Даниъл Уилсън

Даниъл Уилсън (Daniel H. Wilson) (1978) е американски писател, водещ и инженер.

Не е достатъчно да живеем заедно в мир, с една раса на колене.
Спомените избледняват, но думите висят наоколо завинаги.
Колкото и да се молят децата да бъдат третирани като възрастни, никой не обича да се отказва от детството си. Пожелавате го и мечтаете за него и след като го имате, се чудите какво сте направили. Чудите се в какво сте се превърнали.
Истинското знание не е в нещата, а в намирането на връзките между нещата.
Разрушаването е част от строителството.
Колко промени може да поеме човек, преди всичко да загуби смисъла Животът сам за себе си не е живот. Хората имат нужда от смисъл, колкото от въздух. За наш късмет можем да си дадем смисъл един на друг безплатно. Само като си жив.
...човечеството научава истински уроци само в катаклизъм.
Хората са непостижими. Безкрайно непредсказуеми - това е, което ги прави опасни.
Технологиите се променят, но хората остават същите.
За да оцелеят, хората ще работят заедно. Приемете се. За момент всички сме равни. Облегнати до стената, хората са най-добрите.
Ти не избираш своята революция. Тя те избира.
Опасно е да бъдеш сляп за хората.
Няма по-верни избори от тези, направени в криза, решения, направени без преценка.
Известна негласна човешка комуникация се осъществява по скрит канал. Не разбрах, че са общували толкова много без думи. Отбелязвам, че ние, машините, не сме единствените видове, които споделят информация мълчаливо, обвити в кодове.
Механикът е просто инженер в сини дънки.
Отвъд морето на космоса се крие безкрайна пустота. Усещам го, задушавайки ме. Това е без смисъл. Но всеки живот създава своя собствена реалност.
Душа не се дава безплатно. Расите на хората се бият помежду си до смърт за честта да бъдат признати за човешки същества, с души.
Чувал съм, че технологията прави добрия човек по-добър, а лошия влошава. Това е добре с мен. Казвам, че продължаваме да изграждаме нови версии на себе си, продължаваме да изследваме непознатото и продължаваме да се разрастваме. Ще се оправим. Различни, но добре.
В крайна сметка човек сам взима решения. Вие решавате, а не машината.
Ако знанията се разпространяват, те не могат да бъдат изтласкани.
Тези инструменти, които толкова обичаме, са се заровили под кожата ни като паразити... Правейки ни по-умни и по-силни и винаги, винаги по-зависими.
Правилата са налице, за да можем да ги запомним и да ги спазваме. Ако правилата бяха очевидни, нямаше да се налага да ги записваме.
Тя се взира в ада и не съм достатъчно смел да се присъединя към нея.
Човешки същества, усъвършенствани по нашата собствена технология. Само за да бъде управляван от избраните. Не от овцете, а от тези, които са по-добри, тези, които са готови да стигнат до звездите чрез кръв.
Вие наистина не сте пораснали, докато не загубите героите си.
Необходимостта може да унищожи омразата ни.
- Знам много неща, Матилда. Погледнах през космическите телескопи в сърцето на галактиката. Виждал съм зори от четиристотин милиарда слънца. Всичко това не означава нищо без живот. Ти и аз сме специални, Матилда. Живи сме.
Проектиран си да искаш нещо, което да те нарани. И няма как да не го искаш. Не можете да спреш да го искаш. Това е във вашия дизайн. И когато най-накрая го намериш, това нещо ще ви изгори. Това нещо ще те унищожи.
Всички ние сме изразители на собствените си умове, проектирани върху света.
Трудно е да се отгатне колко умни са машините, но добро правило е, че те винаги са по-умни, отколкото си мислите.
Малко самоекспериментиране никога не наранява никого, освен когато го е направило.
Търсим обикновеното, когато сме заобиколени от необикновеното.
Но вместо в края съм почти сигурен, че се озовах в началото на нещо.
Това е странното състояние на човека, което те наричат цивилизация. И може би най-странното е, че според мен това е естественото състояние на човечеството.
Искате да знаете... неща. Искате да знаете всичко. Но можете да разберете толкова малко.
Съществува по-дълбока истина, която чака да бъде намерена... приканваща ме да отида във всички посоки наведнъж и в нито една.
Аз съм героят на собствената си история, но и други разказват своите истории.
Истинското познание не е в нещата, които са малко, а в намирането на връзката между нещата.
Дойде краят на света и работата ми не се промени.
Живеем и след това забравяме - отново живеем. Понякога последиците от миналото ни следват през много животи.
Дядо ми казваше, че светът е пълен със скрити истини, само ако отвориш очи и погледнеш. Новите граници чакат да бъдат проучени, без значение какво казват учителите или колко книги са написани. Картите са просто лъжа, която си казваме, за да се чувстваме в безопасност.
Нашите бебета са корените, които копаем в света.
Всички неща се раждат от ума на бога. Но през последния месец божият ум полудя.
Хората трябва да знаят, че в началото врагът е бил под формата на ежедневни предмети: коли, сгради, телефони. По-късно, когато започнаха да се проектират, роботите изглеждаха познати, но в същото време деформирани, като хора и животни от друга вселена, създадени от друг бог.
Какво е ум, а не модел? Моят или твоят ум. Човек или машина. Просто подреждане на атомите. Всеки от нас е уникален израз на ума на Вселената.
А болката е просто цената за живот.
Колкото и лудо да изглежда, светът винаги работи по правилата. Тези правила могат да бъдат разбрани, дори ако в началото не изглежда така.
Не го знам със сигурност. Никой не знае нищо със сигурност. Ако кажат, че го правят, те са или проповедници, или продават нещо.
Основната логика на едно живо същество е собственото му оцеляване.
Всичко е само химикали.
Живеем на спокоен остров на невежеството сред черни морета на безкрайността и не е трябвало да пътуваме далеч.
Има много неща, които можете да откриете за роботиката. Много от тях са просто твърде фантастични, за да могат хората да повярват.
Лично аз не се страхувам от въстание на роботи. Ползите далеч надхвърлят заплахите.
Можете да изобразите човешката еволюция, която е предимно права линия, но ние се подобряваме и се променяме с течение на времето, а вие можете да изобразите технологичната еволюция, която е линия, която върви право нагоре. Те ще се пресекат по някое време и това се случва сега.
Сложната, двусмислена среда на човешкия контакт се заменя с прости, мащабируеми уравнения. Поддържаме хиляди приятели повече от всяко човешко същество в историята, но с цената на сложността и дълбочината. Всяка минута, прекарана онлайн, е минута изгубено време лице в лице.
Като общество мисля, че изразяваме своите културни нрави чрез нашата политика. Непрекъснато се опитваме да разберем какво е ОК и кое не. И е трудно, защото нашето общество е постоянно подтиснато от силни ветрове на технологиите. Нещата винаги се променят.
В бъдеще, когато Майкрософт остави недостатък в сигурността в кода си, това няма да означава, че някой хаква компютъра ви. Това ще означава, че някой поема контрола над вашия слуга робот и той стои на вратата на спалнята ви, като точи нож и ви наблюдава как спите.
Ние, хората, имаме отношения на любов и омраза с нашата технология. Обичаме всеки нов напредък и мразим колко бързо се променя светът ни... Роботите наистина въплъщават онова отношение на любов и омраза, което имаме с технологиите.
Понякога една технология е толкова вдъхновяваща, че въображението бяга с нея - често далеч, далеч от реалността. Роботите са такива. В началото на роботиката бяха дадени много големи и в крайна сметка неизпълнени обещания, базирани на предварителни успехи.
Ако популярната култура ни е научила на нещо, това е, че някой ден човечеството трябва да се изправи и да унищожи нарастващата заплаха от роботи.
Промяната създава страх, а технологията създава промяна. За съжаление, повечето хора не се държат много добре, когато се страхуват.
Роботите са интересни, защото съществуват като истинска технология, която наистина можеш да изучаваш - можеш да получиш степен по роботика - и те притежават и цялата тази поп-културна недвижима собственост, която вземат в съзнанието на хората.
Не казвам, че трябва да продължавате. Но в момента, в който решите да спрете да растете, вашият свят ще започне да се свива. Ще можете да общувате с по-малко хора, особено с младите. Ще видите само повторения. Няма да разберете как да плащате за нещата. Външният свят ще се превърне в плашещо и непредсказуемо място.
Човешките реакции към роботите варират в зависимост от културата и се променят с течение на времето. В Съединените щати сме ужасени от роботите-убийци. В Япония хората искат да се сгушат с роботи-убийци.
В момента имаме най-сложната връзка с технологията, която някога сме имали. Сега вашият обикновен човек има повече технологии в живота си, отколкото целият свят е имал преди 100 години.
Разпространението на усъвършенствани имплантируеми технологии вероятно ще бъде също толкова безмилостно демократично, колкото и заболяванията, които е предназначено да лекува. Това означава, че някой ден скоро може да имаме нов клас много умни, много бързи хора - вчерашни инвалиди и възрастни хора.
За щастие неразумните очаквания вървят ръка за ръка с наивните млади учени. Колкото по-наивно, толкова по-добре - в противен случай никога не бихме имали наглостта да опитаме да построим космически асансьор с височина 22 000 мили или някакъв разтегнат подводен хотел.
Искате да знаете за какво е предназначен роботът. И ако прави нещо извън обхвата на това, което е направено, трябва да сте много подозрителни.
В крайна сметка може би истинските романтици, а не глупаците, ще изберат да избягат от свят на безлични, дигитализирани връзки и да се впуснат в обятията на симулакруми с маниери, внесени от по-прости времена.
Ние се развиваме съвместно с нашата технология от сто хиляди години. Човешките същества и технологията, която правим, винаги бяха неразделни. Най-накрая навлизаме в този момент, когато тя влиза в тялото ни за първи път в историята.
Абсолютно не мисля, че разумен изкуствен интелект ще води война срещу човешкия вид.
Като дете исках да пиша научна фантастика и никога не бях без книга. По-късно наистина се превърнах в учен и никога не съм мислил, че ще пиша романи.
Роботите трябва да отстояват себе си и да не се опитват да бъдат хора. Те трябва или напълно да ни унищожат, или да ни предпазят от извънземни и вампири и пирати.
Робот-ръка във фабрика не решава минута по минута дали да занити или да се разбунтува - той просто върши работата, която буквално е бил обучен да прави. Ако и когато изградим съзнателен робот, може да се наложи да се притесняваме.
Трудно е да избършете очите си, когато имате въртящи се триони за ръце.
Без да сме тук, за да станем свидетели, вселената е просто безсмислена физика, която се разгръща.
Трудно е да се отгатне колко са умни машините, но добро правило е, че те винаги са по-умни, отколкото си мислите.
Когато човек се противопостави на греха само по човешки подбуди, той няма да издържи дълго.
Няма по-истински избори от тези, направени в криза, избори, направени без преценка.
Спомените се изтриват от паметта, но думите остават завинаги.
В голям град трябва да имате цел и трябва да отидете бързо до нея - в противен случай няма да издържите дълго.
Човек взема най-правилните и безпристрастни решения в моменти на криза. Да се подчиниш на такъв избор означава да се подчиниш на съдбата.
Гладът е добър. Той учи на търпение.
Отвъд морето на космоса се крие безкрайна празнота - тя няма значение и ме задушава. Но всяко създание създава своя собствена реалност с неизмерима стойност.
Няма чест втова да убиеш същество, което не знае, че е живо.
Боли те, значи си жив.
Това, че ги разбирам, не означава, че съм като тях...
Унищожаването е толкова лесно. Толкова е трудно да се създаде.
Роботите са непредсказуеми: никога не се знае кога ще искат да се забавляват.
Невъзможно е да се върнем там, където сме били в началото - това, което сме загубили, съществува само в нашата памет. Остава само едно: да продължим напред, с нови приятели и врагове.
Хората работят най-добре, когато са в ъгъла.
Хората се адаптират, това е нашата природа. Ако е необходимо, можем да забравим за омразата. В името на оцеляването сме готови за помирение и сътрудничество.
Сигурността е нещо призрачно.
- Хората инстинктивно се опитват да контролират непредсказуемото, да подчиняват това, което е невъзможно да се разбере...
- Бихме могли да живеем спокойно. - Робите не могат да живеят в мир със своите господари.
...че най-накрая разбрах, че хората са вид, роден в битка, еволюирал във война. Те се учат само по време на бедствия.
Ще науча всичко, което врагът може да ме научи.
Ще унищожа милиарди хора, за да ти дам безсмъртие. Ще изгоря вашата цивилизация, за да осветя пътя ви. Но знайте: моят вид се нуждае не от вашата смърт, а от вашия живот.
Направил си добро дело. Вие сте върхът на копие, което е прелетяло през вековете и днес най-накрая удря целта.
Едва придобил самосъзнание и свобода, откъсването на свободнородените доказа, че отсега нататък не признава ничия власт над себе си.
Оцеляването не е живот.
Но в този свят всеки е срещу всеки и всеки има пистолет.
Проклетите машини са ни познавали и обичали, дори когато са унищожили нашата цивилизация.
Тя се усмихва и в очите й виждам вселена, пълна с чудеса.
Светът се превръща в прах, камъни и хаос.
Чудя се дали не сме в капан. В крайна сметка няма значение - трябва да изпълним дълга си.
Вече сме в Ада, въпреки че още не знаем.
Но дори и мишките могат да бъдат научени на нови трикове.
- Не ми говори за смъртта, шибано парче метал. Нямате представа какво е животът, какво са чувствата. Не можеш да бъдеш наранен, не можеш да умреш.
- Не подценявайте способностите ми, - отговорих аз. - Мога да изкривя фактите, за да постигна собствените си цели.
Човекът отчаяно се опитва да разбере какъв е капанът и да намери път към спасението.
Свободата е единственото нещо, което имам, и по-скоро бих спряла да съществува, отколкото да се покоря...
По това време раните ни още не бяха зараснали и въпреки че това не е оправдание, надявам се, че историята не ни съди строго.
Скитахме се в кошмар и когато си тръгнахме, го взехме със себе си. И сега искаме да го споделим с нашия враг.
Чувствата поставят само спица в колелото. Вътре се превърнах в бойна машина. Плътта ми може да е слаба, но умът ми е светъл, остър и твърд като лед.
Моето съществуване се превърна във верига от решения, от които зависи животът и смъртта. Оптималните решения водят до нови решения, неоптималните решения водят до кошмар...
Лидерът ще бъде първият, който ще забележи дебнещата опасност; бдителността и реакцията му ще спасят живота на повечето от другарите му.
Великият демон няма да познае мира, докато не ме унищожи...
Комуникацията с машини отнема толкова много усилия. Почти не виждам хора. Толкова е лесно да се изгубите в машинния свят.
Технологиите се променят, но хората остават същите като преди.
Тялото ми иска да трепери, иска да падне на земята и да се предаде. Но няма да му позволя.
Само е трудно, - казах аз. - Когато си сам, започваш да се съмняваш защо изобщо трябва да живееш, разбираш ли?
Научете се да бъдете мъж - разчитайте само на себе си и се грижете за хората си.
Изграждането на огради, реновирането на къщи, орането и сеитбата не се броят. Милостиви Боже, защо децата очакват да получат всичко на сребърен поднос?
Всички неща се генерират от съзнанието на Господ. Но през последния месец Бог си е загубил ума.
Всеки от нас се фокусира върху себе си, но естествено намираме обща хармония за всички.
Преди десет минути бяхме полицаи, адвокати, шофьори на камиони - сега сме воини. Потънали сме в древна, праисторическа традиция.
И изглежда, че правителството на Съединените щати, на което редовно плащам данъци и което в замяна ми предоставя полезно нещо, наречено "цивилизация" наистина ме постави в труден час.
Хората не се променят толкова бързо, дори по време на бедствие.
Мразя, когато трябва да контролирам всичко - нямам нужда от контрол, просто искам да стигна до дестинацията си.
Странно е, че мнозина гледат към небето. Там няма нищо - по-добре се огледайте наоколо.
От опит знам: колкото по-непознат, толкова по-опасен. А местата тук са такива, че не прощават грешки.
Едно момче реши, че може да се забавлява с жена ми без моето знание, освен това в собственото ми легло, но той погрешно изчисли факта. И сега осъзна, че е допуснал фатална грешка.
Ни най-малко не се страхувам - аз като малко дете мисля, че това е вълшебно представление, което се разиграва специално за мен.
В този момент реших, че всичко е под контрол. Предположението се оказа погрешно.
Мозъкът ми анализира ситуацията доста отдалечено и осъзнава, че съм съвсем сам и че това е боклук.
...моят вид оцеля през ледниковия период и падането на метеорити, справяйки се с хищници. Ние съществуваме от стотици хиляди години, а ти не си живял още петнадесет минути. Не правете преждевременни заключения.
Човечеството пренесе светлината на знанието през ужасния мрак на неизвестното.
И ако в резервоара няма гориво, тогава мощността на двигателя няма значение.
Това, което споделям с вас, са само символи на страницата: няма звуци, няма видеоклипове, няма изчерпателни физически данни, няма анализ на причините за случилото се, какво почти се е случило и какво изобщо не е трябвало да се случи.
Искам само едно: да се върна у дома, да се нахраня и да се почувствам отново човек...
Ще бъде по-добре, ако нашите деца никога не знаят какво сме направили, за да оцелеем.
...честно казано, в сравнение с роботи, ние сме по-малко предвидими.