Кеворк Кеворкян

• Ако телевизионните предавания ги задължат да боравят с доказателства, скоро ще си останем единствено с футболните мачове.
  Придирчиви са към дреболиите, а хладни към важното.
  Гонят сянката, вместо същността.

• Извечният грях на българския интелектуалец - разсърбян между завистта и ината.

• Случайни хора - и случаен език, сякаш намерен в някаква студена мотриса, завинаги изоставена.

• Отговорите на Кунева са като брюкселски зелки, опаковани в брюкселска дантела.

• Повечето репортери нямат никакъв проблем с преглъщането, каквато и субстанция да попадне в устната им кухина – протеини, дребни подаяния, преувеличения, неискреност, лъжи, лъжи, лъжи.

• Една история със сър Алекс Фергюсън, великият треньор на „Манчестър Юнайтед”.
  През далечната вече 2004 година, в репортаж на Би Би Си, синът му бе обвинен в злоупотреби – неоснователно, както и досега смята Фъргюсън. И оттогава, в продължение на 7 години, той отказваше да се появява пред камерите на тази телевизия, независимо от санкциите.
  Ето това е чест, добре отлежала като 60 годишно уиски. Не като нашите мекушави баби, мъжки и женски, които забравят всичко и са готови да цъфнат в предаване, където току-що грозно са ги обругали.
  И затова приличат още отсега на избелели кръпки върху времето.

• Азис вече изглежда по-човечен - време му е, след като опитоми с перверзиите си целокупното българско население.

• Повечето от днешните водещи се чувстват удобно с поредната муха цеца, с нея те са в безопасност. Няма възможност да се види колко ти е акъла, можеш да си плещиш свободно всякакви нелепости. Студиото днес е нещо като изповедалнята на „Биг Брадър”, а това означава, че от теб се очаква да си единствено свободен – свободен да нямаш никакви задръжки.
  Накрая обаче свободата се оказа лайно, както казваше Салвадор Дали.

• Бойко ще се справи с кадровия си проблем, когато папата се справи с дявола.

• От кого е по-зависим един човек – от ДС или от задника си? Ясно.

• Трябва да се прокара и магистрала към трайната промисъл за българската съдба. Тази роля може да отреди на един политик най-личното място.

• Когато окото ти свикне да вижда голямо в малкото, истински голямото те оставя безразличен.

• Първо натрапват някои хорица, сетне се опитват да ги опаковат с неуместни сравнения. И колкото човека е по-негоден за възлаганата му роля, толкова сравненията са по-пищни.

• Яли са хляба на Москва и задниците им още ги сърбят от Москва – обаче ДАНС е ФБР.

• Или законът е от значение – или никой от нас няма значение.

• Забравата е българската прокоба, а подмяната е нейната слугиня. Това превръща времето в нещо безформено, забавя неговия ход, то застива в някакви неясни очертания. И носи само заблуди.
  Истини, полуистини и лъжи у нас са преплетени като свински черва.

• Българското време все се разпада на отделни фрагменти. Всеки пазарува от миналото каквото му е удобно. Нашето общество не може да черпи сили от него, то по-скоро е бухалка, с която разбиват черепа на истината.

• Готови са да се пречупят пред всяка миризлива Флашка.

• Достатъчно е само 7 дни да подслушват бившият антимафиот генерал Танов, за да монтират запис, че той е убил американския президент Ейбрахам Линкълн. Толкова е доверчив.

• Интригата е по-търсена от истината, понеже е по-сочна, а и лигите й не правят впечатление на никого.

• Децата на нашите политици трябва да им четат приказки за лека нощ. Така се започва – едно по едно. После ще дойде време за почтеността.

• Сините се глезят, че са живи, Бойко се глези, че им вярва.

• Един политик обича да повтаря най-неподходящата за него фраза: „Запомнете ми думата!”

• Железните нотки в гласа на външния министър Младенов по-скоро бият на онази тенекия, от която се правят ветропоказателите.

• Днешната телевизия е некрофилска, обладава мъртвите и немощните и не смее да гъкне срещу по-силния. Днешните догми са по-свирепи от предишните, днешното коварство - още по-примитивно.

• „Каква е далаверата ни – рече Соломон Паси, - да признаваме арменския геноцид”. Да, точно това е политиката за тия хора – супермаркет за далавери, обслужван от продажни журналисти.

• Мнозина се перчат от екрана, а пък гърбовете им са потни от страх.

• Шутовете на бръщолевенето бяха въведени в телевизиите от други шутове - водещи и репортери, мързеливи и безталантни. О, колко е лесно да си общуваш с някакви кречетала, които ръсят небивалици, а ти само мяучиш край тях. И отгоре на всичко, да се усещаш уютно с тях.
  Макар че би трябвало да е точно обратното – да се чувстваш унизен и наскърбен, и да проклинаш професията си.

• Журналистиката се превърна постепенно в уста, която е загубила прекалено много зъби, заради възпаление на вътрешностите. Заради възпаление на душата.

• Доведете ми един работник, забогатял от работническо-мениджърската приватизация, и ще паля, докато съм жив, по четири свещи на ден за Костов.

• Когато политици като Костов са пълнили главите ви с лъжите си, те са ви презирали. И сега ви презират, и винаги ще ви презират. Никога не са се интересували от вас.
  Защо тогава се дерете в интернет в тяхна защита, защо се държите като уплашени деца в гората на българския Здрач?
  Ако имате малко вътрешна свобода, мислете, когато съчинявате и съхранявате собствената си история на прехода. Не се доверявайте на идиотските им тези, които и сега ви навират в очите, и ги изстискват като лимон, за да направят на кисела лимонада историята ни.

• Телевизията се превърна в сурогатна майка за някакви добре опаковани гърли, иначе кухи отвътре.

• Някои водещи имат индивидуалността на пакет чипс.

• Най-важната свобода: да говориш умно.
  Не може да си свободен, ако не се отърсиш от собствената си глупост.

• Нашите политици са мародери на собствената си чест, от която защитават само някакви дребни залъци. Те са глухи за истински обидното и нечувствителни към грозното сквернословие по техен адрес, те отделят внимание главно на несъщественото.
  В крайна сметка, не могат да свържат в едно цяло собственото си минало, себе си дори не могат да свържат с него. На бойното поле се сражават за някакви дрънкулки, а честта им остава разтерзана.

• Бившите комунистически послушници се оказаха най-приемливите нови еничари на днешните „западни” ценности.
  Хора, които с лекота приемат всичко, което им подхвърлят - както помиярът приема всичко от ръката на непознат.

• Новите подлоги са безцеремонни хора. Иронизират непрекъснато миналото, но нямат нищо против да си откраднат нещо от него.

• Настъпи звездният час на мижитурките.

• Преравят като иманяри близката история – търсейки индулгенция за греховете и далаверите си.

• Собственикът на Би Ти Ви Лаудер няма никаква представа за българските подробности - и няма да се заинтересува от телевизията си, дори Волен Сидеров да запали в студиото наведнъж десет Талмуда.

• Истинският атентат над свободата на словото телевизиите го извършват с пренебрежението си към важното. По начало то не задържа за дълго вниманието им, клоуните им са по-интересни. Те изпитват толкова истински чувства, колкото и порно актьорите по време на седмия дубъл.

• Повечето от днешните телевизионни лица са просто разносвачи на небивалици. Породата на истинските коментатори е окончателно заличена, затова дежурните оплаквачки се чувстват толкова уютно в различните предавания. На повечето от тях им висят етикетите „лъжец” или „преоценена стока”, обаче ги търсят и търпят.

• Думата, изречена от екрана, трябва да е като удар с бейзболна бухалка. Лигавенето и празнословието са за козметичните салони. Затова цяло мъчение е да слушаш някои днешни „коментатори” - мисленето при тях е като физическо усилие, сякаш се чува как тракат чарковете в главите им.
  И от горе на всичко се страхуват.

• У нас най-напред се опитват да убият с думи, а сетне и физически.

• Как изобщо нашите политици разбират, че са пристигнали някъде?

• Поне понякога фактите не трябва да се поднасят с гримасата, с която смучем незрял лимон.

• Важното се изрича с половин уста. Неважното се изкрещява, а спекулативното се просъсква.

• Самохвалството е едната от двете основни болести на хората от телевизиите. Другата е маниакалното самохвалство.

• Политиците продължават да се държат като мародери и гледат да отмъкнат каквото е останало от труповете на публицистичните предавания.

• Много привидно критични репортажи всъщност са в жанра на учтивите усмивки.

• Днешната телевизионна продукция е гробище на недовършената работа.

• Ако искаш да обезсилиш нещо, сложи го в неподходяща уста.

• След като удостоиха Лили с чин полковник, и мястото на патриарх Неофит да й предложат, тя няма да се колебае дълго.

• Главата на тази водеща струва 50 стотинки, а тя й прави прическа за 50 лева.

• Нас Бог ни е наказал с една специална слепота – не провиждаме по-далеч от носа си.

• Някои вземат един душ и започват да говорят или пишат обратното на онова, което са писали до вчера.

• Този водещ се държи толкова слугински, че сякаш Бойко тайно го е чифтосал с някоя от каракачанските си овчарки.

• В природата има само един по-устойчив вид от хлебарките, които, както е известно, единствени ще оцелеят след ядрена катастрофа – това са ласкателите от българските медии.

• Храбър е този, който знае кога да покаже храбростта си.

• Трябва да се открие Отдел за борба с помиярите в медиите.

• Някои от нашите политици не познават дори себе си.

• Истинското зло винаги е амнистирано у нас.

• Живеем в държава, която примира по театралните афекти.

• Трябва вече да се открие някакъв концлагер за телевизионни слагачи.

• Ние сме раят на проваленото говорене.

• Когато Симеон въздъхваше театрално, Соломон Паси го правеше четири пъти.

• Не се обяснявай – накарай ги те да се обясняват. Тръгнеш ли да се обясняваш, все едно надничаш в собствения си гроб.

• Мнимите скандали не те спасяват, то е все едно да лекуваш мозъчно сътресение с гел за ставни болести.

• Днес в медиите официално няма отдели за френска любов. Обаче тя се практикува навред. И никой не си прави труда да обяснява, защо езикът му е изтръпнал.

• Днес жанра мяу-мяу минава за телевизионна публицистика.

• Истинската журналистика: да изстискаш сълзи и от камък.

• Веднъж занесеш ли на някой политик, който и да е той, гербери, ти окончателно си озверял, приличието няма никакво значение за теб. Свършен си.

• Медиите днес нямат нужда от прецизност, а от кръв, хрущене на кости, дегустация на трупове.

• Най-важното в нашият занаят: броиш колко пъти са те спирали или сваляли от екран, а не колко време се къдриш там.

• Телевизията потъва като рибарска гемия, с трюмове, пълни с развалена риба - шоупрограмите, правени под индиго.

• Да отнемеш американската виза на Румен Петков няма някакъв смисъл. Той би се паникьосал, ако му отнемат руската виза.

• Външният министър Младенов е готов да се откаже дори от себе си. И това е разбираемо – след като с лекота се отказа от баща си и от неговото минало.

• Медиите с лекота приемат всяка нова балерина на политическата сцена – и само се хилят.

• Царят навремето имаше навика да казва, че всичко знае. „В това тефтерче - казваше той и го сочеше, - има всичко”. После се оказа, че там е водил сметки за надвзетите от него гори.

• 300 души поискаха Несебър да отпадне от списъка на ЮНЕСКО. Това е бунтът на неизправените човеци срещу огъня. Остава само да започне подписка да се откажем от историята си.

• Медиите сладострастно превръщат лилипутите в гиганти.