Жан-Пол Дюбоа

Жан-Пол Дюбоа (Jean-Paul Dubois) (1950) е френски журналист и писател.

• Те вярваха, че някой ден това ще се случи, защото бяха чакали цял живот за това и смятаха, че го заслужават.
• Беше безкрайно лесно да обичаш такава жена, да споделиш нейните събуждания, да легнеш до нея и да почувстваш, че един вълшебен момент е краят на тъмната ера.
• Трябва само да обърнете внимание и да погледнете, за да осъзнаете, че всички ние сме част от гигантска симфония, която всяка сутрин в искряща какофония импровизира оцеляването си.
• Затворът има неприятна миризма. За вонята на мацерирани лоши мисли, за изтичането на злонамерени идеи, които преследват навсякъде, и за застоялата миризма на стари копнежи.
• Каква смешна идея. Да вярваш в Бог. Не можехме да повярваме в Бог, когато играехме път пунта. Нито когато се занимавахме със страдания и болести през цялата година, или че самоубийството у дома беше национален спорт, и това като комплимент, ходехме редовно да медитираме пред малък формализиран бивш глас от Йосиф Сталин.
• Често чувствах тази празнота, същия дискомфорт. Особено когато, след като открих всички тези мъртви, напълно осъзнах моята самота.
• Това е нещо като момчешка група с мокасини с пискюли.
• Няма нищо смешно човек да оплаква смъртта на кучето си. Живяхме с него същия живот и Уотсън ми беше по-близък от роднина. Намерихме общ език, разбирахме се и година след смъртта му все още слушах дали бързи лапи тичат по стълбите.
• Няма нищо по-безсмислено и безнадеждно от това да се опиташ да излекуваш човек, който сам носи болката, нещастието си, без да имаш под ръка магическа чаша, която може да му се поднесе под носа.
• Не можете да сгрешите, когато избирате живота си. Защото няма връщане назад.
• Знаех, че покривите имат голяма мъдрост и не падат два пъти на едно и също място.
• Защо толкова лесно промених мястото си на пребиваване, защо се преместих толкова свободно от един живот в друг, защо, за разлика от повечето баски в Маями, които познавах и с които играех, никога не изпитвах никакво чувство за принадлежност, съпричастност. Нито родината, нито клановото племе, нито почвата.
• Той често изричаше фраза, която стана христоматийна: "Казвам, че има малко птици в района, ако успея да убия по-малко от сто на ден". През 1850 година този човек е смятан за страстен любител на природата.
• Хората, които работят, се отегчават, когато не работят. Хората, които не работят, никога не се отегчават.
• И понякога чичо ми ми идваше на ум, за да не забравя, че в живота е невъзможно да се обърне, че няма връщане назад.

Жан-Пол Дюбоа
Жан-Пол Дюбоа, 2016 г.
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия