Макс Фриш

Макс Фриш (нем Max Frisch, 1911-1991) е швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект.

Макс Фриш
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

• Когато ви се стори, че вече познавате другия, това всеки път означава край на любовта.

• В действителност войната не е нужна на никого, но мнозина се нуждаят от ненавист.

• Всеки човек, рано или късно измисля история за себе си, която счита за свой живот.

• Да пишеш означава да четеш самия себе си.

• Къде започва лъжата? Там, където започваме да си даваме вид, че нямаме тайни. Да бъдеш честен означава да бъдеш самотен.

• Изхитрихме се чрез технологиите да си създаваме свят, който не ни се налага да опознаваме.

• Знам, че не съм безследно изчезналият Щи­лер. А и никога не съм бил. Кълна се в това, макар и да не знам кой съм в същност...

  Из "Щилер"

• Има различни начини да се убие човек, или поне ду­шата му, и това убийство няма да открие нито една полиция на света. Понякога е достатъчна само една дума, едно откровение в нужния момент! Достатъчна е дори една усмивка! По­кажете ми човека, който не може да бъде унищожен с усмивка или с мълчание. Всички тези убийства, разбира се, се извършват бавно. Повечето хора живо се интересуват от истинските убийства, от явните, доказуемите убийства, понеже по правило ние не виждаме своите ежедневни убийства. А да се разкаже за едно вътрешно убийство е нужно време, много време!

  Из "Щилер"

• Аз не съм техният Щилер! Какво искат от мен! Аз съм един нещастен, нищожен, незначителен човек, който няма ми­нало, въобще няма никакъв живот. Защо да ги лъжа? Нека ми оставят моята пустота, моята нищожност, моята действи­телност, защото бягството е невъзможно, а онова, което ми предлагат, е бягство - не свобода, а бягство в една роля. Защо не ме оставят на мира

  Из "Щилер"

• Тъкмо разочароващите ис­тории, тези без истински край и следователно без истински смисъл, са много по-близки до живота.

  Из "Щилер"

• Как може човек да докаже кой е в действителност? Аз не мога. Нима сам зная кой съм? Това е най-страшното от всичко, което прозрях в този затвор за следствени: не мога да изразя с думи моята действителност!

  Из "Щилер"

• Във всяка възраст, с изключение на детската, отминаващото време предизвиква тих ужас.

  Из "Щилер"