Веселин Александров Топалов (р.1975) е български шахматист, гросмайстор, световен шампион от Сан Луис — 2005.


  • Аз съм решил да стоя колкото се може по-далеч от политиката. Шахматистите трябва да играят шах, а политиците да се занимават с политика. Така и България би се развила най-добре. — в интервю за в-к „Новинар“, 18.10.2005


  • Би ми било много интересно да се срещна с Фишер. Той е единственият жив ексшампион, когото не познавам лично. Идеята на Фишер е играта да се върне в своя първичен образ, както се е играла преди хиляди години, когато не е имало никакви книги. По този начин всичко би зависело от таланта, а не от домашните разработки с компютър, както често се случва сега. — в интервю за в-к „Новинар“, 18.10.2005


  • …Никой досега не е измислил допинг за мозъка. Това е шах и се играе с ум, а не с мускули. — в интервю за в-к „Новинар“, 18.10.2005


  • Честно казано, искам да остана на мястото, на което съм. За по-високо не мога да мечтая. — пред в. „24 часа“, 2005


  • Понякога ме обсебва желание да победя на всяка цена, но вече се контролирам много по-добре. Истината е, че трябва да бъда по-прагматичен и да контролирам импулсите си, за да бъда по-ефикасен. Считам, че го постигам.


  • Трябва да знаеш да губиш с достойнство. Губил съм красиви партии и съм се чувствал горд от играта си. Понякога печелиш без блясък, а друг път губиш със стил. Не съм супергений. Зная да губя, и не се страхувам да го правя. Но търся винаги победата на границата на възможностите ми.


  • Няма да откажа и мач с Владимир Крамник. Длъжен съм да докажа с игра, че не само съм световен шампион, а съм и най-силният шахматист в света. — в интервю за „Спорт Експрес“, след спечелване на световната титла в Сан Луис


За него


  • Топалов е феномен. Собственоръчен, наш, реален. Той трябваше да получи тържественост като футболист поне. От тази тържественост излизат легендите — английското кралско семейство е сбор от старци, ако няма церемониал. Някой трябва да вземе меката материя на шампиона и да я превърне в мит. Държавата трябва да инвестира в един феномен и да го експлоатира, да го обвърже в собствена митеологема.
    Мартин Карбовски[1]


Източници