Джейми Лий Къртис

Джейми Лий Къртис
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Джейми Лий Къртис (Jamie Lee Curtis, р. 1958) е американска актриса.

Животът ми е застрахован за един милион долара. Съвсем сериозно, не се смейте!

...това искам да е заглавието на книгата ми - “Не само красива, но И умна”.

Много ми беше трудно да израсна с представата, че родителите ми са звезди. Отраснах в една много странна среда - баща ми караше “Ролс Ройс”, и разбира се като човек на изкуството, той обичаше колите както и всички други хора харесват хубавите коли. Това е само едно от нещата, които той харесваше. Детството си прекарах в Бенедикт Кейниън, тук в Лос Анджелис, в къща, много приличаща на ферма. Имаше едно магаре в двора точно до входната врата. Пътят, който минаваше пред къщата, беше мръсен и кален. Майка ми караше... един момент да се сетя... караше Кънтри Скуайър Стейшънуей. Имам предвид, че това винаги ме е затормозявало - да се боря с представата на хората, че артистите са много богати. Разбира се, актьорите, особено в днешно време, са много, много състоятелни. Ние правим повече пари, отколкото много от хората. Но има и не малко хора, които правят повече пари от нас. Странно е, защото аз нямам спомен да съм водила кой знае колко бляскав живот. Спомням си друго - играех си навън с магаренцето Джени. Наистина! Ходех на училище тук, в Лос Анджелис. Всички носехме униформи, понеже бяхме в католическо училище. Не виждам никакъв блясък и удоволствия, или нещо подобно, в живота, който съм водила.

Гледайки назад към тези стари филми, смятам, че те са не само трупане на опит. Все пак не забравяйте, че тогава бях просто едно младо момиче. Това беше просто правене на второстепенни филми, а не нещо луксозно.Представете си група хора, които просто отиват и снимат един филм възможно най-бързо и най-евтино. Това е един вид опит, който си струва да придобиеш - горе-долу добре платена и не луксозна работа, в която не е нужно да вникваш, защото не е чак толкова трудна. Работихме много усърдно, като снимахме “Хелоуийн”. Това все пак беше първия ми филм, бях на 19 години, и си мислех, че ми се е случило едва ли не най-важното нещо в живота.

Всъщност “добрата ми форма” не продължи много дълго. Някъде към трийсетата ми година престанах да обръщам внимание на тялото си. Помислих си: “Е, какво пък, голяма работа!”. Но един ден се погледнах в огледалото и никак не ми хареса това, което видях, затова отново започнах да се грижа за фигурата си.

...Да, наистина много често се кълна. Това е част от мен, от личността ми. Не се гордея, но и не се срамувам от това. Просто съм си такава. По-добре да не се опитвам да се променя поради някакви глупави и несъществуващи причини. Приемам, че е част от характера ми, и продължавам да се кълна.

Погледнете жените, които си стоят вкъщи, домакините. Аз съм категорично против това!

...не съм безчувствена жена, а просто едно претоварено бяло “маце”, което се опитва да си изкара прехраната... с много костеливо лице...