Маргарита Петкова

Маргарита Петкова е българска поетеса.

Дива къпина

Като дива къпина съм –

ни хубост у мен, ни сладост.

Стипчива съм, но мога

да утоля някому глада и жаждата.

Крехки са ми уж корените,

а за скалата здраво се вкопчват.

Не мога да вирея върху изискана паркетна почва.

Стигат ми ласката на дъжда

и на слънцето топлината

(а по душата ми - следи от зъбите на вятъра).

Като дива къпина съм - предупреждавам.

Когато нехайно посягат към мене –

умея до кръв да ранявам.

Внимавай! Да не се закачиш,

както случайно си свърнал –

няма отърване!

Болката отляво

Странно просветлява

смръщеният ден,

спомен загорчава -

тя стои пред мен.

Искам да докосна пръстите ѝ пак,

но не зная просто как.

Но зная – миналото мина,

бъдещето не.

Ако се докоснем

в кратък миг поне,

ще избухне огън, ще ни върне там -

няма връщане назад.

Тя бе любов.

Реже като нож.

И няма ден,

И няма нощ.

И отново смръщен

гледа те светът.

Всеки се завръща

в своя собствен път.

Всичко отминава

под това небе,

болката отляво – не!

И отново смръщен гледа те светът.

Всеки се завръща в своя собствен път.

Всичко отминава под това небе,

болката отляво – не!