Ерика Джонг

Ерика Джонг
	Ерика Джонг, 2013 г.
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Ерика Джонг (англ. Erica Jong, née Mann, р.1942) е американска писателка романистка, чиито романи са превеждани на много езици, включително и на български. У нас са излизали: "Как да спасиш собствения си живот", "Страх от летене" (Fear of Flyng), "Страх от петдесетте", "Парашути и целувки", "Да прелъстиш демона".

Когато бях книжен плъх на десет години и имах навика да целувам снимките на авторите по кориците, сякаш бяха икони, бях смаяна от това, че толкова далечни хора могат да събуждат у мен любов.

Проблемът е, че ако не рискуваш, рискуваш още повече.

Из "Страх от летене"

(Книгата е издадена на български през 1994 г. от издателство "Библиотека 48", в превод на Галина Парашкеванова.)

Двуженството е да имаш един съпруг в повече. Моногамията е същото.

Видите ли, независимо от това дали коефициентът ти на интелигентност достига 170 или само 70, мозъкът ти пак беше промит. Само украсата беше различна. Само приказките звучаха малко по-интелигентно. Под цялтото това лустро ти копнееш да бъдеш унищожена и пометена от любов, да бъдеш изпълнена от гигантски фалос, от който бликат сперма, сапунени мехури, коприна, сатен и, разбира се, пари.

Италиански (кенеф): Понякога може да изчетете цели откъси от "Corriere della Sera", преди да си обършете задника с новините. Но по принцип в Италия тоалетните функционират светкавично и лайното изчезва много преди да успеете да скочите, за да се обърнете и му се порадвате. Оттук и италианското изкуство. Германците имат собствените си лайна, по които да се прехластват. Поради липса на такива - италианците създават скулптури и картини.

Тропах по улиците с високите си токчета, мразех германците и ненавиждах Бенет за това, че не беше непознатият от влака, за това, че не се усмихваше, за това, че беше страшен чукач, но никога не ме целуваше, за това, че ми запазваше час при психоаналитика, снабдяваше ме с перилни препарати и скъпи електроуреди, ала не ми купуваше цветя. И никога не ми говореше мръсотийки. И не ме гепваше вече за задника. Нито пък ми правеше френска любов.

Изобщо какво искaтe вие жените? Фройд формулира този въпрос, но така и не успя да му отговори напълно. (...)Твърд кур - отсякъл Фройд, вземайки тяхната мания за наша.

Беше ми ясно, че да се смяташ за по-висш е сигурен признак, че си по-низш, а да смяташ себе си за изключителен, е сигурен признак, че си посрествен.

Защо беше толкова сложно? Защо не гледахме приятелски и откровено на създалата се ситуация? "Извини ме, мили, докато отида и се изчукам с този хубав непознат." Защо не можеше да бъде естествено, честно и несериозно? Защо трябваше човек да рискува целият си живот за едно нищо и никакво си безцип-ебане?

Стигнахме до хотела и си казахме довиждане. Какво лицемерие се изискваше, за да се качиш горе с мъж, с когото не ти се чука; да оставиш да седи долу сам този, когото искаш; и после - в състояние на голяма възбуда - да се чукаш с този, когото не искаш, представяйки си, че той е другият. Това се нарича вярност. Това се нарича цивилизация с нейните условности.

Но Ейдриън? Сексуалният Ейдриън! Който трябваше да бъде моят безцип-ебач. Какво се случи? Смешното беше, че аз всъщност нямах нищо против. Беше толкова хубаво да лежим двамата, а тялото му миришеше толкова хубаво. Мислех си за всичките онези векове, през които мъжете са обожавали жените заради техните тела и са презирали ума им. В миналото, когато боготворях семействата Улф и Уеб, това ми се струваше немислимо, но сега вече го разбирах. Защото много често изпитвах подобни чувства към мъжете. Умовете им бяха безнадеждно тъпи, а телата им - толкова хубави! Идеите им бяха непоносими, но пенисите им - от коприна. Била съм феминистка цял живот (...), но големият проблем беше как да съвместиш феминизма си с неутолимият си глад за мъжки тела. Не беше лесно. Освен това, колкото повече остарявах, толкова по-ясно ми ставаше, че мъжете в дълбоката си същност се страхуват от жените. Някои - тайно, други - явно. Каква по-покъртителна гледка от еманципирана жена лице в лице с клюмнал кур? Всички велики исторически проблеми бледнеят в сравнение с тези два квинтесециални обекта: вечната жена и вечният клюмнал кур.

Окончателно сексуално поражение: кур, който е полегнал, вместо да работи. Последното оръжие във войната между половете: клюмнал кур. Знамето в противниковия лагер: полувдигнат фалос. Символът на апокалипсиса: самоунищожаващ се кур с атомна бойна глава. Това беше първородна несправедливост, която никога не можеше да бъде поправена: не обстоятелството, че мъжкарят има прекрасна допълнителна примамка, наречена пенис, а това, че женската има прекрасна путка за вечни времена. Ни буря, ни сняг, ни нощна тъмнина можеха да я помръднат. Тя беше непоклатима - винаги там, винаги готова. Доста ужасяващо, като си помислите. Нищо чудно, че мъжете ненавиждаха жените. Нищо чудно, че измислиха мита за женската непълноценност.

- Отказвам да бъда набучен на карфица - (...) Няма да бъдеш в състояние да ме категоризираш!

И в този миг аз лудо се влюбих в него. Неговият мек кур беше проникнал дотам, където и най-коравият не можеше да достигне.

Мъжете винаги са ненавиждали женското клюкарстване именно защото подозират истината: техните размери са взети и сравнени.

Ако можехме само да избягаме от това, от задължението да пресъздаваме винаги самите себе си!

Знаех, че жените, които извличаха най-много полза от живота (и от мъжете), бяха същите, които изискваха най-много…

Защо ти е да биеш жена, щом можеш да я накараш да чувства виновна?

Ако мъжете само знаеха! Всички жени си мислят, че са грозни, дори красивите. Мъж, който разбере тази тайна, би могъл да изчука повече жени и от Дон Жуан.

Човек не е свободен, когато свободата му трябва да бъде "дадена".

Урокът беше ясен: да бъдеш жена значеше да бъдеш изтормозена, опустошена и винаги ядосана. Това значеше да бъдеш раздирана на две непримирими половинки.

Животът не беше сюжет. Далеч по-интересен е от всичко, което можете да разкажете за него, защото езикът поради самата си същност подрежда нещата, а животът в действителност е изграден от безпорядък.

Никой не е атеист по време на полет в буря.

Защо, когато отказвате на някой мъж - отказвате му искрено и от все сърце - той винаги упорства и вярва, че само кокетничите?

Много, много отдавна, когато мъжете били ловци и хвалипръцковци, а жените прекарвали целия си живот в грижи около бременността и често умирали при раждане, на тях им се случвало да бъдат обладавани против тяхната воля. Мъжете се оплаквали, че жените им били студени, неотзивчиви, фругидни... Те искали жените си разюздани. Искали ги диви, буйни. Сега жените най-накрая се бяха научили да бъдат буйни и разюздани и какво стана? Мъжете се спаружиха!

Най-лесно бе да се самоубиеш в пристъп на отчаяние. Точно толкова лесно бе и да се преструваш на мъченик. Виж, да не правиш нищо беше по-трудно. Да изтърпиш живота си. Да чакаш.

Хората не ни допълват. Ние се самодопълваме. Ако нямаме силата да се допълним сами, търсенето на любов става себеунищожение; и тогава се опитваме да се убедим, че себеунищожението е любов.