Дъглас Хюлик

Дъглас Хюлик (Douglas Hulick) (1965) е американски писател.

• - Да - каза Джалем, докато се връщаше към четката си. - Очевидно досега си свършил превъзходна работа. Кажете ми, трябва ли да си уговоря среща, за да се опитам да убия Дроте, или това е просто на принципа "първи дошъл, първи обслужен"? Никога не мога да поддържам правилния етикет на роднините.
• Ти говориш; Ще спя. не се колебай да съставиш моята страна на разговора, в случай че ти омръзне. Препоръчвам да добавяш от време на време "майната ти" от мое име, само за да запазиш нещата верни на живота.
• Открих, че не е нужно да знаеш защо някой се опитва да те убие; просто трябва да знаеш, че са такива.
• Търговците на втора употреба и книжарниците се движеха в неравни редици от двете ми страни, бъркаха се и се мятаха заедно като неподдържан рафт за книги.
• - Дядо ми казва, че да можеш да се смееш в лицето на това, което си направил, и това, което ще направиш отново, е едно от най-важните умения, които можем да научим, - каза тихо тя. - Ето защо разказваме приказки не само за успеха, но и за неуспеха, не просто да се учим от тях, но и да се научим да се смеем на смъртта.
• Трябва да се доверите на живота поне на един човек, защото без това няма нужда да живеете.
• Инструментът е толкова опасен, колкото човекът, който го използва.
• - Когато нещо се разпадне - дума, приятелство, семейство - колкото и да се опитваш да го поправиш, никога не е достатъчно. Счупеното парче, което е залепено, винаги е по-крехко от цяло парче. Без значение колко усилено работите, колко кръв проливате, колко плачете, недостатъкът ще остане под черупката завинаги.
• - Доверието означава възможността за грешка.
• Колкото по-пусто е едно място, толкова по-малко се променя.
• - Това, което искам - казах аз, като ръката ми се задържа върху напуканата кожа на корицата, - е вие двамата да промените историята.
• Като глупаци, умиращи от жажда, ние седим насред пустинята и си спомняме вкуса на водата, вместо да тръгваме да я търсим.
• Не бъркайте простите задачи с човешката простота.
• Мендрос наблюдаваше портокала с преувеличена тъга и кимна, сякаш се примиряваше със загубата. В превод това означаваше: Ще докладвам. Едва удържах усмивката - Мендрос трябва да излезе на сцената с такъв талант.
• Ател Улибашка не се усмихна. И, честно казано, той не изглеждаше много добре. Това се случва, когато човек е измъчван цяла нощ.
• Когато не очаквате нищо от живота, не можете да се разочаровате от него.
• Не искам тревогите ти в момента; Искам твоята помощ.
• И двата аргумента имаха смисъл за участващите мъже и очаквам всяка приказка да има известна степен на истина. Ако има нещо, което научих като Нос, то това е, че всяка история се променя с човека, който я разказва, без значение колко близо човек си мисли, че държи истината.
• - Благодаря - добавих. Това беше нещо, което не казах на приятеля си почти достатъчно и нещо, за което той не се притесняваше да чуе. Бягахме по улиците достатъчно дълго, за да преминем покрай думи и жестове по този начин.
• Те отидоха отвъд фехтовката в бой с юмруци, хващане и препъване. Всъщност нищо изненадващо: имаше толкова гняв и ярост, че стоманата едва ли щеше да е достатъчна. Дойде до прости неща - кръв и кости, устни и пот. Любовта излетя от острието на ножа, оставяйки острието непокътнато, изострено от омраза.
• Спомних си, че я намерих красива в пустошта и тя е такава. Но това беше красотата на грациозно изваден меч или сутрешно езеро под пресен лед.
• Осъзнавайки, че проблясъкът е безполезен, той се втурна към изхода. Не го обвинявах, тъй като щях да направя същото, ако бях в тъмна стая с мъж, който изведнъж изключи светлината. Хората не гасят светлините по време на разговор, като нямат известни планове за бъдещето.
• Сложих тежестта си на десния крак и събрах последните си сили. Не е най-добрата позиция, когато се втурват към вас възможно най-бързо, но какво е това. Както казваше Деган, битката не е избрана.
• В навечерието на пролетта в града се спусна черна зима.