Кейт Дикамило

Кейт Дикамило, с рождено име Катрина "Кейт" Елизабет Дикамило (Katrina Elizabeth "Kate" DiCamillo), (1964) е американска писателка.

Колко пъти трябва да се прощаваш с хората, без даже да има възможност да им каже "прощавай"?
Научих се да обичам. И това е ужасно. Любовта разби моето сърце.
Ако в теб няма никакво намерение да обичаш или да бъдеш обичан, тогава пътешествието под име "живот" няма никакъв смисъл.
Искаше да се погрижи за нея. Той беше готов да й даде всичко, а не само ушите.
Този, който иска да си тръгнеш все пак не можеш да го задържиш. Разбираш ли? Нужно е просто да обичаш този, който е редом с теб. Особено докато е наоколо.
Каква е разликата, дали те обичат или не, ако ти все така си оставаш съвсем сам?
Нима историята може да завърши щастливо, ако в нея няма любов?
Когато твоето име произнася този, когото обичаш това е най-голямото щастие на света.
...не можеш да съдиш хората по това, което те са правили преди. Трябва да ги съдиш по това, което правят сега.
...музиката става по-добра, ако някой я слуша.
Едуард въобще не обичаше да мисли за неприятното. И не мислеше.
Човешките трагедии не са предмет за празни разговори.
Разкрий сърцето си, - меко каза тя. - Някой ще дойде. За теб ще задължително ще дойде някого. Но си длъжен първо да разкриеш своето сърце.
Думата "война"... това е най-страшната дума. По-лоша от псувня.
Изглежда, всички хора на белия свят са еднакви.
...последствия има за всяка, дори най-малка постъпка.
В това е цялата опасност на любовта: можеш да бъдеш силен, могъщ, дори можеш да бъдеш цар, можеш да управляваш не една, а много страни, но не можеш да спасиш от смъртта тези, които обичаш.
Мисля, че нещастните истории също имат своята цена.
Човешкото сърце е дълбока, тъмна река със скрити течения.
Мъдрият човек трябва да е готов за всичко. Кой знае какви неочаквани ужаси може да настъпят?
По-разумно е да научите най-важното.
За чудовищни действия ние сме подтиквани от самота.
Всички думи, изречени винаги, когато са верни или лъжливи, прошепнати или силни, са ключове за разбирането на човешкото сърце.
Не ви ли се струва, читателю, че това е ужасно нещо - да се надяваме, когато няма надежда?
Това, което ми харесва в този живот, са всякакви изненади.
Нищо човешко не може да разстрои циника.
Невъзможното се случва по всяко време.
Едуард никога не се уморяваше да се възхищава на собственото си съвършенство.
Човек успява да направи сума глупости, докато не поумнее.
А надеждата... тя е подобна на любовта. Тя е също така нелепа, чудесна и могъща.
Нормалността е илюзия. Нормите като такива не съществуват.
Тя е естествен циник, който живее противно на споразуменията!
Има такива сърца, читатели, които никога повече не се оправят, след като са счупени. Или ако се оправят, те се излекуват по изкривен и криволичещ начин, сякаш са пришити от небрежен занаятчия.
За някои хора опитите да се сприятелят са малко непохватни.
Това е много-много вредно - когато любовта те изпълва докрай, а ти нямаш къде да я денеш.
Трябва да живеем с надежда, да плуваме в нея. И помислете кой ще ви обича и кого ще обичате в замяна.
Никога не бъдете приятели дори с далечен роднина на вашия враг.
...трудната съдба е подготвена за всяка мишка и човек, който се осмелява да бъде различен.
Всяко живо същество има сърце, а всяко сърце може да бъде разбито.
Циниците са хора, които се страхуват да вярват.
Понякога животът е до толкова тъжен, че става смешен.
Мечтаех да имам малък дом, където няма нищо, освен книги.
Но какво, ако някой в света наистина ме чака и иска да ме обича? Този, когото и аз мога да обичам? Не е ли възможно?
...надеждата не е толкова просто нещо. Напротив, тя е ужасно, изтощаващо душата занятие. Да се предадеш на отчаянието е много по-просто и лесно.
- А какво ако?... - Даже не започвай. Моля те, не започвай.
Любовта въобще е голяма нелепост. Но любовта е още и чудо. И тя притежава огромна власт.
Значи ти възнамеряваш да станеш принцеса? Е, всеки има някаква глупава мечта.
- Чудесата винаги са свързани с невъзможното - каза фокусникът. - Започват с невъзможното, свършват с него, а в средата не можете да се справите без невъзможното. Но затова те са чудеса.
Трябва да си казваме един на друг само това, което наистина мислите. Времето свършва. Говорете само за най-важното.
На ме не ми е нужно куче. Но на това куче съм му нужна аз.
Тя беше от тези хора, които ужасно не обичат, просто не могат да търпях, когато катастрофите стават без тях.
Истината трябва да се гледа в лицето и е желателно при това да имаш глава на раменете си.
Войната е ад. Чиста мерзост.
За първи път в живота той разбра, че в него има сърце.
Изглежда, че светът наистина се състои от отпадъци и боклук.
Тогава направих най-лошото. Обърнах се и си тръгнах. Оставих я и тя стоеше там, плачеше, викаше ме... Но дори не погледнах назад. Дори не погледна назад. Господи, аз просто вървях и вървях.
И тази песен се оказа също толкова сладка и скъпа, като светлина, която се влизаше през стъклопис. Беше очарователна, като приказка от книга в библиотеката.
Разочарованието и отчаянието бяха любимите й думи. Тя ги произнасяше по различни поводи.
Това е абсолютно ужасно, то е непоносимо, нищо не се случва по-зле - каза Нели, - когато някой, когото обичаш толкова умира точно пред теб, и не можеш да му помогнеш по никакъв начин.
Слоновете са разумни животни, те обичайно не правят глупости.
Приключих с любовта. Приключих с нея. Прекалено много боли.
След известно време започвате да разбирате, че всяко място е интересно по свой собствен начин.
Не говори с мен за любовта. Аз знам какво е любовта.
Тази кашлица беше най-тъжният звук, който Едуард беше чул в живота си, още по-тъжен от вика на козодоя.
От предишният мен няма останало нищо, само една празна обвивка.
Острата болка, която изпита миналата нощ, вече беше скучна, заменена от абсолютна празнота и отчаяние.
Да вярваш е по-полезно, отколкото да не вярваш. Във всеки случай ти нищо не губиш. а можеш и да спечелиш.
От всички създания на Бога, гигантската сепия е най-самотното създание. Някои от тях никога не срещат никого от своят собствен вид през целия си живот.
Всичко неприятно се налага да свършиш сам.
Звездите буквално му говореха: "Ти там, долу си съвсем сам. А ние тук горе сме в съзвездия. Ние всички сме заедно."
- Ни вие самата сте най-добрата от всички, които познавам. - Това не е гаранция срещу лоши постъпки.
Ножът наистина не се интересува, че сте с кралска кръв. И кръвта от вас ще тече същото като от всеки друг човек.
Кажи му всичко, което иска да чуе. Например, обещай му прошка. Това е най-прекрасната шега, която можете да играете с един затворник. Обещайте прошка.
В крайна сметка той сграбчи собствената си опашка - само за да разчита на нещо в този живот.
Винаги е хубаво, ако някой е жив, а не е мъртъв.
Все пак няма да стигнем до никъде. В това, приятелю се състои иронията на нашето постоянно движение.
И нещо в дълбините на душата му го болеше и болеше. Жалко е, че той не умее да плаче.