Отваря главното меню
Зенон Зет 3
Зенон Зет 3
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия

Зенон Зет 3 (англ. Zenon: Z3, 2004) е американски детски приключенски филм на компанията "Дисни", разказващ за тийнейджърско космическо състезание до Луната и всевъзмоните перипетии около нейното спасяване.


Каси:   Еха, не е ли потресаващо?
Марджи:   Разбира се…, ако под потресаващо имаш предвид направо страхотно!


Марджи:   Разбира се, обичам Зенон, но не мога да се чувствам съкрушена, че най-после имам възможност да се състезавам без нея, защото тя печели във всичко.
Каси:   Да, така е, но тя наистина го заслужава.


Зенон:   Вега-омега! Не мога да повярвам в това.


Командир Планк:   Според мене е крайно време да се държиш по-зряло.
Зенон:   Не е честно. Ако взема да се правя на голяма, ще стана достадна на ента степен.


Командир Планк:   Изключително изпълнение, Зенон. Не бях сигурен, че ти е по силите.
Зенон:   Повярвайте ми, командир Планк, важи и за двама ни.


Командир Планк:   На земята ли ни свали?
Зенон:   Не е ли лунарно? Изпълнихме желанията си.
Командир Планк:   Как успяваш, Зенон?
Зенон:   Мисля, че просто ми се удава.


Небула:   Чувам, че си станала много гъста с братовчедка ми, Каси.
Зенон:   Тя е върхът. След тебе разбира се.
Небула:   Направи ми една услуга. Дръж я под око по време на състезанието до Луната. Защото не е толкова обиграна като теб.
Зенон:   Ще ни гледаш по телевизията, нали?
Небула:   Всяка наносекунда.
Зенон:   Довиждане, Зи. А аз ще се върна към тежкия живот на плажа и сърфинга.


Пат Намбър:   Моля да се присъедините към нас на следващия ден за вълнуващата надпревара до Лунсток. Елате и довечера на нашето тържество на брега, с което ще почетем богинята на Луната – Селена.


Зенон (към Сейдж):   Сигурна съм, че си искрен и наистина вярваш в каузата си…, но аз бързам. До скоро!


Пат Намбър:   Цялата широка Вселена е пред вас, деца. Защо не завладеете всяко нейно кътче.


Зенон:   Значи той е някаква свръхидеална световна суперзвезда?!
Марджи:   Очевидно. Вече е фаворит в състезанията в залаганията за победител в състезанието.
Зенон:   И кой го казва?


Сейдж:   Зенон, ти си роден водач. Трябва ми някой като тебе, за да чуят посланието ми.
Зенон:   Какво послание?
Сейдж:   Че отиването на хора на Луната е нередно.
Зенон:   Празникът ще трае два дни. Какво толкова?
Сейдж:   Така се започва. В началото винаги е така.
Зенон:   Мнозина биха го нарекли "прогрес".
Сейдж:   Не, истинският човешки прогрес е да знаеш кога да не се набъркваш.


Бронли:   Лошото на подобни типове е, че виждат във всяко нещо някакъв гигантски заговор.
Зенон:   Поне има нещо, което го пали. а ти от какво се палиш?
Бронли:   От победата.
Зенон:   Значи ще страдаш, когато те оставя да ми дишаш прахта.
Бронли:   Опитваш се да ми вземеш страха ли?
Зенон:   А не успявам ли?
Бронли:   Ни най-малко


Леля Джуди (към Зенон):   Много е тежко да си нечий идол, нали? Вече знаеш как се чувства твоят идол всеки ден от годината?


Прото Зое:   Има ли по-прекрасно създание в Галактиката?
Лестър:   Какво каза?
Прото Зое:   Говорех за себе си.


Прото Зое:   Всички ме искат. Аз съм направо неустоим.


Марджи:   Случайно да си сънувал нещо откачено нощес?
Бронли:   Не, не виждам смисъл да сънувам. Предпочитам да преживявам нещата в действителност.


Бронли:   Не мога да намеря някой, който да удържи на темпото ми.
Зенон:   Познато усещане.
Бронли:   Като че ли всички се стараят да не поемат рискове.
Зенон:   Да, защото се страхуват да не пострадат.
Бронли:   Но така не могат да разберат какво изпускат!


Зенон:   Даша?! Какво търсиш на купона. Оставих те вкъщи.
Даша:   Така е. Докато и аз не осъзнах, че и бих искала да се забавлявам.
Зенон (към Бронли):   Тя моя братовчедка. И вече трябва да си вървим.
Даша:   Чакай малко. не можем да си тръгнем. Искам да танцувам. Да се запозная с момчета.
Зенон:   Ами ако леля Джуди и командир Планк се приберат и не те намерят вкъщи. Ще полудеят от притеснение. Не можеш да им го причиниш. Трябва да те прибера веднага у дома.


Даша:   Зенон, не мога да повярвам, че ме защити така. Беше невероятно.
Зенон:   Всъщност, направих го… защото искам от теб нещо в замяна. Виж… аз съм си вече аз и ти не можеш да се превърнеш в мен, защото мястото е вече заето. Но искам да ми обещаеш, че ще се опиташ да бъдеш себе си.


Зенон:   Вега-Омега!… Какво сладурче е това кученце.


Командир Планк:   Сигурно си хабя думите напразно, но… защо не се опиташ да изкараш това лунно приключение без да попаднеш в някое галактическо бедствие?
Зенон:   Мога само да положа усилие.


Пат Намбър:   Остава една минута до излитането. Моля пилотите да заемат местата си. Дами и господа, момчета и момичета, пригответе се да седнете и да се насладите на вълнуващия ни репортаж, на първото събитие от невероятния фестивал Лунсток – разтърсващата надпревара до Луната, в която участват шестима най-талантливи млади състезатели. Остават трийсет секунди. … остават десет секунди. Състезатели, включете двигателите! … Ето, че потеглиха! Състезанието обещава да бъде наистина вълнуващо. Ще се включа отново от Луната. Само първите четирима състезатели, които кацнат успешно в Лунсток, ще продължат състезанието си по-нататък.


Марджи (изпреварвайки Бронли):   До скоро, отличнико!
Бронли:   Това само ме накара да дам всичко от себе си.


Марджи:   Защо се забави толкова? Не гориш ли от нетърпение да ми честитиш победата?
Зенон:   Много се гордея с теб, Марджи!
Марджи:   Не съм ли невероятна?


Пат Намбър:   Имам предчувствието, че ще се забавляваме както никога досега.


Прото Зое:   Кога отиваме на лунния купон?
Лестър:   Все още не си ангажиран. Почини малко на лаврите си.
Прото Зое:   Не искам да си почивам. Лаврите ми са съвсем свежи. Все пак благодаря.


Пат Намбър:   Питате: "Защо си давате толкова труд и средства, за да организирате фестивал на Луната?" Ще ви отговоря. Защото можееем!


Бронли:   Той само ще те разубеди да останеш в състезанието. Може пък и да е за добро.
Зенон:   Иска ти се. Но ще продължа, докато аз, а не ти, се кача горе с короната.


Прото Зое:   Точно така – това съм аз: в целия си стегнат и прекрасен външен вид. Ако искате автограф, не се притеснявайте, елате насам – ваш съм!


Прото Зое:   Това е фестивал посветен на бъдещето!
Зенон:   Точно така и ти можеш да наложиш съвсем нов стил… наречен Лунно ретро!


Пат Намбър:   А, ето го и него, моето момче, на чието чело пише: "победител".
Бронли:   Благодаря, господине, много мило от ваша страна.
Пат Намбър:   Не, не го казвам просто така. Мисля го. Ти си всичко, което това състезание олицетворява. … Моят победител трябва да е човек с вяра в бъдещето, който държи на прогреса и остава винаги лоялен.
Бронли:   Никога не съм се отклонявал от това.
Пат Намбър:   Разбира се, че не си. Както казах: ти си безстрашно момче, затова нямам търпение да стисна ръката ти на финала.


Марджи:   Гледат ни 20 миларда готини момчета в галактиката. Може ли да има състезание, в което да не сме неотразимо красиви?
Даша:   Мислех, че момичетата би трябвало да са надраснали това?
Марджи:   Само защото съм супер умна и мега независима не е необходимо да прикривам красотата си.


Зенон:   Вега-омега, Марджи! Какво очакваш да направя след тези съмнения?
Марджи:   Откажи се.

Зенон:   Освен милиард други причини, аз винаги печеля.
Марджи:   Така е открай време.
Зенон:   Хората го очакват от мен.
Каси:   Да, но очакваме също така да спечелиш честно, Зи.
Марджи:   И без да прецакваш приятелките си. Да вървим, Каси. Мисля, че някой има нужда да остане сам, за да преосмисли ценностната си система.


Зенон:   Ако смяташ, че е толкова прекрасно да си на мое място, опитай днес. Нямам представа кое е правилното решение. Марджи и Каси ме обвиняват, че са отпаднали от състезанието. Бронли ме мисли за измамница. Сейдж е на мнение, че съм се продала, а на всичко отгоре ме преследва някаква сребриста лунна мъглявина, която всички са убедени, че аз мога да контролирам.
Даша:   Ако ще ти помогне, аз ти вярвам – за абсолютно всичко. Беше права за Уиндъл, беше права и за извънземните. Защо някой би решил, че ще започнеш да лъжеш сега?
Зенон:   Уместен въпрос.
Даша:   Ето какво: най-добре забравѝ за тях. Следвай съвета, който даде на мен – бъди вярна на себе си.
Зенон:   Чакай малко. Не преживяхме ли току-що направо приказен миг. Пред очите ми… ученичката става учителка.
Даша:   Стоя зад теб, Зи.
Зенон:   Не, чувствам се много по-добре, ако си до мен.


Даша:   Какво търсим на това място?
Зенон:   Струва ми се много несправедливо да държат Сейдж, заключен вътре. Смятам да го освободя.
Даша:   А откъде знаеш кода за вратата?
Зенон:   Даша?! Все пак говорим за мен, нали?


Зенон (сама в лунния кратер):   Здрасти, аз съм Зенон. Не знам кой си и какво си и… дали не съм напълно превъртяла, но… имах чувството, че трябва да се срещна тук с лунната мъглявина. Правилно ли съм го усетила? Тук ли си? Ако не си, ще се почувствам ужасно нелепо, че стоя тук сама и си говоря с едно знаме. Ехо… Е, трябваше поне да опитам.
Селена:   Почакай малко!
Зенон:   Здравей, коя си ти?
Селена:   А ти коя си мислиш? Венера?! Аз съм Селена – богинята на Луната.
Зенон:   Мислех, че Селена е онази напудрена дама, която е изобразена на плакатите.
Селена:   Да. И знаеш ли колко ме вбеси това! Опитват се да ме представят на света като някаква сухарка с розова нощница. Но на тебе май ти беше нужно доста време, за да разбереш, че те викам.
Зенон:   Съжалявам.
Селена:   Ще ти го простя. Виж ти… вече ми мина. Из галактиката се говори, че си момиче, което може да свърши работа.
Зенон:   Каква работа?
Селена:   Например: да изпъдиш хуманоидите от повърхността ми, за да продължа да си живея на спокойствие. Създадох малка бъркотия на родната ти планета, за да разберат, че не се шегувам.
Зенон:   Значи ти си виновна за капризите на времето?
Селена:   О, даа. Работата е там, че нещата ще загрубеят много повече, ако не убедиш всички да се махнат.
Зенон:   Никой няма да ме послуша. Най-добрите ми приятели дори не разговарят с мен.
Селена:   Мрън-мрън… "най-добрите ми приятели дори не разговарят с мен"… наистина ли смяташ, че ми пука?! Искам да прогониш всички досадници от мен преди следващия земен залез… иначе лошо ви се пише!


Апарат (сигнализиращ гласово):   Въздух – само 30%.
Зенон:   Като изключим това, всичко останало е супер.


Зенон:   Сейдж, какво правиш тук?
Сейдж:   Тъкмо щях да изляза да ви потърся.
Зенон:   Нали казваше, че е опасно някой да се разхожда по Луната.
Сейдж:   Човек трябва да прави каквото е нужно.


Пат Намбър:   Внимание. Зенон Кар и Бронли Хейл да се явят на сцената.
Зенон:   Не днес. Ще съм твърде заета, за да спасявам света… отново.


Каси:   Зи, ти си тук?! Не си си тръгнала?! Толкова се радвам!
Зенон:   Значи пак си говорим?
Каси:   Сега и завинаги. Беше ужасно да съм ти сърдита.
Марджи:   И аз съм готова да проявя великодушие и да ти простя.
Каси:   Щастлива съм, че се сдобрихме. Дори не помня какво ни скара.
Даша:   Ти и Марджи смятахте, че не е било правилно Зенон да не се откаже, заради засилката от мъглявината в сатурновата надпревара.
Зенон:   Благодаря, Даша.
Каси:   Важното е, че пак сме най-добрите приятелки.
Зенон:   Чудесно, защото ще стане нещо много неприятно, ако не получа всякаква възможна помощ.
Марджи:   Ако можем с нещо да те подкрепим, насреща сме.
Зенон:   Добре, пригответе си багажа.


Зенон:   Вега-омега! Селена се закле да започне да си играе с гравитацията, ако не се ометем в най-скоро време оттук.


Зенон:   Вега-омега! Погледни само!
Сейдж:   Вега-омега!


Небула:   Пак ти го направи, нали?
Зенон:   Как разбра?
Небула:   Каси ми пусна съобщение за теб и Селена, а после капризите на времето просто спряха. Реших, че трябва да е твое дело. А между другото, кога смяташе да ми кажеш, че си лапнала по този Сейдж?
Зенон:   Не. Защо не оставиш това за времето, когато той няма да е наблизо?
Небула:   Охаа. Сгафих.


Марджи (към Бронли):   Въпреки, че Зенон те мислеше за малко повърхностен и егоцентричен, исках да знаеш, че това са две качества, срещу които нямам нииищо против.


Леля Джуди:   Даша, скъпа. Каквото и да стане в бъдеще помежду ни, не забравяй, че избрахме теб. И ако някога се усъмниш, че не те обичаме, обещай ни първо да дойдеш и да говориш с нас, преди да напуснеш отново планетата.
Даша:   Добре.
Командир Планк:   Като наша дъщеря млада госпожице, ще имаш куп важни нови задължения, включително… разхождане на кученцето.
Даша:   За мен ли е?
Командир Планк:   Да. Надявам се да успееш да я възпиташ по-добре от мен.


Зенон:   Някои хора така и не си взеха поука.
Сейдж:   А ти?
Зенон:   Определено. Според мен да се научиш да си готов за нови преживявания е най-хубавото в съзряването.


Външни връзкиРедактиране