Иван Кулеков

Иван Кулеков
Вижте също
	Статия в Уикипедия

Иван Кулеков (1951-), български писател, публицист, сатирик и фейлетонист

„Имаме земя, имаме вода… и си правим кал.“

"Самотен властник, както си се разхождаше из парка и нанизваше на бастуна си паднали листа, забеляза, че между падналите листа е започнал да нанизва и паднали хора. Ама че проблем, каза си самотният властник, какво да правя сега с тези паднали листа?

С падналите хора самотният властник знаеше какво да направи - партия."

„Страх ме е от калъпите и инстинктът ми към независимост ме кара да бягам в свободната зона на творчеството от всякакви системи, независимо дали се наричат модернизъм, социализъм или капитализъм. За мене творчеството е единствената връзка на човека с Бога, а как ще бъде наречена тази «религия» изобщо не ме интересува.“

„Роден съм през 1951 г. в с. Хирево. Това село го няма на картата на България по същата причина, поради която България я няма на картата на света — комплекс за малоценност. Затова по-голяма част от живота си прекарах в преодоляване на този комплекс: завърших Софийския университет, 16 години работих в Националното радио, десетина години се показвах по телевизията, публикувах пет сатирични книги в България и две в Италия, станах един от четиримата български писатели, включени в сборника с източноевропейска проза «Description of a Struggle», издаден в Англия, а по-късно и в САЩ, бях почетен гост на 11-ия панаир на книгата в Маями, анимационният филм по мой сценарий «Неделя» (реж. Анри Кулев и Николай Тодоров) е част от колекцията на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, написах четири пиеси, в две от които участвах, дори бях и кандидат за президент… И резултатите не закъсняха — сега имам един от най-големите комплекси за малоценност в страната. Затова където и да ме потърсите — в България или в литературата — мене ме няма.“

„С показването на физиономията си в телевизора се опитвам да кажа същото, което ми се искаше да внуша и с ръкописната си книга, както и с цялото си публично поведение — че човек въпреки натиска на ежедневието и на всякакви видове власт не трябва да се превръща в масово, обезличено същество, защото това е строителният материал на всички диктатори, маниакални политици или обикновени командири. Големият ми страх идва от това, че като говоря на няколко милиона души, без да искам, самият аз се превръщам в подобен тип манипулатор.“

„Само да ме нахранят, да ме облекат, да ме обуят, да ми дадат 10 стотинки за баничка, да успея да се кача в автобуса, да се помоля пред портрета на стената, да си кажа стихотворението за дружбата, да скоча 2 метра в чест на празника, да съобщя на другарката отрядна, че приятелите ми слушат опасна музика, да се острижа, да измия краката на другаря ефрейтор, да напиша на майка писмо, в което да я уверя, че ще дам живота си за другаря младши сержант, да объсна мустаците на портрета на стената, да скоча 5 метра в чест на празника, да се наредя на опашката, да изтъкна пред изпитната комисия, че съм исторически щастлив, да не искам да ям, да не искам да се облека, да не искам да се обуя, да си взема 30 стотинки за баничка, да успея да се кача на трамвая, да нарисувам нов портрет за стената, да напиша дипломна работа за дружбата, да не се срещам с чужденци, да скоча 8 метра в чест на празника, да работя за наказание, да си получа аванса, да се наям, да се облека, да се обуя, да си взема 40 стотинки за баничка, да се наредя на опашката, да работя за компенсиране на загубите, причинени от управленския апарат, да скоча 12 метра в чест на празника, да работя за наказание, да си получа заплатата, да се нахраня, да обуя детето си, да му дам 70 стотинки за баничка, да се наредя на опашката, да скоча 100 метра в чест на празника, да работя за компенсиране на загубите, причинени от управленския апарат, да си получа аванса, да спестя за храна, да спестя за облекло, да спестя за обувки, да си взема 2 лева за баничка, да се наредя на опашката, да си получа пенсията, да си взема пенсията за баничка, да сваля портрета от стената, да се наредя на опашката, да успея да си взема въздух и…“

БЪЛГАРИЯ ЗА ЧУЖДЕНЦИ

"...Българската история е трудна за правене, но е лесна за научаване. И ако случайно тя не ви помогне да ни продадете краставиците си, то поне ще ви даде да разберете защо не можете да ни ги продадете."

"Скъпи мой най-голям сине,

Получих ти писмото и един от трите косъма, които ми изпращаш за спомен - вероятно другите два са ги откраднали в пощата. Писмото дадох направо на майка ти да го чете, тъй като тя много обича да чете чужди писма. Не знам какво ми пишеш, тъй като майка ти каза, че ще ми даде писмото ти, ако й направя 20 лицеви опори. Пък аз, ако можех да направя 20 лицеви опори, нямаше да ги правя на майка ти. По косъма ти обаче разбрах, че си добре, т. е. попаднал си на добра жена. Защото ти е оставила все пак един косъм на главата. Дай боже да са били три. И аз съм добре. Сцепих една тиква и й оставих семките да изсъхнат, като се върнеш, да не купуваш семки от ромите, че кой знае дали си мият ръцете, като ги пипат. Аз знам, че ти ще ми донесеш най-скъпия дар, но за всеки случай пускам и тото: 6, 11, 26, 31, 42 и 47. Пиши какви числа вървят по света. По телевизията казаха, че дамските превръзки "Олуиз” вече са тук, ще дойде ред и на числата. Ти сигурно - както съм те учил - непрекъснато страдаш по родината и все се питаш какво става у нас. Ами кво. Депутати се ръгат при меле. При обсъждане на закона за движение по калдъръмите и джадетата настъпило меле пред трибуната и соцдепутатката Дафинка Хаджимитрева ръгнала с лакът независимия депутат Рамзи Осман в слабото му място. Депутатът Осман процедил през златните си зъби закана, касаеща задните заоблени части на соцдепутатката на език, неприет за официален, и групата на Отечествената партия е поискала Осман да бъде опандизен заради нарушаване на закона за официалния език, член 1, алинея 2, казват депутати, пожелали анонимност. Това е, сине. А, сетих се още нещо. Бомба отнесе врата на Цвеклото. Тошко Робев- Цвеклото е бил намерен без врат близо до квартирата на жена си в квартал "Белите брези”. Цвеклото е бил виждан напоследък в "Белите брези” да задиря любовницата на жена си. Пластична бомба е била турена в яката на гръмнатия вероятно от човек, който е давал акъл на Цвеклото коя риза да надене сутрин, твърдят осведомени. Без малко да забравя най-важното - хермафродит изнасили себе си и избяга. Тук друго няма. Пиши до майка си, да има и аз какво да чета. Целувам те.

Твой най-голям баща"

За него

„Ние шъ съ оправим, Иван Кулеков — никога…“ — Христо Бойчев