знаеше, че ще има Приключение, затова бързо избърса меда от нослето си с опакото на лапата, приглади кожуха си колкото можеше по-добре, за да изглежда Готов на Всичко.

• — Ще откриваме Северния Полюс.
  

— О! — каза Пух. — Какво е Северният Полюс?

— Нещо, което се открива! — каза Кристофър Робин безгрижно, но не много уверен.

— О! Разбрах! — каза Пух. — Нужни ли са мечки за откриването?

• — Здравей, Зайо — каза Мечо Пух, — ти ли си?
  

— Да кажем, че не съм — каза Зайо, — да видим какво ще стане тогава!

— Има съобщение за теб.

— Ще му го предам!

• Прасчо седеше на земята пред вратата на къщата си и весело духаше едно глухарче, за да узнае "дали това ще се случи тази година… догодина… някога или никога!" И тъкмо разбра, че "няма да се случи никога", и се мъчеше да си спомни какво нямаше да се случи, като се надяваше, че е било нещо неприятно, когато Пух пристигна.

• — Не питам никого! — каза Йори. — Аз само казвам на всички: можем да търсим Северен Полюс, можем да играем на "Ринги-ринги-рае!" На мен ми е все едно!

• Така тръгнаха да откриват Полюса. И както вървяха, си бъбреха всички за това-онова, с изключение на Пух, който съчиняваше песен.
  

— Това е първият куплет — каза той на Прасчо, когато беше вече готов.

— Първият куплет на какво?

— На моята песен.

— Коя песен?

— Тази!

— Коя тази!

— Е добре! Ако искаш — ще я чуеш!

— А откъде знаеш, че искам да я чуя?

Пух не можа да отговори на този въпрос, затова запя…

• Стигнаха до един поток, който се извиваше и блъскаше между високи скалисти брегове, и Кристофър Робин изведнъж видя колко е опасно това място.
  

— Тъкмо място — обясни той — за Засада!

— Какво е засадено там? — пошепна Пух на Прасчо. — Да не би да е хвойна?

…

— Засада — каза Бухала — е един вид Изненада.

— Такава е и хвойната понякога — каза Пух.

…

— Ако някой неочаквано връхлети отгоре ти, това е Засада — каза Бухала.

• — Всеки ли е взел храна? — попита Кристофър Робин с пълна уста.
  

— Всички освен мен! — каза Йори. — Както Винаги! — Той ги огледа наред с обичайния си меланхоличен поглед: — Надяваме се, че никой от вас не е седнал случайно върху магарешки бодил?

— Струва ми се, че аз! — каза Пух. — Ох! — Той се изправи и се огледа отзад. — Да, аз! Така си и мислех!

— Благодаря ти, Пух, щом вече не ти е нужен! — Йори дойде до мястото, откъдето току-що стана Пух, и започна да яде. — Повреждат се, като сядаш отгоре им! — продължи Йори, като ги изгледа, дъвчейки. — Не са вече Сочни! Запомнете това всички! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!

• Йори: Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!

• — Виж какво, Зайо… чудя се дали… Само това… нали знаеш Как изглежда Северният Полюс?
  

— Ами… — каза Зайо, като си гладеше мустаците. — Щом ме питаш…

— Знаех по-рано, ама сега нещо съм го позабравил — каза Кристофър Робин нехайно.

— Смешно — каза Зайо, — ама и аз нещо съм го позабравил, при все че някога го знаех.

— Смятам, че е кол, забит в земята.

— Сигурно е кол — каза Зайо. — Щом му викат полюс-колюс, той е кол! И тогава смятам, че ще бъде забит в земята. Няма къде другаде да бъде забит.

— Да. Така мисля и аз.

— Важното е — каза Зайо, — на кое място е забит!

• — Хей, Йори… — каза Пух, като дойде при тях…
  

— Благодаря ти, Пух, за вниманието, но едва ли ще може да ми послужи преди ден-два.

— Какво да ти послужи?

— Това, за което говорим.

— Аз не приказвам за нищо — каза Пух объркан.

— Пак моя грешка! Мислех, че каза колко съжаляваш, че опашката ми е вкочанясала, и можеш ли да направиш нещо, за да помогнеш.

— Не — каза Пух. — Не съм го казал! — И след като помисли малко, съчувствено добави: — Може би някой друг го е казал!

— Тогава благодари му от мое име, щом го видиш!

Девета глава

• Валеше и валеше, и валеше…
  

…

Дни… и дни… и дни…

• "Ако само бях у Пух или у Кристофър Робин, или у Зайо — мислеше си Прасчо, като поглеждаше през прозореца, — когато започна да вали, щях да си имам Компания през всичкото време, вместо да седя сега сам-самичък, без да имам какво да правя, освен да се чудя докога ще вали!…" Той си представяше как би казал на Пух:
  

— Виждал ли си някога такъв дъжд, Пух?

И Пух би отговорил:

— Не е ли ужасно, Прасчо?

И Прасчо би попитал:

— Как ли се чувства Кристофър Робин сега?

А Пух би казал:

— Мисля, че къщата на Горкия Зайо е пълна вече с вода!

Прекрасно би било да разговарят така. Наистина и наполовина не е така интересно да преживяваш такова вълнуващо нещо като наводнение, ако няма с кого да го споделяш.

• Пух няма много Ум, но никога не попада в беда. Върши глупости, но всичко се обръща на добро!

• Когато дъждът започна, Мечето спеше.
  

Валеше… и валеше… и валеше…

а то —

спеше… и спеше… и спеше…

• Тогава му дойде една идея и трябва да призная, че за Мече с Толкова Малко Ум бе много добра идея.

• Пух няма много ум и може да извърши някоя глупост, а аз толкова го обичам!

• Мечо Пух към Кристофър Робин: Получих Много Важно Известие, изпратено ми в бутилка. Но понеже ми е влязла вода в очите, не можах да го прочета, затова ти го донесох.

Десета глава

• Един ден, когато слънцето се върна над Гората и донесе със себе си дъха на Май, и всички поточета весело забълбукаха, прибрани спретнато в коритата си, и малките локвички дремеха, потънали в спомени за времето, когато са били големи и са вършили още по-големи неща, и в топлия спокоен въздух на Гората се чуха предпазливите опити на Кукувицата да кука, заслушана в собствения си глас; или ленивите, приятни оплаквания на Дивите Гълъби, че "други са виновни, но няма значение" — в такъв един ден Кристофър Робин свирна по особен начин и Бухала долетя от Голямата гора, за да види какво искат от него.

• — Бухале — каза Кристофър Робин, — ще устроя прием.
  

— Наистина ли?

— Ще бъде специално в чест на Пух. В чест на онова, което той направи, когато трябваше да направи нещо, за да спаси Прасчо от Наводнението.

• Бухала се опита да каже нещо много умно, но не можа да го измисли. Затова хвръкна да покани другите. Първия, на когото каза, беше Пух.
  

— Пух — каза той, — Кристофър Робин прави прием.

— О! — каза Пух. После, като видя, че Бухала очаква да чуе още нещо от него, продължи:

— Ще има ли нещо като онези дребни сладки с глазура от розова захар?

Бухала почувства, че е под неговото достойнство да говори за сладки с глазура от розова захар, затова му каза точно каквото му бе поръчал Кристофър Робин и литна към Йори.

• И колкото повече Мечо Пух мислеше, толкова повече всичко се объркваше в главата му като в объркан сън.

• …Бухала … продължи да разказва на Кристофър Робин за един нещастен случай, който почти се случил на един негов приятел, когото Кристофър Робин не познавал.

• След като си похапнаха, Кристофър Робин удари с лъжицата си по масата. Всички спряха да говорят, стана много тихо. …
  

— Този прием — каза Кристофър Робин — е прием в чест на едного, който е направил Нещо, и всички ние знаем кой е той. И това е прием в негова чест, защото е направил Нещото, и аз съм му приготвил подарък. Ето го!

Той попипа наоколо си и пошепна: "Къде ли съм го сложил?"

• Йори: Ех, и аз имам свои приятели! Вчера дори някой разговаря с мен. И миналата седмица ли беше, или още по-миналата Зайо се блъсна в мен и ми каза: "Прощавай!" Така е! Животът е колело! Нещата се променят…

• Разбира се, Пух бързаше да отвори пакета, но внимателно, за да не скъса канапа, защото човек никога не знае кога ще му бъде Полезен канап! Най-после отвори пакета.

• — Когато се събуждаш сутрин, Пух — каза Прасчо най-после, — какво си помисляш най-напред?
  

— Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?

— Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.

Мечо кимна замислено.

— То е все същото! — каза той…

Други източници

• Мечо Пух под цензура