Ерих Мария Ремарк

Ерих Мария Ремарк (Erich Maria Remarque, 1929 - 1970) е немски писател.

Ерих Мария Ремарк
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

От него

• В малките градчета хората страдат от потисната похот. Тоест в малките градчета без бордей.

• Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.

• Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.

• Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.

• Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.

• На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.

• Не е любовта, която опорочава приятелството. Краят му си е край.

• Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.

• Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лекомислен.

• Парите — това е свобода, изкована от злато.

• Повърхностни са само хората, които се считат за дълбокомислени.

• Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.

• Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.

• Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.

• Същото е и с човека - дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина.

• Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска.

Произведения

Нощ в Лисабон

• Когато човек бяга в отчаяние и опасност, той се научава да вярва в чудеса; иначе не би преживял.
• Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.

Триумфалната арка

• Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.

• Такъв е светът: може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.

• Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.

• Помагай когато можеш; направи всичко тогава – но кога е невъзможно вече да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е нужен. Жалейката е едно, фактите са друго. Човек не скърби по-малко, ако вижда действителността и я приема. Само така ще остане жив.

• Откровенията идват винаги от дребните неща, не от значителните. Значителните неща са свързани винаги с драматични жестове и изкушения за лъжа.

• Не е важно къде живее човек. Важно е само едно – какво постигаме с живота си.

• Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си. Любовта има своите приливи и отливи. Крушения, потънали градове, октоподи, бури, сандъци със злато и перли. Но перлите се намират на дълбоко.

• Човек остарява само когато престане да чувства.

• На света съществува само един истински ужас: да бъдеш напълно и безпомощен във властта на бруталния тероризъм

• Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.

• В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.

• Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.

• Който гледа много назад, може лесно да се препъне или да падне в пропаст.

• Никой не може да ни стане по-чужд от същество, в което сме били влюбени някога.

Сенки в рая

• Героите трябва да умират. Ако останат живи, те стават най-скучните хора на света.

Трима другари

• Във всяка любов има желание за вечност и в това се крие вечната любовна мъка. А не съществуваше нищо трайно. Нищо.

• Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.

• Животът е болест и смъртта започва с раждането. Всяко поемане на дъх, всеки удар на сърцето е вече миг от умирането.

• Завършените жени омръзват лесно. Ценните - също. Отломките - никога. Такива жени се обичат вечно. Те разпалват въображението.

• За един мъж най-позорното нещо на света е да бъде шегобиец.

• Който е сам, не може да бъде изоставен.

• Любовта е прелестна. Но тя разваля характера.

• Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем и който въпреки всичко не ни принадлежи.

• Признателността стопля сърцето, което може да я чувствува.

• Само свободата си не губѝ! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва когато е късно.

• Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използувани, а после ги изтласкват настрана.

• Смел е само оня, който познава и страха.

• Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.

• Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан.

Черният обелиск

• Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.

• Най-остроумните шеги на света са винаги дело на сериозни хора, които не са влагали някакъв по-дълбок замисъл в това.

• — Непременно ли трябва да изпитвате самоуважение?
  — Разбира се. Нали съм човек. Само животните и самоубийците не изпитват самоуважение.

• Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчно приложима. Особено за интелектуалци и романтици. Никога не се проявявай като духовен Херкулес, щом можеш да постигнеш същото с един нов панталон. Така не ядосваш партньора си, той няма защо да напряга сили, за да стане равен с тебе, ти си спокоен, и това което желаеш пада като зряла круша в скута. Никога не трябва да форсираш щастието си.

• Цинизъм е сърце с отрицателен знак отпред.

За него

• Не знаеше какво да прави парите си и започна да пие.

  — Ре Супо