Георги Господинов
български писател
Георги Господинов Георгиев (р.1968 в Ямбол ) е български поет, писател и драматург, чиито произведения са преведени и издадени в над двадесет страни. Автор е автор на стихосбирките „Лапидариум“, „Черешата на един народ“, „Писма до Гаустин“ и антологичната „Балади и разпади“ (2007). Неговият „Естествен роман“ има шест издания у нас и е публикуван на десет езика, между които английски, немски, френски, италиански, датски, чешки и др. Рецензиран е в издания като "Нюйоркър", "Гардиън", "Вилидж войс"... Автор е на книгата с разкази "И други истории", преведена на няколко езика. Редактор на сборника "Аз живях социализма. 171 лични истории" и съавтор на "Инвентарна книга на социализма". През 2011 г. излезе вторият му роман "Физика на тъгата".
| Георги Господинов | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия |
- …в продължение на една година книгите да излизат без имената на техните автори. Тази анонимност да помогне на критиката и читателите да прочетат текстовете, а не имената. Защото нашата литература гъмжи от паметници на имената.
- — пред "24 часа"
- Ей такова е цялото ни дрисливо дисидентство. Единственото обществено място, където тия хора са протестирали, са били обществените тоалетни.
- — из "Естествен роман"
- „АННА: Искам да умра в задния двор на една къща, сред бучиниш и коприва, облегната на напречната стена, с пакет евтини цигари. Да всмуквам с дима всичко, което папада пред очите ми – облаци, керемиди, млечен път, всичко.“
— от пиесата „DJ“, изд. „Жанет 45“, Пловдив 2010, ISBN 978 954 491 594 0)
- В началото на прехода имаше известен срам от соца и нямаше как той да се превърне в тренд и лайфстайл. Но след като не се проведе смислен разговор за соца, нямаше дори осмивания на миналото, някак си естествено в края на 90-те години и началото на новото десетилетие соцът се превърна в лайфстайл, леко се приплъзна и влезе като ретро в живота на хората. Т.е. ретрото и соцът изведнъж се изравниха, което не може да е така. Ретрото на 60-те години в България и Англия например може да си прилича по някои предмети, но не трябва да забравяме, че зад всеки предмет има и идеология. Това важи както за западния, така и за източния предмет.
- Силата на миналото е в това, че неговата машина продължава да работи. За добро и за лошо. Зависи от това кое минало искаме да си върнем и какво от него.
- Аз бях много тежък пушач до преди пет години. Сега съм толерантен непушач, обичам миризмата на тютюн и в същото време съм за забрана на тютюнопушенето, защото ние имаме деца. Когато говорим за свобода, има нещо у нас, което не се разбира ясно, стои абстрактно. Например ако съседа под теб си усили музиката, тази музика влиза и в твоето частно пространство. Това не се вижда, тя е невидима, но някак влиза и в твоето частно пространство. Това по цял свят не е разрешено, да ти влизат в частното пространство… е охраняемо пространство. Ако дима на другия влиза в моето частно пространство, това също не е ок. Така че аз съм за това да има места, където не се пуши, и там наистина да не се пуши. И това да се спазва. И да има места, където се пуши…
- Икономическите кризи идват и си отиват, по-тежка е кризата на изгубване на смисъла.
- И в този смисъл, като идващ от литературата, предлагам спасение в литературата, в четенето, в историите. Напоследък има няколко изследвания, че четенето на романи развива емпатията и това също е решение срещу безкрайната самота и криза, в която живеем.
- Когато си влюбен, книгите помагат.
- — из "Невидимите кризи"
- За мен разказаната тъга е по-лека, по-светла тъга. Тъжният, колебливият човек е героят, който аз лично харесвам.
- Аз вярвам в тъжния човек. Тъжният човек, бавният човек е човек, който мисли - обратно на категоричните хора. Не харесвам някой, който може да удари с юмрук по масата и да каже: "това е така, това е така, това е така…" Всички простотии на отминалия век са дошли от такива хора. Тъжният човек, бавният човек, мислещият човек… те могат да изработят смисъл. Вярвам в това.
- Четящият човек е съпротивляващ се човек. Съпротивата се изработва, тя се учи, тя не е само природа. Четящият човек е красив… и модерен.
- „АННА: Той е просто един много уплашен човек. Предполагам, че чете книгите само до половината, от страх да не разбере как се разделят тези, които са се влюбили на 17-а страница."
— от пиесата „DJ“, изд. „Жанет 45“, Пловдив 2010, ISBN 978 954 491 594 0)
- Децата на соца бяха обичани без много ритуали, някакви досадни хлапета, които трябва да си знаят мястото.
– от „Градинарят и смъртта“
- Външни връзки