Владимир Квинт
Проф. Влади́мир Лво́вич Квинт (рус. Владимир Львович Квинт, р.1949) е американски икономист от руско-еврейски произход, роден в Краноярск, доктор на икономическите науки, преподавател по бизнес и мениджмънт в Ню Йорк. Автор е на икономическата стратегия на НДСВ по време на управлението на министър-председателя от 2001-2005 г. Симеон Сакскобургготски.
- Преди всичко приватизацията на водещите предприятия на българската икономика се сблъсква с корупция и шуробаджанащина — това са две български болести. Налице е стремеж да се приватизира по страшно ниска цена, в резултат на което се пълнят джобовете на роднините и приятелите във властта.
- На власт в България дойдоха дребни бюрократи в международни банки. — пред в. "Стандарт"
- Националният статистически институт на България не осигурява навременна информация. В началото на месеца се опитах да получа някои икономически показатели за периода от юли до септември. Не ми дадоха информация, защото и те все още я нямаха. Кой може да си представи подобно нещо? България е толкова малка страна. Убеден съм, че информацията може да се събере много бързо, ако статистическият институт използва модерни компютърни и информационни технологии. Не знам как българското правителство може да следи и оценява икономическата активност в страната без професионална информация от статистическия институт. Всеки ще е затруднен.[1]
- Едно правителство не трябва да гледа само към чуждите инвеститори, а да си сътрудничи с местния бизнес.[1]
- Опитът ми сочи, че МВФ невинаги е прав. Невинаги разбира социалните и икономическите особености на отделните страни.[1]
- Ако правителството иска да постигне нещо, то трябва да има силна и аргументирана позиция, която да се отстоява по време на преговорите. И да няма различни мнения, които да се изразяват от отделни членове на правителството.[1]
- Сегашното правителство (на Симеон Сакскобургготски - бел.цит.) демонстрира внимание, но нищо не се случва.[1]
- Но когато правителството получи приходи от приватизация, не трябва да ги влага веднага в бюджета, а в дейности, свързани с микрокредитирането, професионалната ориентация и преквалификация. Иначе парите ще изчезнат.[1]
- Индексът на икономическа свобода, който се публикува от 8 години в Уолстрийт джърнъл, разделя страните на 4 категории - на свободни, почти свободни, почти несвободни и страни под натиск. От близо 170 страни България е на 95-о място сред страни като Буркина Фасо, тя е след Габон, Камерун, Парагвай, Алжир, Мадагаскар. И е в категорията на почти несвободните страни. Моето мнение е, че България има по-добри условия, отколкото отчита този индикатор. Той се формира въз основа на показателите за стандарт на живот, капиталови потоци, чужди инвестиции, монетарна политика, данъчно бреме, държавна политика. Западните агенции обаче нямат достатъчно информация. Необходимо е правителството да отдели внимание на работата си с тези агенции, да им обясни каква е била ситуацията преди и как сега се е подобрила.[1]
- Източници
<references>