Отвори главното меню

Уикицитат β

Виктор Пелевин
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия

Вѝктор Олèгович Пелèвин (рус. Виктор Олегович Пелевин, р.1962 г.) е популярен руски писател, автор на разкази, проза и романи, между които «Омон Ра», «Чапаев и Пустота», «Generation П» и «Empire V» и др. Неговото творчество в стил постмодернизъм има широка аудитория не само на територията на Русия, но и в чужбина.


  • Ти нали си напреднал младеж. А единствената перспектива пред един напреднал младеж в тази страна е да работи като клоун за педерасти.


  • Всичко, което виждаш на снимките е гламур. А колонките от букви, които са между снимките – това е дискурс.


  • Злото, на чиято страна застава човек, се намира в главата му и никъде другаде. Но когато всички хора тайно застанат на страната на злото, което не съществува никъде другаде, освен в главите им, нима злото се нуждае от друга победа?


  • Да се насере в далечното бъдеще от фалшив гъз, останал в далечното минало – това, бих казал, е най-впечатляващото от чудесата на юдеохристианството.


  • От една страна времето няма нито пулс, нито крака. Но от друга всички се опитват да държат пръст на пулса на времето и да вървят в крак с него, защото корпоративният модел на света се обновява непрекъснато. В резултат на това хората започват да пускат пичовски брадички и си слагат копринени вратовръзки за да не ги изгонят от офиса, а на вампирите им се налага да участват в този процес, за да се сливат със средата.


  • Основната мисъл, която човек се опитва да представи на другите, е, че той има достъп до доста по-престижна консумация, отколкото другите биха могли да си помислят за него. Едновременно с това, той се опитва да обясни на околните, че техният тип на консумaция е доста по-непрестижен, отколкото те наивно са си мислили. На това са подчинени всички социални маневри.


  • — Гламурът има два основни аспекта, — каза на един от уроците Яхова. — Първо, това е изгарящият, невероятно мъчителен срам за просешката нищожност на своя бит и телесното си безобразие. Второ, това е отмъстителното злорадство при вида на нищетата и нищожеството, което не е успял да скрие друг човек.


  • — Трудно е да се формулира с две думи, — казах аз, — за това до ден днешен спорят икономистите.
— И нека си спорят. Но за всеки кариерен работник това е равнозначно. Парите се добиват от неговото време и сили. В тях се превръща жизнената му енергия, която той получава от въздуха, слънчевата светлина, храната и други елементи на живота.


  • Когато наоколо побеждава злото, те няма за какво да живеят и измират цели народи. Науката е доказала, че за оптимизиране на доенето на мляко, на кравите трябва да им се пуска ранен Моцарт. По същия начин и човекът до самия му край му трябва да бъде държан в състояние на светла надежда и добър хумор.


  • Човек е длъжен, така да се каже, да изследва живота с безстрашие и непревзетост, и след мъчителни колебания да стигне до извода, че фундаментът на съществуващото обществено устройство се явява доброто, което възтържествува въпреки всичко. А проявленията на злото, колкото и мрачни да изглеждат, носят временен характер и винаги са насочени против съществуващият порядък на битието. По този начин, в съзнанието на реципиента възниква едно равенство между понятията „добро” и „съществуващият порядък”


  • — Затворът не е някъде – той е навсякъде. Той е направен така, че ако започнеш да гледаш стената на своята килия с лупа, ще попаднеш в друга килия. Ти можеш да вдигнеш прашинка от пода на килията си, да я увеличиш с микроскоп и да видиш следващата килия и така много, много пъти. Това е гаден безкрай, организиран на принципа на калейдоскопа. Дори илюзиите тук са устроени така, че всеки техен елемент също се разпада на неограничено число илюзии. Сънят който ти се присънва, всяка секунда се превръща в нещо друго.
— Значи целият свят е такъв затвор?
— Да, — каза Озирис. — И е построен доста съвестно, така да се каже, и до най-дребните детайли. Ето например – звездите. Хората в древността са вярвали, че това са украшения върху сфери които обикалят земята. То си е общо взето така – главната им функция е да бъдат златни точици в небето. Но също така може да се полети с космическа ракета към всяка от тези точици, и след много милиони години да се озове човек пред огромно огнено кълбо. Може да се спусне на планетата, която обикаля около това кълбо, да вдигне от повърхността и къс от някакъв минерал и да изясни химическият му състав. Всички тези орнаменти нямат край. Но такива пътешествия са безсмислени. Това са просто екскурзии по различни коридори и нива на затвора, които никога няма да се превърнат в истинско бягство.


Външни връзки