Джонатан Ливингстън Чайката

Джонатан Ливингстън Чайката (англ. Jonathan Livingston Seagull, 1970) е кратко литературно произведение на американския писател Ричард Бах, в което чрез порива на една птица към независимост и съвършеноство авторът разкрива в образна форма стремежите на търсещата човешка личност към нови висоти и неоткрити знания.

Обещанията, които бе изрекъл преди малко бяха забравени, пометени от стрхотния ураганен вятър. Въпреки това не се чувстваше виновен, че ги е нарушил. Такива обещания са само за чайки, които са се примирили да бъдат обикновени. Оня, който, учейки, се е докосвал до съвършенството, няма нужда от подобни обещания. (с.25)

Той беше пълен със сили, още тръпнещ от радост, горд, че бе обладал страха си. (с.25)

Той (Джонатан Чайката – бел.цит.) летеше отвесно надолу със скорост триста и четиридесет километра в час. Преглътна, защото знаеше, че разтвори ли криле при тази скорост, ще бъде разкъсан на милиони парченца. Но скоростта беше мощ, скоростта беше радост, скоростта беше чиста красота. (с.32)

…Скоростта беше мощ, скоростта беше радост, скоростта беше чиста красота. (с.32)

Колко повече неща изпълваха вече живота! Вместо да сновем тъпо напред-назад край рибарските лодки, сега животът придобива смисъл! Ще се издигнем над невежеството, ще открием себе си като достойни, интелигентни и способни същества! Ние можем да бъде свободни! Може да се научим да летим! (с.34)

…Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме. (с.57)

Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен. (с.65)

Аз… аз изпитвам наслаждение от скоростта. (с.65)

Ти ще започнеш да докосваш небето … в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не означава да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници. Съвършената скорост … означава да си там. (с.65)

За да летиш бързо като мисълта до където и да било, … трябва да започнеш с мисълта, че вече си пристигнал… (с.67)

Забравѝ вярата! … За да полетиш, ти трябваше не вяра, а да проумееш какво е летенето. (с.67)

Знаеш поговорката: Колкото по-високо лети чайката, толкова по-надалеч вижда. И знаеш, че е вярна. Онези чайки, сред които си родèн, си стоят на земята, бият се и се карат помежду си. Те са на хиляди километри далеч от небето – а ти искаш да им го покажеш от мястото, където си стоят! …Те не виждат дори крайчеца на собствените си крила! Останѝ тук. Помагай тук на новодошлите чайки, на онези, които са достатъчно високо, за да прозрат онова, което ти имаш да им кажеш. (с.71)

Всъщност всеки от нас въплъщава идеята за великата чайка, безграничната идея за свободата, … а безупречният полет е стъпка към изразяването на истинската ни същност. Трябва да отхвърлим от всичко, което ни ограничава. (с.87)

Практическите упражнения им харесаха, защото скоростта ги опияняваше, а заедно с това и утоляваха и жаждата си непрекъснато да научават нещо ново, което растеше с всеки урок. Но никой от тях … не можеше да осъзнае, че полетът на идеи може да бъде също толкова реален, колкото и полетът на вятъра или перата. (с.87)

Цялото ви тяло, от крайчеца на едното крило до крайчеца на другото, не е нищо друго, освен самата ви мисъл, изразена във форма, която можете да видите. Разкъсате ли оковите на мисълта, вие ще разкъсате и оковите на тялото си. (с.87)

Ние сме свободни да отидем, където искаме и да бъдем това, което сме. (с.88)

Ние не сме длъжни да се подчиняваме на Закона, щом не сме част от Ятото. (с.88)

Казваш, че не можеш да летиш с ниска скорост. Нищо не можеш, докато не го докажеш! ЛЕТИ! (с.92)

Той говореше за съвсем прости неща – за това, че право на чайката е да лети, че свободата е самата природа на нейното съществуване, че каквото и да пречи на тази свобода, то трябва да бъде отхвърлено, независимо дали е обичай, предразсъдък или каквото и да било друго ограничение. (с.95)

Единственият истински закон е този, който води към свободата. (с.95)

И те ли са особени, надарени, божествени по рождение? Не повече от вас, не повече от мен. Едничката разлика, наистина единствената, е, че започнаха да осъзнават какво са всъщност и започнаха да осъществяват призванието си. (с.95)

Защо ли най-трудното нещо на света е да убедиш една птица, че е свободна … и че може сама да си го докаже, стига да отдели малко време, за да се поупражнява? Защо трябва да е толкова трудно? (с.104)

Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене. (с.106)

"Значи няма никакви граници, а, Джонатан?", помисли си той и се усмихна. Неговият път на учение бе започнал. (с.107)

Източник

"Джонатан Ливингстън Чайката", Ричард Бах, ИК "Кибеа", София, 1996 г., превод Нели Константинова