Жан-Антоан дьо Баиф (фр. Jean-Antoine de Baif, 1532—1589) е френски поет, преводач и композитор, близък приятел на Пиер дьо Ронсар и придворен поет на кралското семейство Валоа. В поезията му са съчетани духът на Петрарка с традициите на римската любовна лирика.

Жан-Антоан дьо Баиф


  • Когато котката я няма, и мишките танцуват.


  • Жената се смее, когато може, и плаче, когато иска.


  • Студенината мързелива
    на зимата си отлетя:
    настъпва ерата игрива
    и прелестна на пролетта.

    С трева пръстта е украсена,
    тревата пък — с цветя безброй;
    от птичи песни огласена,
    гората върна чара свой.
из "За пролетта", превод Пенчо Симов, 1978 г.


Източници