Други песни

Обаче хората се променят по-бързо от неодушевената материя.
— Яцек Дукай
Тялото е само одежда за разума.
— Яцек Дукай
На когото и да подражаваш, ако си достатъчно последователен, накрая ще станеш като него. Това ни отличава от животните и нисшите създания, тяхната Форма идва винаги отвън, сами не са в състояние да се променят.
— Яцек Дукай
Изобщо, както казва прецептор Янош, историята е политика, за която говорят в минало време.
— Яцек Дукай
Но дори тук, във Воденбург, центъра на много култури, бежанците не бяха в безопасност. Езикът, облеклото, кухнята, свещените цветове – това бяха убежищата им. Накрая и те ще изгубят морфата си, когато поредното поколение, родено в чужбина, се окаже повече амидски неургци нежели неургски амидци. Така умират народите.
— Яцек Дукай
На тези, които се раждат горе и не са длъжни да се борят за мястото си тук, им е най-трудно да рискуват всичко, когато се появи някой, който няма да преклони глава и ще ги предизвика; той няма да има какво да губи, а те могат да загубят всички богатства на света. По-лесно и просто, по-безопасно е да му дадат малка част от тези богатства.
— Яцек Дукай
Защо аристократите сключват бракове помежду си? Защото между кучето и господаря му равенството е невъзможно: кучето е притежавано, господарят – притежател.
— Яцек Дукай
Плановете за офанзива трябва да се обмислят на спокойствие, при пълно емоционално изключване и ледено равнодушие към родината и врага. Също и плановете за престъпление. Мястото. Времето. Начинът.
— Яцек Дукай
Човек затова е човек, защото умее да се промени по собствена воля, да; но това не значи, че всички сме равни на божествените представи за нас.
— Яцек Дукай
Цялата Материя е изградена от четири стихии, първоелементи: Огън – пирос, Вода – хидор, Въздух – аер, и Земя – ге.
— Яцек Дукай
Но господин Бербелек знаеше, че точно така се започва, най-беззащитни сме в скучното ежедневие.
— Яцек Дукай
Хората с особени способности на волята наричаме демиургоси, под техните усилия керосът се поддава особено леко. Тези, които умеят да наложат на Материята окончателни Форми, към които тя се стреми вече и в тяхно отсъствие, вече пленена завинаги по новата пътека към съвършенство – тях наричаме текнитеси.
— Яцек Дукай
Срамът се ражда от непрестанното сравняване с образа на човек, какъвто бихме искали да бъдем.
— Яцек Дукай
Не вярвай на човек, който през живота си не е казал нито една лъжа.
— Яцек Дукай
Не правим нещата, които искаме да правим, а тези, които са в природата ни.
— Яцек Дукай
Ако наистина беше способен, нямаше да питаш за разрешение.
— Яцек Дукай
Със заповед не се постига уважение.
— Яцек Дукай
Жертвата се разпознава като роба: уж с нищо не се различава, но само да я погледнеш и вече знаеш: този ще загуби, а този ще се предаде.
— Яцек Дукай
Господин Бербелек слушаше с интерес разпита; доста по-трудно е да се лъже, когато се задават въпроси, отколкото когато се отговаря на тях.
— Яцек Дукай
Така би ѝ написал неща, каквито не може да се кажат – формата на писмото е различна, позволява известна безлична искреност, прекалено притеснителна в разговор очи в очи с близък, още повече със собствената дъщеря. Напълно свободни можем да бъдем само в присъствието на съвършено чужди и непознати хора, чиито мисли и чувства не означават нищо за нас. Всяка любов е своеобразна клетва за вярност към чужда Форма – на майка, баща, на любовница или дете.
— Яцек Дукай
Най-големият глупак е този, който се доверява на паметта си.
— Яцек Дукай
Тя го е обичала, но той е трябвало да я обича. Между силните и слабите няма любов, приятелство, уважение, благодарност. Има само насилие.
— Яцек Дукай
Между чужд и чужд може да има само насилие.
— Яцек Дукай
Крайната цел на всяка Победа е Поражението – както целта на Живота е Смъртта.
— Яцек Дукай
Ethos antropou daimon. Характерът на човека е неговата съдба.
— Яцек Дукай
Само робите, лудите и самоубийците не се интересуват от политика – на тях им е все едно как живеят.
— Яцек Дукай
Колкото е по-лек тонът и думите по-шеговити, толкова повече истина в усмивката и морфата на тялото.
— Яцек Дукай
Срамът от тялото е недостъпен за хората с недостойна морфа (тялото на роба не е негова собственост), нито с благородна (съвършенството не познава срама); всички останали биха искали да бъдат различни, но не успяват да се променят.
— Яцек Дукай