Гиньо Ганев

Гиньо Гочев Ганев (1928 – 2016) е български юрист, парламентарист и национален омбудсман.

Из различни изказвания

• Аз ще си спестя тази биография. Казвам се Гиньо Ганев. Може би дотук спира, но има една интересна подробност. Народен представител съм в много легистатури на българското Народно събрание. Помня, че първият ми мандат беше в 1978 г. Бил съм в различни парламентарни комисии и органи на българското Народно събрание с международно участие. За първи път съм в тази комисия. Направих го по желание и с голям интерес. Благодаря.

— редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията — 2.08.2001

• Не предлагам да се впише, говоря, за да се запомни.

— редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията — 2.08.2001

• Аз харесвам факта, че се предлагат правила за работата на тази комисия. Те не са задължителни. Тоест, всяка комисия може да има такива правила, може и да няма. Струва си тази комисия да ги има.

— редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията — 2.08.2001

• Не ми се ще да се разпространява това, защото е обемно, но да има в Секретариата на комисията един пълен каталог на регистрираните вероизповедания в България, съгласно действащата нормативна уредба. Нека да го има. Това е интересно и за разнообразието, пък и за проблемите.

— редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията — 2.08.2001

• Не се смятам за писател. Когато Максим Горки се изправил пред смъртното ложе на Толстой и видял ръцете му, след това написал "Това бяха ръце на каторжник". Писателската работа дори от това гледище е тежка и даже непосилна професия. Ако, разбира се, искаш да имаш чувството и отговорността на истинския писател. Но хората на сгъстената мисъл и прецененото слово също употребяват ума си по един каторжен начин. Великият поляк Светослав Лец (очевидно има предвид Станислав Лец, бел. ред.), който е автор на хиляди мисли, събрани в томове, веднъж срещнал своя позната. Тя го ухажвала и го помолила да й напише нова мисъл за любовта веднага, защото лесно пише. Тогава той й отговорил: "Не мога веднага. Зад всяка една от моите мисли стоят 6000 г. цивилизация. И аз съм мислил толкова години всяка една поотделно". Ако не 6000, поне 1000 години аз пиша всяка една от моите фрази.

— от интервю във в-к "Стандарт"; 18 май 2003 г., по повод издаването на книгата му "Измислени цитати"

• Ето го и г-н Илко Ескенази с неговия великолепен член 23!

• До края на живота си няма да свикна, че кучетата се сродяват чрез лай.

• Аз съм апологет на съгласието, което няма нищо общо със съглашателството към една или друга партия.

— из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.

• Днес повече от вчера съм убеден, че мекият призив за сговорчивост в Парламента и добрата воля да се търси разбирателство са много по-резултатни от острия [парламентарен] звънец.

— из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.

• Бедата не е в това, че мразим, а че не обичаме достатъчно.

— из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.

• ...Винаги съм чувствал любовта като импровизация – уж се ражда изведнъж, а всъщност е изблик на дълбоко осъзнати и далече преди това осмислени чувства и предпочитания.

— из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.

• Имам слабост не към красивите, а към интересните жени. За мен интересна е онази, която носи дух и има чувство за говор.

— из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.

• Що се отнася до рибите, ще кажа, че никак не е добре да си акула, но не се оставяй да бъдеш и цаца.

— из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.

• Тревожна ще е характеристиката на общество, при което почтените са безпомощни.

— из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.

Из "Гиньо Ганев Style"

изд. ИК "Еркюл", в-к "Дебати", София, 1991 г.

• Както се знае, господа, парламентарната каскада е от думи, а не от вода и много често те освежават по-малко, отколкото дори един слабо течащ душ.

• Всяко искане, направено с лека усмивка, се посреща по-добре, отколкото друго, направено с гримаса, макар също лека.

• Не оценявайте като несериозно всяко мнение, което е различно от вашето.

• Добре е, че избухват пламъци на гнева в тази зала, но по-добре е, че има и пожарникари на разума тук.

• Този текст се държи по-скоро като стеснителен параграф, отколкото като изпълнен със съдържание член.

• Искате с всяка дума да ковете меч, но не забравяйте, че многото думи ще го сплескат съвсем.

• Конституцията трябва да бъде истинска харта на демокрацията, въпросът е да не стане хартия на демокрацията.

• Имаме нужда от още един-два гласа и нека ги почакаме с повече надежда, отколкото идването на Годо.

• Желанието Ви да удължим точи член с една алинея е физически неосъществимо! Просто логиката, а и съдържанието му не позволяват той да бъде разтяган до безкрайност.

• Да, горещо е, господне, но тогава защо продължаваме да се заливаме с думи? Не е ли по-добре с вода?

• Детският стих "Къде сте, мили гласове и птички" е нужно по-често да се рецитира в парламентарната зала. И по-призивно!

• Как искате да има виждане, като няма поглед?

• Всеки член е преходен в живота, но тук, в закона става дума за преДходен член.

• Чашата с вода на трибуната е за пиене, господине, а не за да оросявате законопроекта! От това той няма да разцъфти по-бързо.

• Вие се оплаквате, че трудно стигате до трибуната, но истината е, че много по-трудно я напускате.

• Не се сърдете, господине. правото да говорите в парламента е като в живота – с времето то се прекратява.

• Вярно е, че Конституцията е като Библията, въпросът е дали има достатъчно вярващи.

• И господинът издирва себе си под формата на карта за гласуване.

• Притеснявам се, защото сте се устремил към трибуната сякаш да я прескачате, а не да говорите.

• Който поддържа този член, моля да гласува с вдигане на ръка. Вие гласувате ли, господине, или го поддържате с двете си ръце.

• Ето още един глас идва. В парламента, за разлика от другаде гласовете вървят изправени.

• Защо се извинявате, че този член е твърде дълъг. Какво толкова лошо в това?

• Внимание, внимание! Сега ще чуете... звънеца.

• Няма да спечелим, ако само преспим с този текст, а не работим по него.

• Да не забравяме, че достойнството на парламента е по-голямо от нашето собствено.

• Кратко изказване, а дълги ръкопляскания! Мисля, че това е добре.

• Не можах да разбера, господине, дали говорите за облаДаемата или облаГаемата част от печалбата.

• Нека по-късно да разгледаме този въпрос, защото той е богат на всякакви очаквания.

• Той е оставил себе си на трибуната под формата на писмени бележки.

• Не идвайте на трибуната толкова с очилата си, колкото с картата за гласуване.

• Не чухте ли, господа, системата за автоматично гласуване била готова до следващото разваляне.

• Реверите и бюстовете натежаха от мартеници и добри пожелания. Да помолим провидението те да се сбъднат.

• На онези, които имат да кажат нещо по предложението, напомням, че това не се прави с "е-е-е" и "а-а-а", а с цяло изречение.

• Тази дискусия, господа, е една излишна гарнитура на торта, която вече е изядена.

• Искате ли да напомня правилника, според който обсъждането на дневния ред само по изключение може да води до това, до което стигаме всеки ден!

• Вие поискахте думата, а сега се отказвате, така ли? Благодаря Ви за разкаянието.

• Първо магнитната карта, после Вие, господине. Така е в техническия век.

• Защо с душ от процедурни въпроси, размиваме дискусията по същество?

• Какво е това? Оживление? Процедурно ли е?

• Не чувствате ли, господа, че напускаме пределите на закона и крачим в други пространства?

• Аргументите Ви са твърде отдалечени от предмета, който се обсъжда. Не искате ли да се приближите?

• Чух глас, но не знам дали е народнопредставителски.

• Това не е алея, а алинея, и то – грапава!

• Тук новата алинея не поправя нещата. Тя придава стихотворен вид на текста, но смисълът му остава смехотворен.

• Свобода на словото има, но няма свобода на разговорите в парламентарната зала.

• Продължавате ли да искате думата, господине? Да? Тогава аз Ви я давам, елате, вземете я и я изразходвайте пред микрофона.

• Искания вън от дневния ред се правят вън от залата, господа.

• Микрофоните, господине, мога да коригират гласа Ви, но не и мислите Ви.

• Приближете се до микрофона, без да го захапвате, разбира се!

• Нетърпението да говорите не увеличава правата Ви.

• Не е ли ясно, че тези, които искат да се премахне неподходящата атмосфера в залата, са същите, които я създават, и то с подходящи за целта средства?

• Ясен е политическият Ви жест, защо трябва да го подкрепяте с жестикулации?

• Толкова посегателства върху текста, господа, са равни на разврат.

• Бюрото на Народното събрание може да бъде шпори, но не искайте да бъде камшик на парламентаризма.

• Не обръщайте внимание на Бюрото [на Народното събрание], а се обръщайте с внимание към него.

• Не допускам, господа, обществената тъкан на този текст да се превърне в тензух.

• Ето че и този текст се уточни чрез раздалечаване на мненията.

• Колкото повече защитавате текста, толкова повече го разколебавате.

• Не прищипвайте, моля Ви, текста! За разлика от момичетата, от това само ще го боли, без да му е приятно.

• С предложените корекции падат само стърготини от текста, но той не се нуждае от пила, а от нож.

• Добре е да потърсите заключителни акорди – времето Ви изтича.

• Продължавайте да мислите логично, както твърдите, но в рамките на две минути.

• Като обхождам с поглед залата, виждам, че най-после след излишни препирни предварителните въпроси по дневния ред сякаш са приключени. Освен ако не избухне мината на някое процедурно хрумване, за да помете днешните остатъци от правилника.

• Да не дебатираме повече по члена, а да го поставим най-после на мястото му.

• Въпросът е сложен, но вече е сложен на дневен ред.

• Не се оплаквайте, за да не натъжите Народното събрание. То трябва да бъде бодро.

• Това не е звънец, а призивна камбана за депутати, пръснали се из цялата енория на парламента.

• Колкото и да изглежда неудобно, заседанието започва.

• Народните представители да седнат и да не ми казват какво да натискам.

• Вкопчили сте се в трибуната, сякаш ще я отнасяте, вместо да помислите, че трябва да я изоставите – времето Ви изтече.

• Да почакаме малко, защото се издирват народни представители за предстоящото гласуване.

• На вратата има една полувдигната ръка, за която не се знае дали гласува или само се подпира.

• Да Ви напомня ли, че в нашия парламент се гласува не със ставане на крака, а с вдигане на ръка.

• Мнозина казват, че обичат да слушат, но когато чуят себе си, излизат от залата.

• Моля Ви, господа, когато се гласува, да не се държим като в междучасие.

• Господине, мизансценът на гласуването изисква и Вие да бъдете седнал.

• И така, както се вижда от гласуването, силната канонада против първоначалното предложение доведе до неговото запазване.

• Господине, сега гласувайте спокойно, а после говорете темпераментно. Не смесвайте двете парламентарни действия.

• Поправката е лека, но последиците са тежки за този член. Той е крехък и поради това твърде чувствителен към корекции.

• Господине, Вие въздържате ли се или просто си подпирате главата?

• Членуването не е само въпрос на граматика, а и на възможности.

• Госпожо, като казвате, че все сънувате конституционни членове, да не би да се ръководите в съня си от идеята, че те са от по-висок ранг в сравнение с всички останали?

• Целия орган за управление ли поддържате или само изпълнителния член, госпожо?

• Тук има говорещи, но негласуващи, както и гласуващи, но неговорещи. Тревогата на един парламент е от третите – неговорещи и негласуващи.

• Съмненията за честност не се казват от трибуната, те се доказват.

• Този текст има само две изречения, господа, и те не могат да издържат предложенията, с които ги натоварвате.

• Вместо да подкрепите, Вие наранявате този член и той просто няма да заработи в практиката.

• Господа, нали знаете, че възклицанията и аплодисментите по време на гласуване не увеличават броя на гласовете.

• Много е неясна тази бележка, господине! А това значи, че или бюрото не може да чете, или Вие – да пишете.

• Вие сякаш не обяснявате гласуването си, а се разкайвате.

• Внимавайте, господа, да не би законодателният Ви шепот да донсе шумни последици в залата!

• Не говорете толкова дълго, че чувствата Ви са раздвоени. На парламентарен език можете да ги изразите просто като гласувате "въздържал се".

• Нека вратите се затворят, защото надеждата, че някой ще влезе в залата, се смесва с тревогата, че друг ще излезе.

• Защо връчвате тази декларация, господине? А-а, то е, за да Ви чуят, че я връчвате. Тогава нека и мен да ме чуят, че я приемам – с удоволствие.

• Вие против ли сте, господине, или дълго вдигате ръка "за"?

• Казвате, че това предложение още не е стигнало до вас? Тогава или то бавно ходи, или комисията Ви.

• Господине, нали говорите общо на народните представители, а не на всеки от тях поотделно.

• Вие, господине, си служите само с една и съща словесна гарнитура, независимо от законодателното блюдо. Това просто не е вкусно, а и парламентът не е всеяден.

• Добре е да сме силни, не само в препинателните знаци, а и в целите изречения. Законът има нужда от тях.

• Казвате, че парламентарната Ви група е дала възможност на своите депутати да гласуват по този въпрос "по съвест". Значи ли това, че по друг въпрос те могат да гласуват и без съвест?

• Госпожице, Вие блестите като реч и въобще, и не е трудно да се прозрат намеренията Ви – и по законопроекта, и въобще.

• Господине, не прииждайте към трибуната.

• Господине, искате да гласувате или, уви, да говорите?

• Нужни са повече депутати в залата, но не за сметка на тишината.

• Гласуването прав, не увеличава стойността на гласа Ви.

• Не оскърбявайте текста!

• Ще прибавя, че колкото тонът на речта Ви става по-оптимистичен, толкова смисълът й става по-мистичен.

• Аз се чувствам неудобно и Ви моля и Вие да се почувствате така.

• Викането, господа, колкото и силно и впечатляващо да е, не е форма на гласуване.

• Аз също Ви благодаря за разсъжденията, които не споделям.

• Полуизречението, което добавихте към текста, обсъждано ли е в икономическата комисия, или е Ваша находка от днес?

• Можете ли да представите предложението си като текст, а не като разказ?

• Когато ръкопляска цялата зала, е радостно, но когато само половината – не съвсем.

• Надявам се, че Вие вземате държавния герб, за да го покажете на депутатите, а не за да го отнесете.

• Нека да не забравяме, господа, че в парламента се говори, а не се разговаря.

• Господине, опрете се на текста в проекта, а не на ръката си.

• Госпожо, желаният от Вас член го няма в проекта. Търсете го другаде!

• Не се идентифицирайте с парламента, господине.

• Да се поздравим с това гласуване! Никой не е против и никой не се въздържа, освен тези, които са извън залата.

• Вие с устна честитка по микрофона искате да замените новогодишните пощенски картички. Браво! Не е парламентарно, но е по-евтино.

• Моля Ви господа, за по-бързи реакции във връзка с този член.

• Вашето терминологично предложение е неприемливо – то е спомен от друг законодателен бал.

• И аз ръкопляскам на идеята, но трябва да я разположим в дневния ред.

• Мечтая за по-малко гладуващи и за повече гласуващи.

• Довършете първо вашата мисъл, господине, и не се грижете за моята – тя е безкрайна.

• Господа, нека да не правим тези и криза от всяко най-обикновено предложение!

• Летят, летят към залата желаните гласове! Нека да ги почакаме, защото те носят освен собственото си угризение и упованието на кворума.

• Чрез тази запетайка сломихте смисъла на текста, господине.

• Госпожо, моля Ви да се ограничите с искания само във връзка с този член. За следващия ще се наложат отделни дебати, колкото и да предпочитате бързите действия.

• Моля Ви, не убеждавайте толкова енергично микрофона.

• Говорете, но не се любувайте на собствените си предложения.

• Нека всеки, който говори, да прибавя смисъл, а не думи.

• Много се говори, а малко се гласува.

• Госпожо, моля Ви да служите по-внимателно, защото ще чуете аргументи, които може да Ви подкрепят, но може и да Ви убедят да изоставите себе си.

• Вие го казахте и брилянтно като стилистка, и точно като календар.

• Мисля, че ръководеното на едно парламентарно заседание е висш пилотаж в областта на истината.

• Аз не искам българското Народно събрание да има всесилието на конвент, но не мога да се съглася да няма силата даже на обикновен парламент.

Из "Викове и шепот"

изд. ИК "Сиела", София, 1998 г.

• Враждата е ръждата на демокрацията.

• Ако пътят ни към демокрацията е доминиран от омразата, то значи, че е миниран.

• В политиката опитността е за предпочитане пред девствеността.

• Президентът олицетворява единството на нацията, но затова от него не се изисква лице на икона, а ръце на ратай.

• Той беше обикновен свидетел на събитията, а се опита да се представи като необходим участник в тяхното възникване, след като развитието им започна да носи полза на протагонистите.

• В политическия живот не е достатъчно позицията да е идейна, а дейна.

• Едни разрушават Бастилията, други продават тухлите й.

• Добре е мъжът да бъде по пантофи, лошото е да бъде под чехъл.

• За нея морето е до колене, но нейните колене са всъщност повече на сушата.

• Има дамски кожени палта, които стоят заедно с жените в тях като изправени животни.

• Той съдеше за роклите й по това как изглеждат краката й и с това се изчерпваха признанията и критериите му за дамското шиваческо изкуство.

• В смесената компания се чуват мъжки гласове: "Този е силен на деня", "Ние сме силните на деня!". И изведнъж надделява звънък женски смях: "Силни сте през деня, а през нощта..."

• Истинската любов не продължава, а всеки ден почва отново.

• Днес разбрах колко много съм те чакал снощи. И защото не дойде, сега все още си тук.

• Да служиш не значи да прислужваш.

• Не сграбчвай, когато вземаш.

• Една жена от Горна Оряховица ни изпращаше на прага на новопостроената си къща и обясняваше оживено какво още има да довършват в току-що измазания дом. Каза: "Утре ще заковем цялата империя." На ламперията тя казваше империя. Не са малко тези, които в своята ламперия виждат империята, която владеят и за която са готови да загинат.

Из "Омбудсманиада"

София, 2010 г.

• Има евангелско внушение: Бъди неотстъпчив в поведението си, когато отстояваш истината и справедливостта.
  
  Но да бъдеш неотстъпчив не значи да бъдеш твърдоглав! Откъде извира сигурността ти, че твоята истина е цялата? И че чувството ти за справедливост е единственото?
  
  Винаги трябва да си готов и разположен да промениш убеждението си, ако то е изградено върху обстоятелства, които вчера са изглеждали по един начин, а днес ти се разкриват по друг.
  
  Така че неотстъпчивостта е свята само когато се окаже свята!
  
  Но винаги, даже когато си убедено неотстъпчив, обноските и въобще говорът ти трябва да бъде благ и добронамерен.
  
  Много ще бъда доволен, ако чуете добре:
  
  И святата неотстъпчивост не означава фанатизъм.

• Нравствеността първо се дефлорира, а после се деформира.

• Добре е да застаряваш с достойнство и красиво като катедрала, но въпросът е да не се патинираш прекалено.

• Лесните сълзи са подозрителни.

• Интересно е, че той се оплаквал от шум в ушите, а чувал гласове...

• Въпросът е в това – да не се позволи страхът на гражданите от престъпността да се превърне в ужас!

• Натъжавам се, когато някой сияещо каже: "Сега ще Ви разкажа един страхотен нов виц".
  Тъгата ми идва от две неща:
  Първо, защото съм възрастен, много вицове съм слушал и този също ще се окаже, че го знам.
  И второ, защото не съм чак толкова възрастен, че да съм го забравил.

• Има професии, при които безделието е част от работата.

• Странни са масонските правила: Можеш да спиш с една жена в едно ложе, но не можеш да бъдеш с нея в една ложа.