Константин Иванов

Константин Иванов (р.16 юни 1950) е медиен специалист и личен медиен съветник на Симеон Сакскобургготски. Живее и работи в Брюксел от 80-те години на 20-ти век.

• Прибързаното разширяване [на ЕС] оформи виждането, че другите държави създават проблеми.

• За да се покаже на народите от Европейския съюз, че институцията не е Аврамов дом, където всеки влиза и излиза, когато си иска, Еврокомисията може да стане по-критична.

• Ако не се направят реформите в юридическата сфера, никой няма да махне с ръка и да каже – е, добре, хайде, ще вземем българите, пък после ще видим. Промените са важни и за самата България. Без тях винаги ще бъде едно гюле, което се вижда, че постоянно трябва да го влачиш.

• Прието е, че когато участието в изборите е под 50%, то легитимната демокрация е под въпрос. Населението очевидно не вижда коя партия го представлява.

• Знаете, че когато трябва да се играе една игра заедно, се определят правилата. Във футбола е ясно, че когато пипнеш топката в наказателното поле, следва дузпа. Европа може да каже – вие не искате да играете, значи няма да играете. Заповядайте, когато сте готови.

• Двуполюсният модел създава повече търкания. Разбира се, когато някой заеме политическото пространство в центъра, традиционните леви и десни губят. Но центристката партия дава по-реалната форма на политическата дъга. Създаването на правителство – дали ще бъде отляво с центъра, или отдясно с центъра, трябва да отговаря на волята на избирателите. Нали се казва – глас народен, глас Божи.

• Когато едно общество е в криза, лесно можеш да посочиш лошия, който е малцинство, и да кажеш – ето, всичко става заради него. Когато обществото е в неравновесие, то се привлича от популизма. В политическия живот няма вакуум. Оттегли ли се някоя от силите, мястото веднага се запълва.

• Популизмът се манипулира със слогани и с примитивни анализи, от които се вижда само първата част, а не цялото. По време на избори има концентрация но популизъм. По-лесно е да кажеш, че другият е виновен, вместо да анализираш себе си. Но ксенофобията е опасна, защото води дотам демокрацията да загубва терен.

• …Политическите партии са по-скоро сдружения или племена с вождове. Води ги личността. А една политическа партия отговаря на социални прослойки. Тези прослойки имат и проблеми, и перспективи. Тогава се намира вождът. А не обратното.

• Социална прослойка, която влиза в криза, се радикализира. Друга се измества, намирайки изходи в икономическия живот.

• …Наблюдавам, че манталитетът на хората започва да се променя. Те стават по-свободни, взимат решения сами и не се налага да бъдат непрекъснато асистирани. Човек постепенно добива видимост върху нещата. Когато няма перспектива, само критикува. Никъде по света няма общество, където има само бедни или само богати. Никой не казва, че капитализмът е най-добрият социален строй, но е най-малко лошият в момента.

• Манталитетът се променя. Има позитивна динамика. Но 60 г. диаметрално противоположно развитие не се преодолява лесно. Не можеш да се събудиш и да кажеш – от днес съм демократ или християн-демократ. Необходими са три поколения.

• Навремето комунистите говореха за монархо-фашизъм, а това са два елемента, които взаимно се изключват. Където е имало фашизъм, не е имало монархии. Може би и монархо-комунистическата олигархия [за каквато се говори по времето на премиера Сакскобургготски] е виц или игра на думи.

За участието на Царя в политическия живот

• Но винаги съм се чудил как е възможно! В началото на мандата си Негово величество работеше от 6.30 ч сутринта до 11 ч вечерта. Не може да изяде един сандвич. Освен да бъде министър-председател той – заради елемента на абнегация – трябваше да изслуша всеки. Беше ужасно. Две години – един след друг той изслушваше всеки, който е поискал да се срещне с него. Никъде другаде един политически лидер не би направил такова нещо.

• Негово величество е много уравновесен и никога не взима прибързани решения. Той изхожда от картезианския принцип, че в две глави има повече от една. От време на време, след като е изслушал всички съвети, казва: Обичам да се вслушвам и във възглавницата си. Нощта винаги дава съвет и на следващия ден нещата се виждат под друга светлина. Човек е имал възможност да размисли върху последствията от дадено решение.

• Негово величество говори идеален български език. Аз съм ревнив към него, защото ми се налага да търся някои думи. Но той казва — не бъди ревнив, това е царско обучение. Никога няма да го достигнеш.