Есхил
Есхил (ок. 525 — 456 пр.н.е.) е древногръцки драматург-трагик.
Есхил | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия | |
Творби в Проект Гутенберг |
- Умен е не онзи, който знае всичко, а който знае необходимото.
- Незавидна е участта на този, на когото никой не завижда.
- Не хулят само тези, които не заслужават да им се завижда.
- Ако се съединят силата и справедливостта, какво може да бъде по-силно от тoзи съюз?
- Гласът на народа тежи много.
из "Прикованият Прометей"
редактиране
- (Хефест към Прометей) Сам бог, на боговете ти презря гнева и с прекомерен дар почете хората обикновени.
- Но знай, неумолим е Зевс! Безмилостни са всички нови властници.
- Да, всеки носи тежки задължения. Едничък е свободен Зевс, властителят.
- (Хефест към Прометей) Ах, Прометее! Плача над бедите ти!
- (Прометей) Тези позорни вериги измисли за мен новожезлият цар на блажените.
- (Прометей) Това съм аз, злочестият разпънат бог!
- (Прометей)
- Защото новите царе
- държат Олимп. Властвува днес
- безбожно Зевс със новий свой
- закон. И стъпка всичо той
- което преди беше свято.
- (Хор към Прометей)
- Кой бог е толкова жесток,
- че да злорадстува над теб?
- И кой не би се възмутил
- пред твоето тегло?
- Единствен Зевс.
- А с бесен гняв
- и непреклонна мисъл
- старият род на Уран
- той изкоренява.
- Няма да спре, доде не се насити
- или додето не бъде отнета
- с тежък бой властта му!
- (Прометей за Зевс) Той е твърд и жесток, и закон е сега произволът му, знам.
- Да, болест е, вродена на тираните, да нямат вярва в своите приятели.
- (Прометей) Бях милостив към хората - не срещнах милост; сега безжалостно разбит вися - на Зевс съм позорно зрелище.
- Когато сам не страдаш, твърде лесно е да увещаваш и кориш разбития от зло.
- (Океан към Прометей)
- Да, виждам, Прометее, и марак че си
- разумен, ще ти дам един съвет.
- Виж кой си, промени си и характера -
- да стане нов, защото нов е властникът.
- ...
- Не си смирен и не отстъпваш в бедствие,
- та ще прибавиш ново към сегашното тегло.
- Ако послушаш моите напътствия,
- ти няма вече ръжена да риташ, разбирайки,
- че властвува жесток, безотговорен цар.
- ...
- Какво, нима не знаеш ти, ремъдрият,
- че скъпо струва всяка празна приказка.
- Съветваш мене по-добре, отколкото сам себе си. Аз съдя не по думите, а по делата.
- Но ти не си неопитен, съветът ми не ти е нужен.
- Благата реч лекува разгневения.
- Почакай, достави ни удоволствие - за болестта, за учестта й гибелна да каже тя - да ни разкаже със устата си.
- Речта му е тържествена и преизпълнена с надменност - но да, слуга е той на боговете.
- (Прометей) Накратко, мразя всички богове, които за доброто ми отвърнаха със зло.
- (Хермес към Прометей) Разбирам, че си болен от безумие!
- Добре мисли и разсъди - не смятай, че упорството е по-добро от всякакво решение.
- Да, наистина слушайте! Мисъл и реч на една наистина поразена от лудост глава!
- (Прометей)
- Ще кажа не за да обиждам хората,
- а само да посоча добрината си.
- Те бяха със очи, ала не виждаха,
- с уши, ала не чуваха. И цял живот,
- подобни на видения, прекарваха
- в мъгла и мрак. Не знаеха ни светлите
- и здрави къщи, нито дърводелството,
- и - сякаш мравки пъплещи - живееха
- из пещерните кътища безслънчеви.
- Не знаеха с какво започва зимата,
- обкитената с цвете пролет, лятото
- със плодните си дни - и всичко вършеха
- без ум, додето им показах изгрева
- и заника на светлината. Пак за тях,
- за хората, измислих най-великата
- наука за числата, още буквите -
- всепамет и всемайка на изкуствата.
- Аз пръв запретнах във ярем добитъка
- и го зажеглих, за да бъде в тежките
- усилия помощник пръв на хората обикновени,
- и после впрегнах във кола покорните
- коне - украса дръзка за охолници.
- Едничък аз измислих платнокрилите,
- блуждаещи в морето бързи кораби.
- Да, толкова неща открих за хората,
- нещастен аз, а ето, сам не зная как
- да се спася от днешните страдания
- ...
- Но ти ще се учудиш още повече,
- щом чуеш за изкуствата, създадени
- от мен. Когато болен някой лягаше,
- не знаеха ни цяр, ни здраво ядене,
- ни питие, ни мазила. Топяха се
- от липса на лекарства. И ги научих аз
- да смесват изцелителните цярове,
- с които да отблъскват всички болести.
- Аз дадох много ясновидски способи,
- открих им пръв кои съновидения
- се сбъдват, изясних им също тъмните
- гадания и смисъла на срещите,
- показах им кои сред кривоноктите
- грабливи птици предвещават щастие,
- кои сред тях - неволя, как пернàтите
- живеят, как създават помежду си те
- вражда, любов, другарство и приятелство...
- ...
- Покрити с мас меса и тлъсти бутове
- запалих аз и тъй напътих хората
- към трудните умения, разкривайки
- незнайните знамения на огъня.
- Това, това направих аз. А скритите
- сред земните недра блага за хората -
- желязо, мед,сребро и злато? Ще може ли
- да се похвали някой друг с това откритие?
- Не, тъй би сторил само празнословецът!
- Та ето, с кратка реч изказано
- от Прометей са всичките умения!