Лукан
римски поет
(пренасочване от Марк Аней Лукан)
Марк Аней Лукан (лат. Marcus Annaeus Lucanus, 39-65 г. от. н.е.) е римски поет, родом от Испания, племенник на Сенека, най-известният след Вергилий епик. Квинтилиан често хвали неговите произведения за дълбочината на чувствата, за силата и богатството на мисълта. Голяма част от творчеството му обаче е изчезнала безследно още в древността. Единствената му оцеляла до днес книга "Pharsalia" или "De bello civili" (Вестници или поема за Гражданската война) е посветена на смутните времена на противоборство между Цезар и Помпей.
Марк Аней Лукан | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия | |
Творби в Проект Гутенберг |
- …А преходното е подвластно на случайността. — Pharsalia, книга II, ст. 13
- …Et habet mortalia casus.
- Ако е останало и още нещо да се донаправи, считай, че нищо не е свършено. — Pharsalia, книга II, стих 657
- Nil actum credens, dum quid superessel agendum.
- Алà не трябва вече да се молим; с желязо вие призовавайте съдбата!
Във вашите ръце е на Цезаря величието днес. — Pharsalia, книга 7, стих 252- Nil opus est uotis, iam fatum accersite ferro.
in manibus uestris, quantus sit Caesar, habetis.
- Nil opus est uotis, iam fatum accersite ferro.
- Безделието винаги поражда непостоянни мисли. — Pharsalia, книга IV, стих 704
- Variam semper dant otia mentem.
- Безпочвените мълви също могат да почиват на основателни опасения. — Pharsalia, книга I, стих 469
- Vana quoque ad veros accessit fama timores.
- Всичко се дава на този, който има оръжие и всичко потъпква. — Pharsalia, книга I, стих 348
- Arma tenenti
omnia dat, qui iusta negat
- Arma tenenti
- Вярваше, че е роден не за себе си, а за целия свят. — Pharsalia, книга II, стих 383
- Nec sibi sed toti genitum se credere mundo.
- Грехът на множеството винаги остава ненаказан. — Pharsalia, книга V, стих 260
- Quidquid multis peccatur inultum est.
- Да бъдеш свързан с една и съща съдба. — Pharsalia, книга V, стих 769
- Casu pendere ab uno.
- Да използваме силите, които сме събрали. — Pharsalia, книга I, стих 348
- Uiribus utendum est quas fecimus.
- Да пожертваш живота си за победата. — Pharsalia, книга VIII, стих 100
- Felicibus armis dependisse caput.
- Да предоставиш на меча да решава съдбините на света. — Pharsalia, книга VII, стих 108
- Gladio permittere mundi discrimen.
- Делото на победителите се харесва на боговете, а делото на победените – на Катон. — Катон Млади останал верен на победения от Цезар Помпей и след поражението на войските му се самоубил, Pharsalia, книга I, стих 118
- Victrix cause Diis placuit, sed victa Catoni
- Добродетелта ни радва затова, защото сама по себе си се постига с много голям труд. — Pharsalia, книга IX, стих 404
- …Laetus est, quoties magno sibi constat, honestum.
- За съвсем кратко време несъгласието остава зад съгласието. — Pharsalia, книга I, стих 98
- …Temporis angusti mansit concordia discors.
- Заможният не трябва да си мисли, че го обичат заради собствените му качества. — Pharsalia, книга VII, стих 727
- Felix se nescit amari.
- Избягвай бавенето – отлагането винаги вреди. — Pharsalia, книга I, стих 280
- Tolle moras, semper nocuit differre paratis.
- Издигнете символите на предишните победи. — букв.: "Извадете символите на предишно завладяване."; Pharsalia, книга I, стих 347
- Tollite iam pridem uictricia tollite signa.
- Изчезнали са даже руините. — за легендарната Троя, Pharsalia, книга IX, стих 969
- Etiam periere ruinare.
- Като земята от звездите
или пък от морето пламъка – така далеч са ползата и правото един от друг. — Pharsalia, книга 8, стих 487- Sidera terra
ut distant et flamma mari, sic utile recto.
- Sidera terra
- Мечовете затова са дадени – никой да не бъде роб. — по време на Френската революция този стих е бил гравиран върху оръжията на Националната гвардия на Франция; Pharsalia, книга IV, стих 579
- …Datos, ne quisquam serviat, enses.
- Мнозина стигат и до крайна опасност от страх пред надигащата се беда. — Pharsalia, книга VII, стих 104
- Multos in summa pericula misit venturi timor ipse mali.
- Наказан ти ще бъдеш заради прехвалена вярност, щом искаш
на преследвания от съдбата да помогнеш. — Pharsalia, книга 8, стих 485- Dat poenas laudata fides, cum sustinet' inquit
'quos fortuna premit. fatis accede deisque…
- Dat poenas laudata fides, cum sustinet' inquit
- Научѝ се как живее малкия човек и колко малко от природата изисква той. — Pharsalia, книга IV, стих 377
- Discite quam parvo liceat producere vitam, Et quantum natura petat.
- Никоя страна не е невинна, ако нейн противник е назначен за съдия. — Pharsalia, книга VII, стих 263
- Nulla manus belli, mutato judice, pura est.
- Но всеки сам създава своето крушение. — Pharsalia, книга I, стих 499
- Naufragium sibi quisque facit.
- Но всичко се променя от случайността. — Pharsalia, книга VII, стих 487
- …Rapit omnia casus.
- Но Цезар е неудържим във всички свои намерения, и мисли може би, че нищо не е свършено, докато все още има нещо да не е довършено. — Pharsalia, книга II, стих 656
- Sed Caesar in omnia praeceps, nil actum credens, cum quid superesset agendum.
- Но Цезар има солидно име и военна репутация: неговата енергия никога не си почива, безчестието би го завладяло без война. — Pharsalia, книга I, стих 143
- Sed non in Caesare tantum nomen erat nec fama ducis, sed nescia virtus stare loco, solusque pudor non vincere bello.
- Победата не ще да дойде даром над онези, които са готови да поставят под ударите и гърдите си. — Pharsalia, книга IV, стих 275
- Uincitur haut gratis iugulo qui prouocat hostem.
- Страхливец ще е вечно този, който от жестокост се срамува. — Pharsalia, книга 8, стих 495
- Semper metuet quem saeua pudebunt.
- Със първия удар на меча побързайте вие да съркушите света;
И нека да бъде тъй ясно, че тези народи, които Помпей
с колесница повел е към Рим, не струват и единия даже триумф. — Pharsalia, книга VII, стих 278- Et primo ferri motu prosternite mundum;
sitque palam, quas tot duxit Pompeius in urbem
curribus, unius gentes non esse triumphi.
- Et primo ferri motu prosternite mundum;
- Сянка от велико име. — изказан относно Помпей, изразът се употребява за прославени лица, от които не е останало нищо, Pharsalia, книга I, стих 135
- Stat magni nominis umbra.
- Той се радваше да постеле пътя си с провалите на другите. — Pharsalia, книга I, стих 150
- Gaudensque viam fecisse ruina.
- Че няма ли възмездие, насилия се вършват – но само докогато им се дава. — Pharsalia, книга 8, стих 492
- Facere omnia saeue non inpune licet, nisi cum facis.
- Щастливия зачитай и бягай от нещастника. — Pharsalia, книга 8, стих 487
- …Et cole felices, miseros fuge.
- Яростта ги увлича от само себе си. Да търсят виновни е загубено време за тях. — Pharsalia, книга II, стих 109
- Trahit ipse furoris Impetus, et visum est lenti quaesisse nocentum.
- Източници