Лили Иванова

Лили Иванова (р. 1939) е българска поп певица, емблема на българската поп музика през втората половина на ХХ век.

• Абе, на всеки мой рожден ден ми приписват по някоя петилетка отгоре. Както е тръгнало, скоро ще премина стоте.

• „Коя песен искате да ви изпея? „Панаири” ли? Панаирите свършиха!”

• Аз знам какво искам. И го искам вчера!!! — 1999 г. в интервю за БНТ по повод 29-тия ѝ албум „Частен случай“

• Заслужила артистка станах преди брака си с Янчо Таков, а народна - след развода си с него. — в отговор на обвиненията, че женитбата й със сина на зам.-председателя на Държавния съвет на НРБ е повлияла положително на кариерата ѝ

• Искам да ви пожелая много здраве и щастие през новата две хиляди петстотин и… ааа, две хиляди и пета година… Е, какво пък, нека сме живи и здрави… — на концерт в края на 2004 г.

• Който може, може. Който не – завижда.

• "Това е чист мед. Утре да не прочета някъде други неща". (ядейки мед между изпълненията на концерт)

• "”При мен нещата не са, както в поговoрката “Гладна мечка хоро не играе”, защото аз цял ден не съм яла. Не играела, ама играе.”

• Мислех си да мина между вас, но си викам: Абе хората ме гледат такава една хубава на тия клипове, като мина между тях кой знае какво ще си помислят… — по средата на концерт в Пазарджик към публиката

• "Забелязахте ли, че имам страхотни обувки. Те са чисто нови. За пръв път ги обувам. Надявам се да не се пързулна с тях.”

• Няма от какво да се страхувам. Ванга ми е казала, че ще пея, докато съм жива. За ужас на някои хора. Ха-ха-ха.

• Нямам нужда от евтина реклама. Вестниците се интересуват от мен, а не аз от тях.

• Простотията и невежеството са неизлечими. — пред в. „Сега“

• Пускат само старите ми песни, за да покажат, че Лили Иванова не е мръднала, но аз съм мръднала и то не малко.

• За политиците: "Цветя ми пращат, а на кафе не ме канят..."

• Подготовката не беше лесна. Имаше доста балтийки и секири. Потърсих спонсорство от много богати хора – толкова богати, че ви е бедна фантазията. И знаете ли какво казаха те: "Нямаме интерес към Лили Иванова." Ако бях на 18 г. и не можех да пея, сигурно щяха да имат, но аз предпочитам така, отколкото да съм на 18 и да не мога нищо да правя. — За спонсорите на концерта си в зала 1 на НДК

• Всеки творец като него, който вече не е между нас, е загуба за целия свят. Всеки малко или много променя света със своята музика, със своето изкуство, със своите успехи. Такъв беше и Майкъл Джексън — изказване след кончната на Майкъл Джексън, докато се намира на връх Перперикон

• "Наградите и статистиките събират прах. Прахът влиза в очите на хората. А музиката не може да събере прах." (Истината", Мартин Карбовски)

• "Чалгата на мен никога не ми е пречила. Имаше едно време, когато беше на мода, днес не бих казала, че е толкова актуална... Тя ще отиде на мястото, откъдето е дошла. В кръчмите. Тя оттам дойде. Но има едно нещо, което ме дразни, което смятам за унизително за българина. Чалга, кючек, всеки може да си пее, каквото си иска. Обаче създай своя песен, българска. Защото като отидеш в Сърбия, не можеш да чуеш българска песен, като отидеш в Турция - няма български песни. А ние, дупедавците, влизаме на заден ход, без вазелин - наведени. Пеем техни песни и не се срамуваме." (Истината", Мартин Карбовски)

• "Аз съм просто един единак, който разказва за глутницата..." (Истината", Мартин Карбовски)

• "Имам убийствени планове за след края на света." (Телевизионно интервю след концерта в Арена Армеец)

• "Аз никога не стоя с ръждясала корона на главата. Аз искам короната винаги да е лъскава. И тази корона винаги трябва да се почиства и да се лъска - тя трябва да блести. На мен ръждясалата корона нищо не ми носи. Затова всичките ми награди седят в един сандък вкъщи, никога не се изваждат. Защото, ако ги наредя на сцената и не мога да си изпея песните, какво става - нищо. Коя съм вече аз - г-н Никой." (Телевизионно интервю след концерта в Арена Армеец)