Георги Тенев

Уикимедия пояснителна страница

Георги Тенев (р. 1969 в гр. София ) е български писател, сценарист, режисьор и продуцент. Автор е на проза, поезия и драматургия. Творчеството му включва романите „Партиен дом“ (Награда за български роман на годината на фондация „ВИК“, 2007), „Кристо и свободната любов“, „Господин М.“ и сборника с разкази „Свещена светлина“ (отличен със стипендия за превод на Американския ПЕН център).

Основни теми в творбите му са културната и идеологическа празнина в посттоталитарните общества и постоянно появяващите се контракултури; рухването на утопиите и явлението социална амнезия. Повтарящите се наративи в неговите романи и пиеси са изградени върху псевдорелигиозността и безверието, варварството и революцията, Холокоста, проблема за злото, теодицеята. В своите последни произведения той често засяга екологични теми.

  • "Мъжете през средните векове са живеели до петдесет, най-много. В античността – до трийсет и пет, четирийсет. Като се замислиш – съвсем достатъчно. Старостта е нещо отвратително – вече не вярваш, в каквото си вярвал преди, но нямаш сили нищо да промениш. Няма как да започнеш отначало. Просто няма! И това е. А би трябвало да унищожиш предишното, да го хвърлиш в огъня, публично да се откажеш... Никой, разбира се, не го прави. Само един двама... истински мъже. Истинският писател винаги се самоубива накрая. Хемингуей, Джек Лондон. Лъжата е прекалено голяма".
    ("Злият принц", публ. в "Аскеер 2014: "Злият принц", "Покана за вечеря", "Хората от Оз" Георги Тенев/Оля Стоянова/Яна Борисова, изд. "Фондация Аскеер", ISBN 9789548649117)
  • Разпознаваше хората без работа, блуждаещи в необичайни часове по градинките и улиците, във време, когато е нормално да са зад бюрата, в офисите и учрежденията. Хора със сравнително сносни дрехи, някой дори носи чанта. Жени и мъже със следи от приличния и поддържан външен вид на чиновниците, служителите, хора от малка или средна компания. Биха могли да минат за такива, но някакъв детайл в дрехите ги издава. Или необръснатото лице, позанемарената коса, нечистите обувки и най-вече нещо в стойката, във фигурата, влаченето на краката и особено погледът, очите. Трейман разпознаваше тайната им, те не идваха от никакви офиси и не отиваха никъде. Мотаеха се без задачи и цел, убиваха време, шляеха се без конкретна посока, без бъдеще в някакъв смисъл. Хора без пари и без работа, хора с прецакан живот. Той беше същият като тях.
    ("Български рози", С 2016, изд. Колибри, ISBN 978-619-150-899-0)
Външни връзки