Клифърд Саймък

Клифърд Доналд Саймък (1904 - 1988) е американски автор на научна фантастика.

Произведения

Уикипедия разполага със статия за „Градът“

Пред вас са историите, които разказват Кучетата, когато пламтят ярко огньовете и духа северен вятър. ^{[Г 1]}

Един свят, после друг, като верига от светове. Единият стъпва по петите на другия, който крачи пред него. „Утре“ за един свят е „днес“ за друг. И „вчера“ - това е „утре“, а „утре“ това е миналото.
С тази поправка, че минало няма. Не съществува никакво минало, ако не се смятат спомените, които прелитат на нощни криле в сянката на съзнанието. Няма минало, което да може да се достигне. Никакви фрески по стените на времето. Никаква кинолента, която би могъл да върнеш и да видиш какво е било някога. ^{[Г 2]}

Няма къде да се намира - поясни Джошуа. - Вървиш обратно по оста на времето и не намираш миналото, а друг свят, друга категория съзнание. Земята е същата, разбираш ли, или почти същата. Същите дървета, същие хълмове, същите реки, но все пак не е светът, който познаваме. Защото е живял по друг начин, развивал се е различно. Предидущата секунда, съвсем не е предидуща, а някаква друга секунда, напълно отделен сектор от време. Ние живеем в същата секунда през цялото време. Движим се в рамките на тази секунда, в този мъничък отрязък от време, който е бил предоставен на нашия свят. ^{[Г 3]}

Отговорът ми е — каза Фрост, — че не знам. Навярно не е Бог, какъвто Вие имате предвид. Не в стария издялан от дърво белобрад старец, а в едно висше същество — в такъв Бог вярвам. Защото аз усещам, че във Вселената има някаква сила и власт. Тя е твърде подредена, за да бъде безконтролна и безстопанствена. Като погледнем на този ред, на това равновесие — от механизма на атома на едната страна на везните и законите в природата на другата, не може да не усетим и разберем, че тук има някаква контролираща и направляваща сила. ^{[ЗвР 1]}

Правдива или не — тя ще се чете. Тя ще навлезе в домовете на хората. Тя не е обикновено памфлетче. Авторът подхожда съвсем научно. Той доста време се е занимавал с научни изследвания. Разполага със сериозни аргументи. Всичко е документирано. Може да е и измама, но не изглежда така.^[1]

Защото вече нямаше нищо ново както е имало преди векове. Някога, в началото на 20 век, хората са се вълнували от грамофона, от телефона. После дошли самолета и радиото, а малко по-късно — телевизията. Днес обаче няма нищо ново. Няма напредък и стремеж в нищо, освен канализирания стремеж към приближаващия ден, определен от Вечния Център. Човек преживяваше с което имаше, а то ставаше все по-малко и по-малко. Цивилизацията беше стигнала до застой.^[1]

Вярата, дори в най-добрите случаи, не е била нищо повече от плаха надежда за доказателства.^[1]

Слънцето залязваше и върху потока и дърветата се спускаше подобен на мъгла здрач, а във въздуха се усещаше прохлада. Знаех, че бе време да се връщам в лагера. Обаче не ми се искаше да помръдна. Защото изпитвах чувството, че това бе едно от онези места, които, веднъж видени, не могат да се видят отново. Ако си отидех и се върнех отново, то нямаше да бъде същото; колкото и пъти да се връщах точно в това кътче, мястото и чувството никога нямаше да бъдат същите — нещо щеше да е изчезнало или щеше ла бъде добавено, ала никога нямаше да съществуват пак, през цялата вечност, всички онези сложни причини, които го правеха такова, каквото бе в този вълшебен миг. ^{[ГС 1]}

↑ ^1,0 ^1,1 ^1,2 „Out of Their Minds“. Simak, Clifford D. (1970). „Рожби на разума“. Превод: Емануел Икономов, Сийка Петрова. Издателство „Камея“ (1995).

„City“. Simak, Clifford D. (1952). „Градът“. Превод: Лидия Цекова-Маринова. Издателство „Георги Бакалов“ (1982).

„Why Call them Back From Heaven?“. Simak, Clifford D. (1967). „Заложници в рая“. Превод: Цветан Радулов. Издателство „Полюси“ (1993).

„Cemetery World“. Simak, Clifford D. (1973). „Гробищен свят“. Превод: Михаил Грънчаров. Издателство „Георги Бакалов“ (1979).

Уикипедия разполага със статия за Клифърд Саймък