Иван Хаджиниколов
български революционер, учител, книжар
Иван Хаджиниколов (1861–1934) е български революционер от ВМОРО.
- Бях на около 10 годишна възраст, когато за пръв път започнах да уча българската история по учебника на Д.В.Манчов. При изучаването на тая история аз си казах:"Значи ние сме имали царство и турците са ни го взели." От същата история узнах, че и Тесалия някога е била населена с българи, които гърците са погърчили. И тогава пак си казах:"Значи и гърците са наши неприятели. Тогава защо нашите бащи не въстават да си вземат царството от турците и да си повърнат погърчената Тесалия? Всред българските земи се простира Стара планина, където могат да се съберат всички въстанали българи и оттам да тръгнат към Цариград, Солун и Тесалия." От Битиеписанието пък научих, че Моисей, като видял, че един египтянин бие един израелтянин, отървал израелтянина и убил египтянина. И тогава си казах:"Ако видя някой инородец или иноверец да бие българин, последния ще защитя, а първия ще набия." И наистина случи се да приложа това скоро. Един път виждам две турчета в нашата махала да бият едно българче. Оттогава тия турчета не закачваха българчетата в махалата ни[1].
Иван Хаджиниколов | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия |
- Към ноемврий учителите родом от България, подадоха заявление до директора да им се позволи да се хранят в пансиона, като си плащат храната. Разреши им се. Хранейки се заедно, аз бях свидетел на постоянните им подмятания по адрес на македонските българи, клеймейки ги в слаб патриотизъм - „ке ми дайш пари, ке се чинам бугарин“ и тем подобни. Аз им изтъквах борбата на македонските българи с чуждите пропаганди, която борба е по-голяма и по-интензивна, отколкото борбата на българите от другите български географски области - Добруджа, Мизия и Тракия, но те все продължаваха да осмиват своите югозападни сънародници, децата на които бяха призвани да обучават и възпитават.[2]
- Васил Кънчов беше много словоохотлив и между другото в приказките си каза, че той е дошъл учител в Солун да побългари Македония. Много и силно казано. Възразих му, че така не трябва да се говори и себе си да надценява, тъй като Македония отдавна е българска и че македонските българи отдавна водят борба с рутината, ней ѝ трябва просвета, каквато всички учители и духовници понастоящем трябва да пръскат.[3]
- Същата пропаганда пилееше лудешки пари, за да открива сръбски училища навсякъде из Македония, подкупвайки и по няколко продажни хора от всяко населено място. Турското правителство и Цариградската патриаршия бяха в нейна услуга. Знаейки, че в Македония няма сърби, тая дейност на сръбските агенти много ме възмущаваше. И в търсенето на средство за противодействие на тая пропаганда дойдох до заключението, че само една тайна революционна организация ще може да пресече пътя на чуждите пропаганди в Македония и че тя ще е най-сигурната опора за запазването на българщината в Македония, както и ще подпомогне духовното засилване на населението ѝ.[4]
Бележки
редактиране- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.93
- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.103
- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.103
- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.104