Габриел Лауб (нем. Gabriel Laub, 1928-1998) е чешко- и немскопишещ журналист от еврейски произход, политически сатирик и автор на афоризми. Роден е в Краков, в Полша, но след нахлуването на нацистките войски семейството му избягва в бившия Съветски съюз и живее известно време в Узбекистан. След Втората световна война семейството се премества в Прага, където Габриел учи журналистика и пише първите си произведения. След Пражката пролет напуска Чехословакия и се установява в Хамбург, тогавашна Федерална република Германия. От този период нататък творчеството му се развива на немски език.


  • Абсурд наричаме това, което е невъзможно, но въпреки всичко се случва; а това, което е възможно, но не се случва, ние го наричам типичност.



  • Афоризмът е ценен и заради това, че съдържа наполовина истина. А това е необичайно висок процент.


  • Бъдещето е времето, когато ще бъде известно цялото минало. А дотогава, докато миналото ни е известно само отчасти, ние ще е живеем в настоящето.


  • Бъдещето на литературата е в афоризма. Него не могат да го екранизират.


  • В изкуството могат да се смесват всякакви стилове, но в смесването трябва да има стил.


  • В изкуството нещо ново може да каже само този, който е достатъно необразован, за да не знае, че всичко вече е казано.


  • В системата на неговото мислене системата явно доминираше над мисленето.


  • В чужбина до такава степен ми харесва всичко, че там съм си почти както у дома.


  • Въображението е такова нещо, каквото мнозина просто не могат да си въобразят.


  • Генерал – това е ефрейтор, когото много пъти са повишавали в звание.




  • Догма – това е опит да се създаде пръчка с един край.


  • Електронните мозъци ще грешат доста по-точно.


  • Жената става опсана само в два случая: когато мъжът не я е задоволил и когато я е задоволил.



  • Известен писател е този, на когото публикуват и слабите работи; знаменит – онзи, когото го хвалят за тях.


  • Институцията на брака ще съществуа още дълго, стига в крайна сметка да се откаже от вмешателството си в сексуалния живот.


  • Кадровият офицер и човек, когото храним в мирно време, за да може във военно да ни изпрати на фронта.


  • Когато най-после той зае длъжността, на която можеше да говори всичко, което мислеше, той можеше да мисли вече само за длъжността.


  • Когато хората най-накрая се обикнат истински едни други, те ще са готови на всичко заради любовта – дори и на най-големите подлости.


  • Колкото по-евтин е парфюмът, толкова по-силен е мирисът.


  • Колкото по-малко можем да решаваме своята съдба, толкова по-лесно решаваме чуждата.


  • Компютърът има това предимство пред мозъка, че него поне го ползват.


  • Консерватизмът е доста сложно явление. Някои консерватори само поради консерватизъм продължават да се именуват комунисти.


  • Малките деца имат много общо с интелектуалците. Техният шум е досаден, а тяхното мълчание – подозрително.


  • Мирът е…, когато стрелят някъде на друго място.


  • Мъжът търпи съпружеството заради любовта си към жената. Жената търпи мъжа, заради любовта си към съпружеството.


  • Мъките на ада са привилегия за вярващите.


  • На всеки един мъж в живота са му необходими три жени: майка, жена и поне още една, която да го счита за мъж.


  • Най-лесно от всички пишат тези автори, които имат най-малък запас от думи.


  • Най-отявлените поддържници на робството не са робовладелците, а привилегированите роби.


  • Най-сигурен е пътят, който води за никъде.


  • Най-тежката част от работата е да решиш да пристъпиш към нея.


  • Нашите потомци няма в какво да ни упрекнат. Вярно е, че им оставяме един ужасен свят, но също така и средствата за неговото унищожаване.


  • Не е вярно, че вестниците са ни отучили да мислим. Да не би случайно да не публикуват кръстословици?


  • Ние колективно взехме решение да мислим индивидуално.


  • Ние се учим цял живот, не без да броим дестте години, прекарани в училище.


  • Никога не прибягвай към насилие, освен в тези случаи, когато ти си по-силният.


  • Нищо не мога да направя: повече ми допада, когато момичето е голо, а не когато кралят е гол.


  • Няма по-лошо от това да се влюбиш без ответна взаимност в собствената си жена.


  • Обществото е изобретило три начина да се държат хората в робство: насилие, пари и свобода.


  • От време на време човечеството се отклонява от логическата линия на своето развитие. И затова все още съществува.


  • Полковник: човек, който може да овиква майора.


  • Порядъчният човек взема рушвет само в един-единствен случай – когато му се предостави случай.


  • Правдата винаги побеждава. Тъй като това, което побеждава, винаги се оказва правда.


  • През ХХ век никой не може да каже, че не му е позволено да мисли. Той може да казва само каквото му е позволено.




  • Само изкуството си позволява да ни каже дори и това, което ние не знаем.


  • Сатирата има правото да преувеличава, но отдавна вече не се ползва от това си право.


  • Свободен човек е този, който в най-малка степен осъзнава своята несвобода.



  • Скромен може да бъде всеки човек, който има достатъчно високо мнение за себе си.


  • Скромността на поетите е лъжлива – че нали и те са същите такива хора като нас.


  • Ставаш възрастен, когато разбереш, че хората около тебе са страхливи, отвратителни и посредствени субекти – същите такива като тебе.


  • Този, който знае една-единствена истина, е принуден често да лъже.


  • Този, който не е преживял и една война, никога няма да узнае, в какво прекрасно довоенно време е живял.


  • Този, който се жèни заради пари, поне има разумен довод.


  • Той беше толкова могъщ и знаменит крал, че дори и до днес се разказва за него един анекдот.


  • Той винаги е бил ангажиран писател. Само дето твърде често менеше ангажиментите си.


  • Той е почти класик. Него почти никой не го чете.


  • Той има талант да продава таланта, който няма.


  • Утопист: щастливец, който не доживява до изпълнението на своите мечти.



  • Ценностите са абстрактни, но цените конкретни.


  • Цивилизация е, когато ескимосите получават топли жилища и трябва да работят, за да си купях хладилник.


  • Цинизмът на циника се състои не в това, което казва, че мисли, а в онова, което мисли.


  • Цитатите са по-добри от аргументите. Цитатът може да спечели дискусия, без да обиди противника.


  • Цялата власт произтича от народа. Но никога не се връща към него.


  • Човек непрестанно се променя. Човечеството остава едно и също.


  • Човек си има и приятели, и съвест дотогава, докато не му потрябват.


  • Щастливи утописти! Те никога не доживяват до изпълнението на техните мечти.


Външни връзки