Добромир Славчев

Добромир Славчев (р.1973) е български бизнесмен, общественик, продуцент, поет и писател, парашутист и инструктор по парашутизъм и професионален въздушен видеооператор. Носител е на званието майстор на спорта по парашутизъм. Световен и европейски рекордьор през 2017 - 2019 година в клас - големи парашутни формации.

Добромир Славчев
Вижте също
Статия в Уикипедия

Отличаван е с редица нациоанални литературни награди сред които: Национална литературна награда „Чудомир“ (2010); първа награда – Национален конкурс за поезия Добромир Тонев и др.

Той е сред онези рядко срещани у нас дарители и смоществователи на изкуството и спорта, които помагат на различни обществени организации, спортни клубове, училища, детски заведения, читалища, театри, художници, артисти, писатели, певци, музиканти, деца и млади таланти.

Автор на книгите „Инфлация на чувствата“, „Храна за върколаци“, „Луди разкази“ и „Да обичаш Вили Казасян“.

От него

• “Усещането за свобода е безначално и безкрайно като самата свобода.”

(откъс от книгата, стр.101, "Да обичаш Вили Казасян", изд."Сиела", 2019 г.)

• "Животът не е само хляб, който да изядем, а път по който минаваме да се докажем."

(откъс от книгата, стр.542, "Да обичаш Вили Казасян", изд."Сиела", 2019 г.)

• "Човек не си избира времето в което да се роди и да живее. Може единствено да избрере как."

(откъс от книгата, стр.542, "Да обичаш Вили Казасян", изд."Сиела", 2019 г.)

• "Замисляли ли сте се за безусловната любов? А дали някога сте я изпитвали?"

(откъс от книгата, стр.542, "Да обичаш Вили Казасян", изд."Сиела", 2019 г.)

• "Ако се раждаме и умираме в един безсмъртен свят, за каква смърт говорим всъщност?"

(откъс от книгата, стр.542, "Да обичаш Вили Казасян", изд."Сиела", 2019 г.)

• "Емоционалната свобода не е самодостатъчна, изгубиш ли достойнството си."

(откъс от книгата, стр.544, "Да обичаш Вили Казасян", изд."Сиела", 2019 г.)

• "Да бъдеш съпричастен с чуждата болка и радост е нещо, което не се удава на всеки."

(откъс от книгата, стр.544, "Да обичаш Вили Казасян", изд."Сиела", 2019 г.)

• "Щом си с лице към хората, готов да им помогнеш безкористно, значи ти имаш чисто сърце и тогава дори без да осъзнаваш, помагаш не само на тях, но и на себе си."

(откъс от книгата, стр.544, "Да обичаш Вили Казасян", изд."Сиела", 2019 г.)

• “Доблестта може да мине и без покровители. Или я имаш, или не. Средно положение няма. Тя може да те направи щастлив, но и напълно нещастен. Зависи от самия теб. А за хората с характер и щастието, и нещастието, са като двете им ръце. Използват ги и двете - и лявата, и дясната. Вили беше точно такъв човек. Неговата природа му помогна да премине през живота не само с усмивка, но и с достойнство. И ако всичко, което предстои да разкажа, беше просто приказка, със сигурност щеше да започва с думите: „Имало едно време един достоен и усмихнат човек...“. Само че това е истински разказ за една много голяма и интересна личност. Обикновена история за необикновен човек. Докосването до такива хора като маестрото оставя белег за цял живот.”

• "Ако бях безсмъртен щях да измисля смъртта, за да изпитам удоволствие от живота!"

• "Без любов животът е безсмислен, а според Екзюпери “Човек може да живее само с онова, което може да го накара да умре”. Поне за мен любовта е точно онова, за което бих умрял, без да се замислям.За нея е писано толкова много, че всеки, дръзнал да го направи след това, рискува да преповтори казаното. Прекрасно е да срещнеш човек и да се влюбиш, и да го обичаш истински, а още по-прекрасно е да запазиш чувствата си към него такива, каквито те са се появили при теб в самото начало. И тези чувства никога да не те напускат. Звучи почти невероятно, но във всяко нещо в природата има изключение – и защо да няма такова и в любовта ! И то да е точно това – да обичаш завинаги, събаряйки мита за вечната любов."

• "И моля те, нека те прегърна, а после остави ме да умра." (фрагмент от стихотворение, стр.142 от стихосбирката с любовна лирика "Инфлация на чувствата", изд."Сиела", 2013 г.)

• "Оцеляваш, но само ако мислиш за любов !" (фрагмент от стихотворение, стр.206 от стихосбирката с любовна лирика - "Храна за върколаци", изд. "Сиела", 2013 г.)

• "Там нямам парашут в писането, там мога да се пребия." ( в интервю по БНТ - "Денят започва с култура", 2015 г.)

• "И стихове
  за теб написах сто,
  навярно те ще станат и хиляда.
  Попарен като есенно листо,
  останалите ще допиша в ада."
  (откъс от стихотворение, стр.141, "Инфлация на чувствата", изд."Сиела", 2013 г.)

• "За теб отрова бих изпил,
  за да те имам само в скута,
  какъв чудесен водевил
  в последната ми с теб минута.
  

(откъс от стихотворение, стр.139, "Инфлация на чувствата", изд."Сиела", 2013 г.)

• "И спрях да пърхам
  в своите мечти,
  но бързо ходя
  още по земята
  и долу под краката ми тупти,
  щом зърна те косици да замяташ."
  

(откъс от стихотворение, стр.126, "Инфлация на чувствата", изд."Сиела", 2013 г.)

• "Ранен обаче днес съм вече
  не от явните гърмежи,
  а че облечен бях в елече
  от собствените си копнежи."
  

(откъс от стихотворение, стр.117, "Инфлация на чувствата", изд."Сиела", 2013 г.)

• "И нафора,
  и благослов
  за мене беше, щом те имах -
  тъй исках твоята любов,
  с която смъртно се разминах !"
  

(откъс от стихотворение, стр.93, "Инфлация на чувствата", изд."Сиела", 2013 г.)

• "И днес съм заприличал на отшелник,
  прокудил се във свойта неизбежност,
  и нося белези от всеки с тебе делник, -
  само, че са всичките от нежност."
  (откъс от стихотворение, стр.67, "Инфлация на чувствата", изд."Сиела", 2013 г.)

• "И чувствата ми
  със любов пропити,
  от тях какво ли,
  питам, ще остане,
  след падащи
  по мен метеорити,
  щом ме доубиеш
  със мълчание ? "
  (откъс от стихотворение, стр.51, "Инфлация на чувствата", изд."Сиела", 2013 г.)

• "Луната пък завита
  в облак дреме,
  пропуска светлината
  тя през пръсти,
  и спусна стълба -
  сякаш да ме вземе
  сега изкачвам се,
  по нея с кръста !"
  (откъс от стихотворение, стр.14, "Инфлация на чувствата", изд."Сиела", 2013 г.)

• "И объркан от всичко наоколо,
  преминах през стотици вреди,
  не е нужно да гледаш с бинокъл,
  че чувствата ми струват толкова,
  колкото струваха и преди..."
  (откъс от стихотворение, стр.31, "Инфлация на чувствата", изд."Сиела", 2013 г.)

• "Спомни си как бях посърнал,
  а сега пак имам крила,
  любовта към живота ме върна,
  значи истинска е била."
  (откъс от стихотворение, стр.66, "Инфлация на чувствата", изд."Сиела", 2013 г.)

• "И колкото кураж
  и да си даваш,
  наясно си, че всеки ден е ров,
  и странно е,
  все пак, че оцеляваш,
  НО САМО АКО МИСЛИШ ЗА ЛЮБОВ !
  (откъс от стихотворение, стр.206, "Храна за върколаци", изд."Сиела", 2013 г.)

• "Огън гълтах,
  дъжд аз пих
  със едно себеотричане,
  а накрая пак открих,
  че времето е.... за обичане."
  (откъс от стихотворение, стр.198, "Храна за върколаци", изд."Сиела", 2013 г.)

• "И спомням си,
  че щом проплака
  над мен бездънното небе,
  потърсих пътя за Итака,
  но не и да ме погребе !"
  (откъс от стихотворение, стр.182, "Храна за върколаци", изд."Сиела", 2013 г.)

• "И чувствата във мене гранитни,
  тях никой не успя да изкърти.
  Не е страшна смъртта...
  Щом в себе си носиш любов.
  И възскръсвал си след хиляди смърти !"
  (откъс от стихотворение, стр.184, "Храна за върколаци", изд."Сиела", 2013 г.)

• "Каквото и в живота да разделяш,
  ти заедно със него се смаляваш.
  Единствено щом щастие споделяш,
  разделиш ли го на две - го удвояваш !"
  (откъс от стихотворение, стр.166, "Храна за върколаци", изд."Сиела", 2013 г.)

• "Да изгориме всичката печал.
  И на страстта си да се отдадеме,
  съгласен съм и на такъв финал.
  Любов да имам...
  А господ всичко да ми вземе."
  (откъс от стихотворение, стр.108, "Храна за върколаци", изд."Сиела", 2013 г.)

• "А днес, обсипан целия в печал
  по теб, съм обсаден от
  стихослов -
  обикновен човек ли съм от кал,
  щом болката
  наричам я любов !
  "(откъс от стихотворение, стр.30, "Храна за върколаци", изд."Сиела", 2013 г.)

• "Прегънати в мене на няколко части,
  чувствата мои са те оригами,
  а отвътре се вихрят неистови страсти
  и неще да отмине това с възрастта ми.
  (откъс от стихотворение, стр.87, "Храна за върколаци", изд."Сиела", 2013 г.)

• "И трябва ли да го приема,
  туй наказание всевишно,
  свирете вече реквиема,
  без любовта ѝ съм излишен !"
  (откъс от стихотворение, стр.44, "Храна за върколаци", изд."Сиела", 2013 г.)

• "Поне Господ да ми прости,
  ако все пак
  си тръгна без време,
  а тези шарки
  с цветята по роклята ти
  да знаеш... че са от мене !
  (откъс от стихотворение, стр.39, "Храна за върколаци", изд."Сиела", 2013 г.)

• „Не храни вълци лятото, да не те изядат през зимата.” (от разказа „Истина”, стр.285, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• "И сляп да си, ще видиш, че тия хора с намокрени очи плачат..." (от разказа „Китьо Тока”, стр.153, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „Всичките тия са от едно прасило...” (от разказа „Китьо Тока”, стр.153, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „Чудо невиждано – керимида масло да пусне.” (от разказа „Конфиденс”, стр.245, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „Кога иска кошутата рога, и без уши остава” (от разказа „Крайника”, стр.317, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „Безумието няма граници, то вече е над въображението.” (от разказа „Дендоза”, стр.116, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „Лято е. Хубаво, парещо, каквато е истинската любов.” (от разказа „Щам едно”, стр.63, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „Жената е родена, три дни преди дявола. А той, като разбрал, че е изпреварен, доста време е плакал.” (от разказа „Галка”, стр.122, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „Милост няма в тази враждебна обстановка. Облъчват ни и това си е.” (от разказа „Щам едно”, стр.77, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „Аз не мога да го гледам, а той „другарю” ми вика.” (от разказа „Белия хляб”, стр.193, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „Тука си тачим ракията и в нея ни е силата.” (от разказа „Кръстници”, стр.217, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „То същественото е толкова видимо, че няма нужда да се обяснява.” (от разказа „Панчататра”, стр.254, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „И тъй курдисаха народо - с гъзо си глогини да брули.” (от разказа „Кротък”, стр.304, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „Благодаря ти, Боже ! Благодаря ти ! Доживях да умра свободен .” (от разказа „Крайника”, стр.319, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „Съвестта ми е чиста, а нали тя е пъпната ни връв с бога.” (от разказа „Апаша Гичо”, стр.321, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• „Голяма част от живота ни минава в сън.” (от разказа „Истина”, стр.279, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

• “А то ти казвам такава хубава есен рядко се е случвала преди. Нощта се е изсипала като жълтък в паница, с една голяма оранжева луна. Пълнолуние. Свети силно и за момента сигурно сбъдна мечтата на кмета в селото ни да има улично осветление.” (от разказа „Рита Павоне”, стр.53, „Луди разкази”, изд.”Сиела”, 2014 г.)

За него

• „От произведенията на Добромир Славчев блика любов… Любовта, която е лудост, но не само онази любов между двама души. А онази любов, която е общо понятие, която е над земята във небето, която е под звездите, която е под юргана ни, която е във комина, която е между татко и мама, между син и баща, между баща и дъщеря. Общата любов. От такава любов е продиктувано всичко написано от него…“ – Джоко Росич, актьор - ( на премиерата на книгата "Храна за върколаци", изд. "Сиела", 2013 г.)

• „Поетите приличат на електрически крушки. Едни са от четиридесет свещи, други от осемдесет, трети са от сто и двадесет... Общотото между тях е чупливостта.“ – Така бе написал в своята „Почит към литературата“ поета Иван Динков. Почит, която ни показва и Добромир Славчев с двете си поетични книги. Писането на стихове е като живота, където на най-важните му кръстовища обикновенно липсват пътни знаци. Там не всеки ден е празник, и всъщност си е една доста трудна работа. Същият този живот, дето понякога те радва, a друг път е най-големият скъперник на веселост. Този живот, който ти оставя белези, но и самият ти си в състояние да го бележиш. И понеже човек е направен от поредица чекмедженца, а само от най-съкровенното може да изкoчи нещичко, което да те направи успешен в него. За това аз не ще се наема да определя с колко свещи свети поетическата крушка на този млад автор, но важното е, че в нея личи, че има ток, има светлина. Има поезия. А доколко са „чупливи” тези негови стихове, е въпрос на време. А времето също е живот.” - Валери Петров, поет, сценарист и преводач

• „Това за мен е блага, добра поезия. Такава, каквато е призвана да бъде истинска добра поезия... Поезията има своите върхове, но ако ги няма отстъпите към тези върхове, самите те биха седели оголени. Добромир е от тези, които вървят към върха...“ - Вели Чаушев, актьор

• "Добромир Славчев е сред малцината съвременни български писатели, заслужаващи особено внимание от читателите. Такова присъствие в българската литература, а няма да прозвучи нескромно ако кажа, че и в световната е абсолютно задължително. Той е от тези творци, които за нищо на света не премълчават нищо в своето творчество, Тази му прямота, проникваща до сърцевината на човешките взаимоотношения и несъмнено творческият му талант в писането са в основата на създадените от него изключителни художествени образци, присъщи за забележителните със словото си автори. С произведенията си той сякаш ни преподава важни практически уроци, а това го умеят само големите писатели." Стефан Бонев, писател - (за книгата "Луди разкази")

• „Аз го познавам всъщност покрай моя татко (Вили Казасян)… с който те правеха разни неща заедно. След това, след като се случи това с татко... в интерес на истината се превърна в един от най-добрите ми и близки приятели, човек на който можеш да разчиташ всяка една секунда, поне аз знам, вътре в себе си, че на него мога да разчитам всяка една секунда, мисля, че и той това знае същото за мен... Той е от тези хора дето знаеш, че съществуват някъде и можеш да разчиташ на тях наистина за всичко по-всяко време и така го чувствам... Това е човек който успява да цени качествените хора с качествените им творения, нещо което е изключително важно и много малко хора в днешно време имат такава нагласа според мен.“ – Хилда Казасян, джаз певица - (по БНТ в "Часът на зрителите )

• "Нашето познанство датира от толкова дълго време, че аз бидейки доста зле с дати, с години даже не мога точно да се сетя. Защото Добромир помни всичко, той ще каже точно преди колко години е... Много бързо и много лесно станахме много близки, а то не е и никак трудно с човек като Добромир... Тия неща всъщност нямат никакво значение. Аз смятам, че хората когато трябва да се срещнат, когато трябва нещо да ги свърже то просто с е случва. И по този начин Добромир стана и близък с много хора от нашата най-тясна среда и с Христо Йоцов, и с Боби Йоцов, и с бог да го прости Рупенцето, с който той самия беше до последната секунда заедно. Така, че тъй като вече съм абсолютно убедена, че няма нищо случайно, мисля, че цялата тази среща въобще по никакъвначин не е случайна... Има едни такива отношения, когато душичките са свързани на хората, аз няма какво да го питам пред други хора." - Хилда Казасян, джаз певица - (по БНТ в "Часът на зрителите )

• „Луди разкази” е третата издадена книга на Добромир Славчев. След двете му поетични бижута „Инфлация на чувствата” и „Храна за върколаци”, „Луди разкази” гръмко ни представя едни житейски и увлекателни истории, поднесени под формата на късия разказ. Дълго заглеждах това красиво издание с провокираща корица. Дълго разглеждах и изумителните илюстрации отвътре – разположени между редовете на отделните истории, но без думите, за които са създадени, не биха могли да бъдат разгадани. Затова, когато разтворих страниците и се потопих в разказите, разбрах, че думите рисуват всичко, което можеш да видиш и загатват за онова, което не можеш.Още с първия разказ „Фобия” пред читателя се разкрива свят, който не толкова граничи с художествената измислица, колкото с живото – реалното измерение на нашето съществуване…действителността. А тя за героите е такава – налудничава, пъстра, тежка и болезнена, смела и предизвикателна и на моменти много хумористична. Погледът е насочен към живота в българското село, в един не много далечен за нас период, но има и няколко съвременни разказа в книгата. Героите са толкова истински – говорят, разказват, а читателя леко се усмихва отстрани или проронва сълза, изправен пред неизбежността на странната ситуация разлистила се пред очите му. Героите симпатизират още с имената и прякорите си – Станчо Лютата, Китьо Тока, Джамал, Ричо-Белия хляб, Пенчо Котката и др. Някои от историите са чиста доза хумор, други са по-сериозни и ни карат да се замислим за света около нас, в трети има тъга и едно иронично обръщане към фразата „Светът е оцелял, защото се е смял.” Докато четях разказите, в мен все повече се надигаше чувството, че това не са просто измислени и претворени чрез художествената форма истории, а са истински – дълго време наблюдавани, осмисляни и после разказани. И това чувство се потвърди. След като прочетох и последния разказ, затворих книгата, после пак я отворих и някак си се върнах към моето детство, към моите години на село – към случките, които са ме разсмивали, впечатлявали и тези, които са ме научили да пораствам. Ще си позволя да цитирам любимите си разкази в книгата – „Фобия”, „Рита Павоне”, „Коминочистачът”, „Джамал старият гъбар”, „Корени”, „Галка”, „Рак”, „Бомба”, „Пис, пис, Герчо”… Препоръчвам книгата на всички читатели, защото няма как да усетим нещо хубаво ако лично не го вкусим, прочетем и преживеем… – Петя Райчевa - (ревю за книгата "Луди разкази", изд."Сиела", 2014 г.)

• „Лириката на Добромир Славчев въздейства със своята изключителна чистота и нежност… Нейното слънце разтопява снега, натрупан понякога на преспи в душата, за да потече в живителен порой. Неговата поезия, носи мирис на живот. В нея има обич и болка, разочарование и любов… В творбите му има вик за близост и взаимност… Стиховете му заживяват с неговия сърдечен ритъм… И ни правят съпричастни. А това вече е знак за истинска поезия…“ - Димитър Милов, поет -(откъс от рецензия на книгите "Инфлация на чувствата", изд."Сиела", 2013 г. и "Храна за върколаци". изд."Сиела", 2013 г.)

• „Поетическите миниатюри в„Храна за върколаци” нямат заглавия, разказват различни сюжети, изстрадват по различен начин любовта, за да завършат с поанта. Напомнят класически сонет и не случайно не друг, а Валери Петров - големият наш майстор на стиха, превел блестящо сонетите на Шекспир, поощрява Добромир Славчев в поетическите му занимания. В този смисъл може да се твърди, че с втората си стихосбирка Добромир Славчев навлиза все по-уверено в лоното на поезията - изкуството, което задължава всеки, осмелил се да си служи непрекъснато с него,да търси, докато намери най-точните думи, непрекъснато да съкращава, докато постигне най-убедителното послание. Метафорични, драматични и въздействащи, стиховете на Добромир Славчев носят съзнание за традициите на българската поезия и се позовават на класическата рима… Микрокосмосът и макрокосмосът се сблъскват в поетически взрив… Съприкосновението с нещо толкова истинско и толкова изстрадано първо стъписва, а после грабва читателя… От тях лъха оригиналност, примесена с виталността на българския фолклор и философията на хайку. В лириката му има живопис, има драматургия, любов и обещание за вечност…“ - Виолета Тончева - (откъс от рецензия за книгите "Инфлация на чувствата", изд."Сиела", 2013 г. и "Храна за върколаци", изд."Сиела",2013 г., отпечатана във вестник "КИЛ" - култура, изкуство, литература, брой - 9, стр. 11, септември, 2013 г.)

• „И двете книги са белязани с Любов – любовта с голямо „Л“ - Виолета Тончева

Източници

Външни връзки

• „Жълтото Петърче“ разказ от Добромир Славчев.
• "Луди разкази" от Добромир Славчев - "На дявола опашката" - разказ.