Жул Ренар

Жул Ренар (фр. Pierre-Jules Renard) (1864-1910) е френски писател.

Представете си за минута, че е умрял — и ще забележите колко е талантлив.“
Дуелирахте ли се вече?“ — Не, но получих плесницата.“
Във всяка жена живее тъща.“
Писането е единствената професия, при която никой не ти се подиграва за това, че не печелиш пари.“
Любовта, която в живота заема само едно малко ъгълче, в театъра заема цялата сцена.“
Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята.
Не знам дали Бог съществува, но за Неговата репутация щеше да е по-добре да не съществуваше.
Не трябва да казвате винаги цялата истина, но трябва да казвате само истината.
Не е задължително да живеете, но сте задължени да живеете щастливо.
Нашето щастие - това е само мълчаливо нещастие.
Представете си живот без смърт. От отчаяние всеки ден ще искаме да се самоубием.
Класика - това не е задължително това, което е съвършено; това просто означава, че на човек от време на време му се отдава да създаде нещо прекрасно.
Истината не винаги е изкуство. Изкуството не винаги е истина, но истината и изкуството имат точки на съприкосновение.
Религията е направила от смъртта нещо ужасно и нелепо.
Старостта настъпва тогава, когато човек започва да говори: Никога не съм се чувствал така млад.
Старостта идва внезапно, като сняг. На утрото вие ставате и виждате, че всичко е бяло.
Само времето не губи време.
Егоист? Безусловно; моят собствен живот ме интересува повече, от колкото живота на Юлий Цезар.
Истинския егоист е съгласен даже, когато другите са щастливи, стига само те да му носят на него щастие.
За народа е толкова полезно да се бои от войни, колкото отделния индивид от смърт.
Да пишеш е особен начин да разговаряш: говориш и никой не те прекъсва.
Работата понякога е нещо като риболов в места, където със сигурност няма риба.
Човек, който чака пържена патица, за да влети в устата му, ще трябва да чака много, много дълго време.
Поглеждайки красива жена, не мога да не се влюбя в нея, аз съм луд за нея. Това е като гръмотевична буря и продължава точно толкова: един миг.
Има периоди в живота, когато съдбата, обстоятелствата и даже хората са благосклонни към нас. Не трябва да се вълнувате. Ще мине.
Добре съвпадащата двойка е тази, в която и двамата съпрузи едновременно чувстват нуждата от скандал.
Красива срамежлива жена се спасява, като се държи като кула без прозорци и врати.
Не казвайте на жена, че тя е прелестна: кажете й, че друга такава жена няма на света, и ще ви се отворят всички врати.
Ако във фразата има думата задник, публиката, колкото и да е изискана, ще чуе само тази дума.
Колкото повече четеш, толкова по-малко подражаваш.
Щастлив е този, у когото има семейство, където той може да се оплаче от своето семейство.
Феминизъм е тогава когато не разчитат на Прекрасният Принц.
Чашата на живота е прекрасна! Каква глупост е да негодуваш само защото виждаш нейното дъно.
Обичам самотата, даже когато съм сам.
Ако познавате живота, дайте ми адресът си.
Попитахте ме за моите дела само, за да имате правото да ми разказвате за своите нещастия.
Винаги да оставаш неудовлетворен - в това е същността на творчеството.
Аз не знам дали съществува Бог, но неговата репутация би била по-добра, ако той не съществува.
В очите се отразява душата. В езика се отразява обществото...
Такива хора, като мен ме правят мизантроп.
Любовта прилича на пясъчен часовник, изпълнен със сърце и опустошен разсъдък.
Бог успешно е създал природата, но с човек е претърпял фиаско.
Фразата е филтър на мисълта.
Хората биха видели много красиви неща около себе си, ако не бяха толкова зли.
Всяко утро при събуждането ти си длъжен да кажеш: Аз виждам, аз чувам, аз се движа, аз не страдам! Благодаря! Живота е прекрасен!
Безразлични сме към чуждото нещастие, ако то не ни доставя удоволствие.
Да бъдеш искрен означава преднамерено да настъпвате другите по краката.
Да бъдеш скромен е такъв вид гордост, която по-малко дразни околните.
Нищо не е завършено за този, който е жив.
Щастието е най-краткото от всички впечатления.
Приятел е този, който всеки път, когато се нуждаеш от него, сам се досеща за това.
Животът. Разбирам го все по-малко и по-малко и го обичам все повече и повече.
Да бъдеш щастлив означава да внушаваш на другите завист. А винаги ще има човек, който ще ни завижда. Главното е да разберете, кой е той.
Човек който му е провървяло е човек, който е правил това, което другите само са искали да направят.
Ако трябва да построят дом на щастието, най-голямата място за стая трябва да се отдели на чакалнята.
Има места и времена, когато човек се оказва толкова сам, че е способен да прегърне целият свят.
Ако не в парите е щастието, то дайте ги на съседа.
Сянката живее само при светлина.
Малко омраза изчиства доброто.
По-трудно е да бъдеш в течение на седмица порядъчен човек, отколкото герой в течение на петнадесет минути.
За мързеливостта ни ние се наказваме не само от нашите неуспехи, но и успехите на другите.
Ах, ако имах секретар за сънища! Какви забележителни неща би записал!
Счупеният порцелан живее по-дълго от цял порцелан.
Пийте всяка сутрин на чаша слънце и яжте парче ръж.
Педант е този, който страда от разстройство на ума.
Всяка наша критика се свежда до упрек към ближния за това, че той не притежава достойнства, които ние си преписваме.
Животът е кутия, пълна с пробождащи и режещи инструменти. Всеки час ние обезобразяваме ръцете си до кръв.
Във всяка жена живее свекърва.
Идеалът на спокойствието олицетворява седяща котка.
Бих искал да бъда човек на една мечта.
На земята няма рай. Това са само парчета разпръснати по света.
Ясният стил е вежливостта на литератора.
Това, което той знае, знае добре, но той не знае нищо.
Всички знаят, че егоизмът има граници, че има минути, когато го отхвърляме.
Когато ми казват, че съм талантлив, не е нужно да ми го повтарят: разбирам от първият път.
На моят мозък му трябва да мечтае не по-малко от два часа - тогава мога да го накарам да работи в течение на петнадесет минути.
Не разчитайте особено на обществото в смисъл на реформи: постарайте се да реформирате самите себе си.
Опитът е полезен подарък, който никога не се използва.
Щастието, което преписваме на другите, допълнително задълбочава копнежа в мисълта, че изобщо не сме щастливи.
Не златен век, а век на златото.
Жената трябва да живее само един сезон от съществуващите четири, като цвете. Тя отново да се появява всяка година.
Смъртта е благотворна - тя ни избавя от мисълта за смърт.
Ех, колко е добър този бог: открил ни е такива пространства, а не ни е дал крила!
Посъветвах го всеки ден да чете злополучната хроника, за да оцени своето благополучие.
Какво е нашата фантазия в сравнение с фантазията на дете, което мисли да построи железопътна линия от аспержи!
В течение на целият ден дървото съхранява в клоните си малка нощ.
Вие препродавате за три хиляди франка това, което самите вие сте купили за петдесет, и говорите работа си е работа. Но не! Кражбата си е кражба.
Живота може да си позволи разкоша да се освободи от логика, литературата никога.
Когато става въпрос за щастието всичко е важно.
Когато мисля за всички тези книги, които са ми останали да прочета, аз се считам за щастливец.
Свободомислещ. Достатъчно е просто мислещ.
Мигрена. Това е точно това, което Исус Христос е нарекъл трънен венец.
Обичам сам да си създавам неприятности.
Книга, която искате да преживеете веднага.
Малко е просто да мислиш: трябва да мислиш за нещо определено.
Свободен - да, ти си свободен, както и аз; равен на мен - да, но брат - това е съвсем друг въпрос.
Въображението ми има очи на гърба ми. Представям си само миналото.
Да пишеш за свой приятел, означава, да се скараш с него завинаги.
Талантът е като парите: съвсем не е задължително да го имате, за да говорите за него.
Ние непрестанно и настойчиво проявяваме своите пороци и все така успяваме да презираме всички ближни.
Аз обичам хората повече или по малко в зависимост от това, много или малко материал ми дават за писане в бележниците.
За да преуспеете, трябва да творите подлости и шедьоври. За кое от двете сте по-способни?
Не е ли все едно, какво правя. Попитайте ме, какво мисля!
Болестите ни привикват към смърт. Дайте ми добра мигрена и аз ще се самоубия.
Щастието не прави човек добър. Такова заключение правиш по повод на чуждото щастие.
Да се справяш с малки количества пари също е талант.
Не желая да знам, какво може да мисли за талантливите хора човек, който не притежава талант.
Романтиците са хора, които никога не са виждали обратната страна на нещата.
Даже най-добрият от нас има на съвестта си няколко малки убийства.
Възможно е вдъхновението да е радостта, която изпитваме при писането: то съвсем не предшества тази радост.
Страхът ни кара да заобичаме трудът, в който е целият живот.
И главното: никога не бъркай мъка със скука.
Все повече и повече стават егоистите: нищо не можеш да направиш.
Само ако знаехте, колко добре се чувствам в самота, в какви добри отношения съм със себе си.
Обичам те, като фраза, която съм измислил в съня си и събуждайки се, не мога да си спомня.
Съвсем не искам да знам за множество неща: искам да знам само това, което обичам.
Критиците са достойни за снизхождение - те през цялото време говорят за другите, а за самите тях никой не говори.
Критикът е ботаник. А аз съм градинар.
Ние сме недостатъчно глупави.
Уморен съм, защото мога само да обичам. И имам нужда да почитам някого.
Нито една лоша мисъл не може да устои пред красивите стихове.
Животът е кратък, но колко дълго време е от раждането до смърта.
Има приятели. Няма истински приятели.
На всеки е приятно да слуша, когато го хвалят за нещо.
За вас не бих отишъл даже на края на света.
Не се безпокойте! Никога няма да забравя услугата, която съм ви оказал.
Той ме свали с ударите на своите комплименти.
Имено в градът, в истинският град пишеш своите най-вдъхновени страници за селото.
Колко дълъг е животът през зимата.
Вятър, който умее да прелиства страниците, но не умее да чете.
Птицата не чувства болка, когато и подрязват крилете, но тя не може вече да лети.
Патицата - това е домашен пингвин.

Жюл Ренар