Любка Биаджони цу Гутенберг

Любка Биаджони цу Гутенберг е немска диригентка и оперна режисьорка от българо-италиански произход. Пълното ѝ име гласи Любка Биаджони баронеса фон унд цу Гутенберг.

Любка Биаджони е родена в Рим на 16 април 1968 г. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров", специалност "Хорово дирижиране" в класа на проф. Георги Робев, "Оркестрово дирижиране" при проф. Влади Симеонов, специализира при проф. Васил Казанджиев. От 2010 до 2015 г. е първо гостуващ, а после и щатен диригент на Софийската филхармония. Заедно със съпруга си барон Енох цу Гутенберг организират Международния музикален фестивал Herrenchiemsee в Германия. През 2013 г. създава свой оркестър "София симфоникс".

Концертният репертоар на Любка Биаджони цу Гутенберг се простира от Йохан Себастиан Бах до Франц Лехар. В областта на операта интересът ѝ е насочен главно към италианските майстори.

От нея

• Може би станах жена, като станах майка. Но съм строга майка: с две момчета... Не е лесно! Когато дирижирам, не съм строга, имам моите ясни убеждения за интерпретацията на музиката и ги отстоявам. Децата си мога да накарам да си измият рьцете веднага и да седнат да свирят на пиано, оркестъра не. Ако един оркестър не желае да работи, не може да се насили. Когато се прави музика, е като при любовта: не може и не бива насила. Но когато дирижирам, забравям, че съм жена: аз съм само музикант и искам да бъда само един скромен прислужник на музиката.

• Без философията не бих могла да вникна в нито една партитура, защото музиката не е просто ноти. Тя е дух, смисъл, емоция, преживяване в едно друго измерение.

• Интересно е, че баща ми се наричаше така: “Cittadino del mondo!“ Той ми даде този пример: не е важно кьде живееш, важното е да живееш честно и скромно. Многото езици, култури, пътувания те карат винаги да мислиш какви са ценностите ти.

• Мечтая си да съм в състояние да продължавам да давам любов на всички тези, които имат нужда от мен. Аз живея за моите деца, моето семейство, а музиката е моята мисия.

• Ние, музикантите, трябва да направим и невъзможното, за да развиваме културата и музикалния живот навсякъде по света. Aко ние убедително предложим една духовна промяна, няма как да не се усети и от публиката.

• Музиката както цялото изкуство и философията има за цел да ни обогати, одухотвори и да ни направи по-добри хора.

• Любовта е целият ми живот… децата, музиката, природата, красотата! Любовта е да живееш за другите.

„Любка Биаджони цу Гутенберг. Баронесата с палка“, интервю на Боряна Гидикова, „Жената днес“, бр. 3, 2013

• В диригентската работа има и много търсене, и чувство, усет за ситуацията и понякога ми се струва, че жените са дори по-подходящи за нея. Защото ние трябва да чувстваме каква е атмосферата в оркестъра, дали хората са концентрирани. Жените сме по-способни на емпатия.

• Това, което се старая да направя с моите музиканти, е да им внуша някакво достойнство, кураж, да се борят за правата си. Някои се борят, някои - не, някои ги е страх, други си търсят късмета в чужбина..

• Когато човек задълбочено се занимава с една партитура, с това какво е искал да каже композиторът – тогава диригентът е важен, защото той духовно обединява оркестъра, хора, солистите. Без това обединение се разпилява интерпретацията.

• Диригентът не бива да бъде диктатор. Трябва да има взаимно уважение, а взаимното уважение идва от добрите концерти, от добрата работа.

• Един диригент е съвсем нормален музикант като всички останали, ние координираме усилията си върху една партитура, за да дадем път на музиката. Не сме нито по-добри, нито по-различни от другите музиканти на сцената.

• Като всичко друго в днешно време, и в нашата професия властва повърхностното. Хората дирижират, за да печелят много пари. Което е и съдбата на всички изкуства в наши дни. Диригентите навремето бяха като философи. Сега всичко стана много по-бързо, много по-повърхностно, всичко е в интернет и всеки смята, че няма вече нужда да се пише, да се чете.

• Но ние, посланиците на музиката, сме тези, които можем и трябва да възвръщаме човешкото с нашето изкуство. Когато седна и слушам един концерт, аз лично се чувствам щастлив човек. Моята душа се радва на музиката така, както се радва на природата. Това е много важна мисия – в нашите забързани времена да не забравяме, че ние, хората, сме част от природата и няма по-красиво нещо в природата от музиката. И както се наслаждаваме на природата, когато се разхождаме на Витоша или край морето, или в една градина, така на концерт ние усещаме тази природа, трансформирана в прекрасни звуци от композиторите.

„Диригентите бяха философи, а сега дирижират, за да печелят много пари“, инетрвю на Анита Димитрова, в. „Сега“, бр. 138, 17 юни 2017