Джеръми Айрънс

Джеръми Айрънс (англ. Jeremy Irons, р.1948 г.) е английски театрален и филмов актьор, лауреат на множество международни награди. Известен е най-вече с изключителната си игра във филми като "Завръщане в Брайдсхед" (1981), "Къщата на духовете" (1993), "Венецианският търговец" (2004), "Елизабет I" (2006) и др.

Аз постоянно изпитвам провал от факта, че моята работа никога не е толкова добра, колкото искам да бъде. Така че аз живея с провала.
I constantly experience failure in that my work is never as good as I want it to be. So I live with failure.

Актьорите често се държат като деца; затова така ни и възприемат – като деца. Искам да съм пораснал.
Actors often behave like children, and so we're taken for children. I want to be grown up.

Всички ние имаме в себе си машини на времето. Някои ни връщат назад – те се наричат спомени. Други ни водят напред – те се наричат мечти.
We all have our time machines. Some take us back, they're called memories. Some take us forward, they're called dreams.

Коклото по-добър е моят партньори или противник, каквото и да мислите за това, толкова по-добра е моята игра.
So the better my partner or my opposition, however you like to think about it, the better my game.

Не, не вярвам в упоритата работа. Ако нещо е трудно, по-добре го оставете. Нека то самò дойде при вас. Нека самò да се случи.
No, I don't believe in hard work. If something is hard, leave it. Let it come to you. Let it happen.

Никога не съм бил особено пристрастен към играта си и все повече и повече намирам, че работя, за да живея живота, който искам да живея. Актьори като Ал Пачино живеят за играта. Не съм съвсем сигурен, но у мене има някаква безпристрастност – усещането за липса на всякакво значение на това, което правя, е много здравословно.
I've never been passionate about acting, and I find more and more that I work to live the life I want to live. An actor like Al Pacino lives to act. I'm not sure though, there's something about the detachment I have, the feeling of the lack of importance about what I do, that is healthy.

Повечето хора са грубовати. Ако един мъж си сложи ръката върху женски задник, то всяка по-отракана жена може да се справи с това. И това е комуникация. Не можем ли да се държим по-приятелски? — в интервю пред "Daily Mail", 11.08.2011 г.
Most people are robust. If a man puts his hand on a woman's bottom, any woman worth her salt can deal with it. It is communication. Can't we be friendly?

Това, което се опитвам да правя постоянно като актьор е да намеря начини да рискувам, да намеря възможност да падна по лице, ако си струва да го направя. И тогава може би ще изненадам себе си.
What I try to do as an actor is constantly find that, find ways to risk, find opportunities to fall on my face if it's going to be worth it, and then maybe I'll surprise myself.

Тъжното във всяка работа, предполагам, е – но в моята се вижда особено отчетливо, – че винаги ви търсят да направите същото нещо, което вече сте правили.
The sad thing about any business I suppose, but in mine you see it particularly, is that you're always asked to do what you've already done.