Едгар Алън По

Едгар Алън По (1809 - 1849) е американски писател, поет, разказвач, редактор и литературен критик, известен като един от водачите на американския романтизъм.

Едгар Алън По
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Уикиизточник
Творби в Edgar Alan Проект Гутенберг

Литературата е най-благородната професия. Всъщност тя е почти единствената, достойна за един човек. За мен няма съблазън, който да ме изкара от правия път.

Проза

• В литературата е като в закона или империята - утвърдено име е собствено имение или завладян трон. — Писма до г-н Б.

• Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото? — Преждевременното погребение

• Музиката, комбинирана с приятна идея, е поезия; идеята без музика е проза заради самата си окончателност. — Писма до г-н Б.

• В дълбоко извратената човешка природа е вложена склонността да се отхвърля очевидното и действителното за сметка на далечното и невероятното.

Стихове

• Морета бурни бродих аз невредим,
  но върна ме ти, с лице на Наяда
  и коси хиацинт, към дом обозрим,
  към блясъка на антична Елада
  и славното твое величие, Рим.

— На Елена

• Ти бе радост за мене мечтана,
  ти бе всичко за мене в скръбта -
  като остров зелен в океана,
  като ручей звънтящ в самота!
  Ти бе храм сред цветя в ранна пролет-
  и за мен бяха тези цветя!

— На една в рая

• И нощите ми – призрак кошмарен -
  и – без теб! – мойте тягостни дни
  ме зоват в онзи край легендарен,
  дето твойта походка звъни.
  О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
  Над какви ли въздушни вълни!

— На една в рая

• Отдавна, преди много, тъй много лета,
  в едно царство в приморски земи,
  девойка живя, нека знаете това,
  тя казваше се Анабел Ли.
  Живя там тази девойка с мисъл една -
  с любов вечна мене да дари.

— Анабел Ли

• О, как силна беше обичта ни тогаз!
  Нечувана по тези земи!
  Така други не биха могли.
  И нито ангелите райски в този час,
  нито земните демони зли,
  ще разделят нашите души.
  Ах, моя свидна Анабел Ли!

• Щом изгрее луна, все бленувам с тъга
  за прекрасната Анабел Ли
  и живея с мечта за таз нежна снага
  на богинята Анабел Ли.
  А щом падне нощта, лягам аз до гръдта
  на моята любов, невеста и съдба,
  и пак сме заедно както преди
  там в гроба й до морските вълни.

— Анабел Ли

За него

• По... вероятно беше първият литературен нон-стоп пияница от XIX в. в Америка. Той накара задоволството на Самюъл Колридж и Томас де Куинси да изглежда като малка пакост с готварското вино в кухнята. — Джеймс Турбър

• Той беше авантюрист в подземията, мазетата и ужасните подземни проходи на човешката душа. Той произнасяше ужаса и предупреждението за собствената си участ. — Дейвид Хърбърт Лорънс