Елена Петрова

Уикипедия разполага със статия за Елена Петрова

Елена Петрова (р. 1975) е българска актриса.

Разбрах каква е магията на киното, тя ме завладя и от тогава не искам да спирам да се занимавам с това. Не е поза, хората, които не са се докосвали до тази атмосфера, едва ли ще ме разберат, но когато един път почнеш в киното, то е за цял живот. Не искаш да се откажеш никога. ^[1]

…Когато се опитам да излъжа за нещо, винаги се издавам, защото през цялото време се чувствам ужасно неудобно и не мога да го прикрия, въпреки че съм актриса. Някои хора са големи виртуози в лъжата, но моята стратегия е винаги да казвам истината, а не да я прикривам или маскирам. Това изисквам и от семейството ми и приятелите ми, а иначе на сцената съм много добра в лъжата, защото играя чувствата на някой друг, но не наранявам истински никого.^[2]

Честно казано, не съм мислила за това (какво заслужават враговете ми - бел. цит.) и не ми се изразходва енергия за такива глупости. Но сега мога да измисля нещо. Например има хора, не мога да кажа чак врагове, които толкова ме изнервят с глупостта, грубостта и нахалството си, че на мига искам да бъдат заличени от земята пред очите ми. А в по-битов план мога да им пожелая да попаднат в горещо време на безкрайно дълга опашка сред обезумели възрастни хора, от която няма измъкване. Мога да ги изпратя също на едно дълго пътуване с тролейбус, който спира само за да качи още пътници и контрольори, но никой няма право да слиза. Шофьорът му пък е надул радиото и слуша само чалга. Звучи доста гадничко. Сещам се за нещо още по-актуално - да не им изхвърлят боклука поне месец.^[2]

Едно от най трудните неща според мен е да се научиш да бъдеш търпелив и да не завиждаш. Мисля, че вървя успешно към постигането и на двете. А за бушмените, не знам какви са тези хора. — в отговор на въпроса "За какво завиждате на бушмените?"^[2]

Колко странно - за хубавите и позитивни неща сме готови да плащаме, защото смятаме, че не ги заслужаваме, а лошите ги приемаме безплатно всеки ден. Като спреш на светофар, изникват до твоята кола деца, които мият стъкла и те засипват с думи от рода на "Како, много си хубава, голям късмет да имаш и т.н." и ти им даваш 20 - 50 стотинки или левче. Защо? Ако ни псуваха, дали някой щеше да даде и една стотинка.^[2]

Да, вярвам в чудеса. Дори вярвам, че те са около нас - само трябва да имаме очи, за да ги видим. Ако вярваш в себе си и вървиш към твоето чудо, ще го откриеш.^[2]