Лорейн Хийт

Лорeйн Хийт (Lorraine Heath) с псевдоними Рейчъл Хоторн (Rachel Hawthorne), Дж. А. Лондон (J. A. London) и Джейд Паркър (Jade Parker) е американска писателка на любовни романи.

• Предпочитам да съм инвалид и да имам любовта ти за всеки един миг, отколкото да живея такъв, какъвто съм, без никога да я имам.
• Понякога мечтата ви прави по-доволни, отколкото да имате реалността.
• Няма ли нещо, което да искате толкова отчаяно, че да сте готови да направите каквото и да е, за да го придобиете?
• Трудно е, когато обичаш някой, когото знаеш, че на някакво ниво е нечестив.
• Има разлика между това да си добър и да правиш лоши неща. Понякога човек прави нещо, защото няма избор. Може да не му хареса това, което направи... но това не го влошава.
• Защо жените не биха могли да разберат, че омразата не може да навреди, ако няма подобие на любов?
• Беше по-лесно да нарушавам обещанията, когато не бяха изказани.
• Може ли любовта да има само една страна и все пак да бъде любов?
• Жалко, че не можем да изберем това, което помним.
• Цената, която плащате за танцуване на валс с дявола, живее в ада.
• Не можеше да вземе това, което никога не можеше да задържи.
• Никога не бих си помислил, че спомнянето ще донесе със себе си много повече проблеми, отколкото забравата.
• Животът беше странен кръг. Опита се да не го дешифрира, а по-скоро да го приеме така, както е дошъл.
• Смея да твърдя, че с възрастта идва склонността да не се интересуваме много от това, което мислят другите.
• Толкова дълбока тъга ли беше, че умът търсеше бягство във фантазията?
• С нея той искаше нещо, което никога няма да му принадлежи.
• Още малко и той може да бъде с всяка жена, която пожелае. Но не с тази, кято така отчаяно желае.
• Джулия знаеше, че връзката между тях никога няма да бъде същата. Но това не означава, че няма да стане по-добра.
• Не съм отмъстителен, но не прощавам обиди.
• Съжалявам, че сега не съм мъжът, за когото се оженихте.
• Притъпяването на чувствата е глупавото.
• Ако можех да пия от устните ти, щях да се справя без вино.
• Въздъхвайки, тя погледна към мъглата. Беше като живот, който й пречеше да види онова, което беше недостъпно. Тя не беше нещастна. Тя просто чувстваше, че нещо важно липсва в живота й.
• Защото много бих искал да ви целуна, мис Дарлинг, и за разлика от вас, аз нямам навика да взема това, което по право принадлежи на някой друг.
• Как можеше да й даде толкова много, но да й остави толкова малко.
• Понякога малкото е по-добре от нищо.
• Злорадството със свидетели е много по-приятно.
• Може да не го видите, но дори и най-ниският слуга има стойност, цел и стойност. Всеки има място и никое от тези места не трябва да се унижава.
• Няма такова нещо като съвършенство и дори да има, мисля, че ще бъде доста скучно.
• ...думите на хартия не са същото като кръвта на ръцете.
• Тогава тя беше глупаво момиче, изпълнено с детски мечти. Понякога й липсваше това младо момиче.
• Разбирам защо направи това, което направи. Може би част от мен дори ви се възхищава заради това. Но не мога да ти го простя.
• Почувствах нуждата да се бунтувам. Жената трябва да има момент в живота си, когато е бунтар, не мислиш ли?
• Но животът беше несигурен и възможностите никога не бяха гарантирани.
• Човек не се оплака, че има в изобилие това, което другите отчаяно искаха да получат.
• Беше много по-малко разочароващо да бъдеш преследван, а не преследвач.
• Природата може да бъде едновременно чудесна и жестока, да създава огромна красота и след това да я компенсира с грозота.
• Той не знаеше как боде плътта, когато страхът те завладее. Той не разбра какво е да гледаш в бъдещето и знаеше, че това няма да бъде нищо повече от тъмно и самотно място.
• И докато тя се преструваше, че е някой друг, той щеше да се преструва, че тя няма причина да си представя, че той е някой друг, освен този, който е.
• Колко пъти сърцето на една майка може да се разбие? Безкраен брой пъти. Всеки път децата й бяха наранени. Тя отдавна беше приела болката от това, както и стоицизма, за да не позволи никога да се покаже. Това беше много от живота на майката.
• Но тя беше загубила голяма част от невинността си там, защото беше открила толкова много, че не можеше да го контролира.
• Така той държеше думите плътно вътре, предпазен от подигравки, предпазен от вреда...
• Човек живее или умира според решенията в живота си.
• Книгите. Толкова много книги. Тя обожаваше да чете. Запозна я с героите, отведе я на места, където никога не беше самотна.
• Знаех, че притежавам точно това, което искам, че не желая повече от това, което имам.
• Срамът, когато беше по-малка, я беше спрял. С напредването на възрастта страхът улавяше истината в нея.
• Няма по-голям подарък от любовта, върната в еднаква степен.
• Ако му направи торта, ще използва сол вместо захар - и то много.
• Те бяха обвързани от нещата, които бяха направили. Нещата, които благородството никога не би могло да разбере, са достатъчно отчаяни.
• Понякога тишината може да бъде много силна.
• По всяка вероятност той в крайна сметка ще я унищожи, освен ако не намери сили да я пусне.
• Може би само онези, които ежедневно са се сблъсквали със смъртта, са успели да разберат, че смелостите могат да бъдат толкова тихи, колкото мислите на човека.
• Тази жена имаше пълното право да се оплаква от живота си, от грубостта му. Вместо това тя го срещна челно и работи усилено, за да го направи по-добър за себе си.
• Все пак тя се чувстваше като русалка, следваща еднорог в гората, като през цялото време знаеше, че в даден момент ще трябва да се върне в морето.
• Но на света има всякакви красоти, някои от които не винаги се виждат ясно. Дори онези паяци, които мразите, притежават вътре в себе си способността да създават най-сложните и красиви мрежи.
• Когато си млад, си пожелаваш неща в бъдещето, но когато остарееш... пожелаваш неща от миналото.
• Господа, ако наистина искам нещо, не е силите ви, да ме спрете да го получа.