Мариам Петросян

Мариам Петросян (1969) е арменска художничка, аниматор и писател романист.

Най-неприятната тишина е там, където много хора мълчат.
- Аз съм красив, - каза урода и заплака... - А аз съм урод, - каза другият урод и се засмя...
Ако не сте били толкова обсебени от факта, че никой не ви разбира, може би ще имате силата да разберете другите.
Аз бе обичам истории. Аз обичам мигове. Обичам нощта повече от утрото, луната повече от слънцето, а тук и сега повече от след това.
Няма по-щастлив човек, отколкото истинският глупак.
Усмивката, момче, усмивката е най-доброто което е в човека. Ти не си съвсем човек, докато не умееш да се усмихваш.
Думите, които са казани означават нещо, даже ако ти нямаш в предвид нищо.
Той се усмихва. Като маниак. Или влюбен. Което, като цяло е едно и също.
Любовта те изяде. Първото нещо, което тя изяжда, е мозъка.
Около нас има разпръснати отговори на всякакви въпроси, само трябва да можете да ги намерите.
За духа няма нищо по-страшно от това да стане просто тяло.
Пеперудите, красиви от светлина, в полумрака са еднакво черни и приличат на крилати хлебарки.
Музиката е чудесен начин за изтриване на мисли, лоши и не толкова, най-добрият, а и най-древният.
- Но обичате кучетата. - Те са по-добри от хората.
Не можеш да предадеш един, за да защитиш мнозина.
Когато сте малки, възрастните изглеждат безупречни, по-скоро е срамно да знаем с течение на времето, че това не е така.
Само рядко говорещите хора умеят да произнасят такива убийствени в своята простота фрази.
- Във всеки сън, скъпа, най-важното е да се събудиш на време.
И всичките му победи миришеха на поражение. Побеждавайки, той побеждаваше само част от себе си, а вътрешно оставаше предишният.
Мечтаейки за чудото, понякога рискуваш да го получиш, оставайки без нищо.
Всеки предмет са времена, събития и хора, компресирани в твърда форма.
Когато започваш да разбираш нещо, първата ти реакция е да изтръгнеш от себе си това разбиране.
Няма по-лоша съдба, отколкото да знаеш какво ще се случи утре.
Усмивката е светлина. Не при всички, но при мнозина.
Ние сами си избираме дома. Ние го правим интересен или скучен, а след това той ни променя.
Сумракът е пукнатината между световете.
По-добре да убиеш човек, отколкото да го направиш роб на своите желания.
Има такива хора по света. Или може би изглеждат така. Те са редки, но има хора, които нямат проблеми. Те се държат така, сякаш нямат проблеми.
Очите му бяха като цял свят. Като изоставена планета.
Свободата е в теб самият.
Той нямаше право на грешки, на любимци и на смърт.
На влюбените и на маниаците морето им е до колене. Всички те са еднакви и с тях е безсмислено да се спори.
Уморен съм толкова много, че почти вече забравих как да се смея.
Собственото ми безсилие ме поглъща. Скоро ще останат само кости.
Когато се отдадете на желанията си, губите волята си и ставате техен роб.
Понякога любопитството надделява над моралните принципи... С вас така ли се е случило?
Това, което за теб не означава нищо, за някого е всичко.
Всички искаме чудеса. Някои чудеса са приложими, а някои не са, следователно ние избираме възможните.
Тези, които живеят без да губят вяра в чудото, ще го открият.
Боговете не ревнуват. Това е напълно отделна патология.
Той беше наранен от прекалено много щастие.
...понякога изобщо не е необходимо да се казва нещо на глас, за да бъде разбрано.
Всички обещания се нарушават рано или късно...
Нито един разказ не може да предаде действителността такава, каквато е била.
Нищо не сближава така, както общата тайна.
Не можете да си тръгнете или да се върнете, когато пожелаете.
Има много начини да се изпрати човек в ада, без да се прибягва до открита грубост.
Понякога действието е по-лошо от бездействието.
Всичко на света се нуждае от почивка.
Домът е жив, и той също умее да обича.
Не ми харесва миризмата на мъртви думи.
Аз ще ти разкажа всичко, което помня, а аз помня всичко!
Аз се уверих, че всички жени са еднакви. Дори най-добрите от тях не знаят каква е дисциплината.
Драконът е митично същество. Белият дракон се явява двойно митично същество, в допълнение към другите качества на албинос, т.е. патология дори сред себеподобните.
За всеки леглото е неговата лична крепост.
Да, аз съм меркантилен, кръвожаден, склонен към параноя и въобще далеч от съвършенството.
С традициите се свиква бързо. Особено в детството.
Повече от всичко не обичам да бъда трезвен в пияна компания.
Духът е по-важен от тялото.
Грозотата на душата ти се отразява на лицето ти!
Ако всичко беше толкова просто, чудесата не биха били чудеса.
Ти трябва да чувстваш, иначе ще изчезнеш.
Какъвто и да е нашият избор, трябва да започнем нов живот, защото нашият нов живот няма да бъде като стария.
...но по-добре нещо малко, отколкото въобще нищо.
Ако изляза оттук, ще се бия за теб до смърт, ще видиш.
Просто беше необходимо да осъзная, че играта е всичко, което ме заобикаля.
Всички вземаме нещо един от друг.
Няма напълно здрави хора.
Има множество въпроси, на които аз никога няма да получа отговори.
По-малко знаеш - по-дълго ще живееш.
Даже разбирайки, че всичко това е игра, аз ужасно нервничах. Твърде добре всички изпълняват своите роли.
Трябва или да искаш или да не искаш. Първо избери посока, а след това бягай.
Наистина неприятно е когато на теб гледат като на празно място без да те виждат.
Не можеш в края на краищата да жертваш елементарни удобства само защото не желаеш да бъдеш обект на подражание.
Ако не търсиш нещо конкретно е по-добре да седиш и да чакаш, докато това което ти е нужно, не те намери само.
Ти си прекалено умен, за да живееш със затворени очи!
Когато целият свят е рухнал и живота е завършил, искаш просто тихо да изчезнеш...
Можеш ли да живееш сред психопати и да не полудееш?
За човек, който е бил измъчван, аз изобщо не изглеждам зле.
Неприятно е да седиш до човек, който се тресе от някакви неразбираеми преживявания.
Разбирам какво е, когато, въпреки увереността в собствената си грозота, някой успее да се влюби в теб...
Уроците преминават безшумно без да ме докосват.
Аз направих нещо което излизаше от рамките. Държах се като нормален човек.
Твоята памет е част от теб. И е доста голяма.
Всеки пее своята песен.
Човешкото тяло е несъвършено.
Красотата е страшна сила.
Един от вариантите на играта е да останете във всичко. Вие сте във всичко и всичко е във вас. Но това е опасно.
Научи се да слушаш и на теб ще ти стане по-лесно да живееш.
Трябва да платите за греховете си.
Шумът е огнище на нервни заболявания.
Това е банална завист. Твърде разпространено явление.
Твоята откровеност е по-лоша от мълчание.
Винаги съм казвал, че ти не си съвсем нормален. В добрият смисъл, разбира се.
Той обичаше самотата. Не го интересуваше дали има хора наоколо или не.
Времето не е твърдо вещество, за да влияе някой избирателно. То е течно, едностранно и не подлежащо на външни влияния.
Архивите трябва да се четат, деца мои. Историите трябва да се знаят. Доколкото е по силите ви.
Реката е опасна субстанция... никога не знаеш можеш ли да пиеш от нея.
Аз знам. Той пее само когато е пиян. В нетрезв вид отсъствието на глас не го смущава.
Сега целият свят е в мен, разбираш ли какво означава това?
Във всеки дом има свой ред който не бива да се нарушава. Във всеки дом има свой цербер следящ за реда.
Неутрални теми. Също така един вид бягство.
Общуването с човек, който умее да говори е рядко удоволствие.
Датата на смъртта не се избира.
Обичам да намеря нещо, което съм изгубил толкова отдавна, че вече съм забравил защо е необходимо.
Този тип мълчание може да е зловещо изразителен.
Обичам, когато има много джобове, когато дрехите са толкова износени, че изглеждат като собствена кожа, а не нещо, което може да бъде свалено.
...в природата, като цяло, всичко е странно подредено и наистина няма логика в нищо.
Важна е благотворителността като такава, а не нейният обект.
Понякога той дори се нарича скорпион, защото на външен вид той е също толкова прозрачен и във всичко останало е също толкова безобиден...
Лаконичността на сляпото време граничи с патология.
Трудно е да останеш сам ако си свикнал да живееш сред мнозина.
На интригите на враговете трябва да се отговори адекватно.
Бъди безупречен в своите желания.
Душата странства през нощите. И ако ти спиш, Никога няма да се срещнеш със своята душа.
Какво бих променил в миналото си, ако можех? Вероятно почти всичко. И едва ли щеше да излезе нещо полезно...
Човек не може да казва сбогом на всичко около себе си през цялото време.
Това е ужасно. Когато твоите въпроси са по-глупави от теб. И когато те са много по-глупави, то е още по-ужасно.
Всичко е много по-лесно, отколкото изглежда. Ако имате източници на информация.
Осъзна, че той е изметта на обществото. Беше като мълния, която осветява целия му живот.