Джордано Бруно
Джордано Бруно (1548 — 1600) е италиански поет и философ, привърженик на пантеизма. Обвинен от римската инквизиция в ерес и изгорен на клада.
- Ако аз работех с плуга, пасях стадо, обработвах градина, правех дрехи, Никой нямаше да ми обръща внимание, Малцина биха се вглеждали в мен и аз щях да угодя на всички. Но аз измервам полето на природата, стремя се да паса душите, мечтая да обработвам ума и да поправям навиците на интелекта - ето защо онзи, който ме гледа, ме заплашва, който ме следи, ме напада, който ме догонва, ме ухапва.А който ме хване, изяжда ме, и това вършат не един или двама, а мнозина и почти всички. — „За безкрайността, Вселената и световете“
| Джордано Бруно | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия | |
 Творби в Проект Гутенберг |
- Ако не беше религията, нямаше да има невежи.
- Душата ми ще се въздигне заедно с дима към Рая. — на кладата
- Изкуството запълва недостатъците на природата.
- Капката дълбае камъка не със сила, а с често падане.
- Няма нищо непреодолимо с труд.
- По-добре достойна и героична смърт, отколкото недостоен и подъл триумф.
- Произнасяте присъдата ми с по-голям страх от този, с който аз я изслушвам. — пред съда на инквизицията
- Съществуват безброй слънца, безброй земи, които обикалят около своите слънца, както нашите осем планети обикалят около нашето Слънце… Тези светове се обитават от живи същества… — „За безкрайността, Вселената и световете“