Бъръс Фредерик Скинър

Б.Ф.Скинър
Вижте също
	Статия в Уикипедия

Бъръс Фредерик Скинър (Burrhus "Bobby" Frederic Skinner or B.F.Skinner, 1904-1990), по-известен като Б.Ф.Скинър или Боби Скинър, е американски психолог-бихевиорист. Още приживе е опредлен от списание Time като "най-влиятелният от живите американски психолози и най-противоречивата фигура в науката за човешкото поведение". Автор е на около 20 книги, сред които една от най-известните е "Отвъд свободата и достойнството", написана през 1971 г. и излязла за пръв път на български през 1996 г. (изд. "Наука и изкуство", София).

От различни източници

Ние не би трябвало да преподаваме големи книги, а трябва да преподаваме любов към четенето на книги.
We shouldn't teach great books; we should teach a love of reading.

Начинът, по който действат позитивните подкрепители, е по-важен от количеството им.
The way positive reinforcement is carried out is more important than the amount.

Обществото атакува рано, когато човекът е безпомощен. — Walden Two (1948), p.95
Society attacks early, when the individual is helpless.

Нека хората бъдат щастливи, образовани, умели, с добро държание и продуктивни. — Freedom and the control of men (1955/1956). American Scholar, 25(1), 47-65.
Let men be happy, informed, skillful, well behaved, and productive.

Истинският въпрос е не дали машините мислят, а дали хората го правят. Мистерията, която обгръща мислещата машина, вече обгръща мислещия човек. — Contingencies of Reinforcement: A Theoretical Analysis (1969)
The real question is not whether machines think but whether men do. The mystery which surrounds a thinking machine already surrounds a thinking man.

Из "Отвъд свободата и достойнството"

Играем от позицията на силата, а нашата сила са науката и технологията. (стр.23)

Преди двадесет и пет хиляди години е можело да се каже, че човекът е разбирал себе си, както и всяка друга част от своя свят. Днес той е нещото, което разбира най-малко. (стр.25)

В политологията, теологията и икономиката поведението обикновено се разглежда като материал, от който се правят заключения като нагласи, намерения, потребности и т.н. (стр.32)

Обсебеният човек не чувства обсебващия демон и може дори да отрича съществуването на демони. Малолетният престъпник не чувства разстроената си личност. Интелигентният човек не чувства интелигентността си, нито пък интровертът интровертността си. (стр.35)

Преди 19-ти век средата се е смятала просто като пасивна обстановка, в която се раждат, възпроизвеждат и си отиват много различни видове организми. Никой не е разглеждал средата като отговорна за факта, че съществуват много различни видове. … Проблемът е бил, че средата действа по незабележим начин: тя не подбутва и не дърпа, тя подбира. В продължение на хиляди години в историята на човешката мисъл процесът на естествения подбор е оставал незабелязан, независимо от изключителното си значение. (стр.36)

Задействащото действие на средата започва да се нарича "стимул" - латинската дума за цел, ефектът върху организма - "реакция", а заедно те съставляват "рефлекс".)

Според традиционното становище човекът е свободен. … Следователно той може да бъде държан отговорен за това, което прави, и справедливо да бъде наказван, ако прегреши. Това становище заедно със свързаните с него практики трябва да се преоцени, когато научният анализ разкрива неочаквани контролиращи отношения между поведението и средата. (стр.39)

Кой трябва да конструира контролиращата среда и с каква цел? Автономният човек предполагаемо контролира себе си съобразно вградения набор от ценности: той работи за онова, което намира за добро. Какво обаче предполагаемият контролиращ ще смята за добро и дали то ще е добро за онези, които той контролира? (стр.41)

Науката е човешко поведение, такова е и противопоставянето на науката. (стр.42)

Почти всички живи организми действат, за да се освободят от вредни контакти. … Предполагаемо поведението от този вид е възникнало поради стойността си за оцеляването; то е точно толкова част от онова, което наричаме човешко генетично наследство, колкото и дишането, потенето или храносмилането. (стр.46)

В течение на столетия на приливи и отливи хората са конструирали свят, в който са относително свободни от много типове заплашващи или вредни стимули - екстремни температури, източници на инфекция, усилен труд, опасности и дори тези дребни, неприятни стимули, наречени дискомфорт. (стр.47)

Бягството и избягването играят много значима роля в борбата за свобода, когато неприятните стимули се генерират от други хора. Другите хора могат да бъдат неприятни (така да се каже) без да се опитват: могат да бъдат груби, опасни, заразни или досадни и човек бяга от тях или ги избягва. Те могат да бъдат и "преднамерено" неприятни, т.е. могат да се отнасят към другите по неприятен начин поради това, което следва. Така надзирателят на робите кара роба да работи като го бие с камшик, когато спре; като възобнови работата, робът избягва биенето (и в крайна сметка подкрепя поведението на надзирателя да използва камшика). (стр.47)

Възможно е човешкото генетично наследство да подкрепя този вид борба за свобода: когато са третирани неприяно, хората обикновено действат агресивно или са подкрепяни от знаците, че са причинили агресивна вреда. (стр.49)

Казваме, че човек се държи по определен начин, защото притежава някаква философия, но правим заключение за философията от поведението и следователно не можем да я използваме по никакъв задоволителен начин като обяснение, освен ако на свой ред тя не бъде обяснена. (стр.50)

Разбира се бъдещите контролиращи не остават бездейни. Правителствата правят бягството невъзможно, като забраняват пътуванията или жестоко наказват или затварят изменниците. Не позволяват в ръцете на революционери да попаднат оръжия и други източници на власт. Унищожават писмената литература за свободата и затварят или убиват онези, които я предават устно. Следователно, ако борбата за свобода трябва да успее, тя трябва да бъде интензифицирана. с 51)

И едно от най-изумителните неща по отношение на борбата за свобода от преднамерения контрол е това, колко често тя отсъства. Много хора са се поддавали на най-очевидния религиозен, правителствен и икономически контрол в продължение на векове, борейки се за свобода само спорадично, ако изобщо са го правели. Литературата за свободата има същия принос за елиминирането на много неприятни практики в управлението, религията, обучението, семейния живот и производството на стоки. (стр.51)

Свободата е "притежание". Човек избягва от или разрушава властта на контролиращия, за да се почувства свободен и може да прави каквото поиска, литературата на свободата не препоръчва никакви по-нататъшни действия, освен може би вечната бдителност, без която контролът ще бъде възобновен. (стр.52)

Трудно е човек да се справи с отложените неприятни последствия, защото те не се появяват по времето, когато избягването или атаката са осъществими - когато например контролиращият може да бъде идентифициран или е в обсега ни. … Колкото по-отложени са неприятните последствия, толкова по-голям е проблемът. (стр.56)

Ето защо контраконтролът се упражнява (ако изобщо се упражнява) само от онези, които страдат от неприятни последствия, но не са обект на положително подкрепление. Приемат се закони против хазарта, синдикатите се противопоставят на заплащането на парче и на никой не е позволено да плаща на малки деца, за да му работят, или на някой, за да се ангажира в неморално поведение, но тези мерки могат да получат силно противопоставяне от онези, за чието предпазване са създадени. Комарджията се противопоставя на законите против хазарта, алкохоликът - на всякакъв вид забрана за алкохола, а детето или проститутката могат да желаят да работят за това, което им се предложи. (стр.56)

Човек, ако иска нещо, действа, когато възникне случай, за да го получи. (стр.57)

Литературата на свободата е създадена, за да накара хората "да осъзнаят" неприятния контрол, но в подбора си на методи тя се проваля в опитите да спаси щастливия роб. (стр.60)

Борбата за свобода на човека не се дължи на желание да бъде свободен, а на определени поведенчески процеси, характерни за човешкия организъм, чийто главен ефект е избягването или бягството от т.нар. "неприятни" характеристики на средата. Физическата и биологическата технология са се занимавали главно с природните неприятни стимули; борбата за свобода се занимава със стимули, които преднамерено са уредени от други хора. Литературата на свободата е идентифицирала другите хора и е предложила начини за бягство от тях или за отслабване или разрушаване на властта им. Тя е имала успех в редуцирането на неприятните стимули, използвани в преднамерения контрол, но е допуснала грешката да определя свободата в термините на психични състояния или чувства и следователно не е била способна да се справи ефективно с техниките за контрол, които не пораждат бягство или бунт, но въпреки това имат неприятни последствия. (стр.62)

Свободата е въпрос, повдигнат от неприятните последствия от поведението, но достойнството засяга положителното подкрепление. (стр.64)

Може да съществува естествена склонност да бъде подкрепящи за онези, които ни подкрепят, както ида атакуваме атакуващите ни, но сходно поведение се генерира то много социални условности. (стр.65)

…Ние не отдаваме почит на поведение, което е под очевиден неприятен контрол, макар че може да е полезно (за нас - б.цит.). (стр.65)

Степента на почитта (към някого - б.цит.) варира с величината на противопоставящите се условия. (стр.67)

Поведението трябва да се хвали само ако е повече от "просто похвално". Ако онези, които работят за похвала, не са продуктивни по никакъв друг начин, похвалите е пропиляна. (стр.71)

Несъизмеримите последствия могат да създадат проблеми: късметът често подкрепя мързела, а лошият късмет често наказва трудолюбието. (стр.72)

Литературата върху достойнството идентифицира онези, които засягат ценността на човека, описва практиките, които използват, и предлага мерките, които трябва да се предприемат. … Мерките рядко са толкова насилнически, колкото препоръчваните в литературата на свободата, вероятно защото загубата на почит е по принцип по-малка болка от фаталния край. (стр.74.)

Да дадем на благочестивия човек доказателство за съществуването на Бога означава да разрушим позоваването му на чистата вяра. (стр.75)

В съвременната кравеферма няма място за Херкулес (по аналогия с митичните Авгиеви обори - б.цит.). Когато изтощителната и опасна работа вече не е необходима, онези, които работят усилено и са смели, изглеждат просто глупави. (стр. 76)

Признаваме достойнството или ценността на човека, когато му отдаваме почит за това, което е направил. Количеството, което отдаваме, е обратно пропорционално на видимостта на причините за неговото поведение. Ако не знаем защо човекът действа така, както го прави, приписваме поведението му на него самия. Опитваме се да печелим допълнително почит за себе си, като прикриваме причините, поради които се държим по определен начин, или като твърдим, че сме действали по поради по-малко мощни причини. … Възхищаваме се на хората до степента, до която не можем да обясним какво правят, и тогава думата "възхищавам се" означава "чудя се". (стр.78)

Това, което можем да наречем литература върху достойнството, се занимава със запазването на дължимата почит. Тя може да се противопостави на напредъка в технологията, включително технологията на поведението, защото той разрушава шансовете да ти се възхищават… Литературата следователно по този начин се изпречва на пътя на по-нататъшните човешки постижения. (стр.78)

Хората се контролират един друг по-често чрез цензура или обвиняване, отколкото чрез похвали… (стр.80)

Гневните избухвания често изчезват, когато повече не получават внимание, агресивното поведение се облекчава, когато се положат грижи нищо да не се печели от него, а преяждането се контролира, когато храните се правят по-малко вкусни. (стр.84)

В свят, в който не е необходимо да се работи усилено, човекът няма да се научи да поддържа някакъв вид работа. (стр. 86)

Проблемът е да се накарат хората не да бъдат по-добри, а да се държат добре. (стр.86)

Думите се придобиват от общността. Съвестта и суперегото са викариите на обществото, а теолозите и психоаналитиците в един глас признават външния им произход. (стр.87)

Не приписваме доброта на всички онези, които се държат добре само когато са под постоянно наблюдение от страна на наказателна сила като например полицията. (стр.89)

Повече наказание, отколкото е необходимо, е скъпо и може да потиска дори желаното поведение, докато по-малко наказание е прахосничество, защото просто няма никакъв ефект. (стр.90)

Няма да решим проблемите на алкохолизма и малолетната престъпност, като само засилваме чувството за отговорност. Средата е тази, която е "отговорна" за нежелателното поведение, и именно тя, а не някакъв атрибут на индивида трябва да се промени. (стр.93)

Според старото становище ученикът е този, който се проваля, детето - което тръгва по лошия път, гражданинът - който нарушава закона, и бедните, които са бедни, защото са безделници, но днес често се казва, че няма глупави учащи се, а само лоши учители, няма лоши деца, а само лоши родители, няма престъпност, освен от страна налагащите закона институции, и няма мързеливи хора, а само лоши системи за поощрения. (стр.94)

Човек никога не разчита единствено на себе си. Макар че се справя ефективно с нещата, той задължително зависи от онези, които са го научили да го прави. (стр.107)

Изненадващ е фактът, че онези, които най-яростно възразяват на манипулацията на поведението, въпреки това полагат най-енергични усилия да манипулират умовете. (стр.108)

Когато практиките са прикрити и дегизирани, контраконтролът се затруднява: не е ясно от кого трябва да бяга човек или кого трябва да атакува. (стр.115)

Според това, което можем да наречем преднаучно гледище, поведението на човека е поне до известна степен негово постижение. Той е свободен да размишлява, да решава,да действа - може би и по оригинален начин, и трябва да му се отдава почит за успехите и да бъде обвиняван за неуспехите. Според научното гледище поведението на човека се определя от генетичното наследство, което може да се проследи назад по еволюционната история на вида, и от обстоятелствата на средата, на която индивидът е бил изложен. (стр.117)

Физиката може да ни каже как да построим ядрена бомба, а не и дали трябва да се използва. Биологията може да ни каже как да контролираме раждаемостта, но не и дали трябва да го правим. (стр.118)

Дори и като насока, важното нещо не е чувството, а чувстваното нещо. Чашата е тази, която се възприема като гладка, а не "чувството за гладкост". (стр.123)

Всеки, имащ необходимата власт, може да третира другите неприятно, докато те се държат по начин, който го подкрепя. (стр.124)

Методите, използващи положителното подкрепление, с апо-трудни за научаване и по-малко вероятно е да бъдат използвани, защото резултатите обикновено са отложени, но имат предимството да избягват контраатаката. Кой метод ще се използва, често зависи от наличната власт: силните заплашват с физическа сила; грозните ужасяват; физически привлекателните подкрепят сексуално, а богатите плащат. (стр.124)

Поведението обикновен се нарича добро или лошо, според начина, по който обикновено е подкрепяно от другите. То обикновено се нарича правилно или погрешно по отношение на условностите. Има правилен и погрешен начин да се направи нещо: дадено движени при шофиране на кола е правилно, а не просто добро, а друго движение е неправилно, а не просто лошо. Сходно разграничаване може да се направи между похвалата и укора, от една страна, и заслугата и обвиняването, от друга. Хвалим и укоряваме хората по принцип, когато тяхното поведение е положително или отрицателно подкрепящо за нас, без да се интересуваме от продуктите на тяхното поведение, но когато отдаваме на човек заслуга за постижение или го обвиняваме за щета, посочваме постижението или щетата и подчертаваме, че те са резултат от неговото поведение. (стр.125)

…Колкото по-голяма е заплахата, толкова по-висока е оценката, давана на героя, който я премахва. (стр.127)

…Въпросът за честността или справедливостта често е просто въпрос на добра икономика. (стр.127)

Религиозната институция е специална форма за ръководство, при която "добро" и "лошо" стават "благочестиво" и "грешно". (стр.131)

Човек не подкрепя дадена религия, защото е набожен: той я подкрепя, поради условностите (подрепителите - б.цит.), уредени от религиозната институция. (стр. 132)

Ако хората не работят, то е не защото са мързеливи или некадърни, а защото не им се плаща достатъчно или защото специалните осигуровки или заможността са направили икономическите подкрпители по-малко ефективни. (стр.134)

Добрите неща в живота трябва само да се направят правилно зависими от продуктивния труд. (стр.134)

Ако гражданите не се подчиняват на законите, то е не защото са престъпници или "не дават пет пари за закона", а защото налагането на закона е немарливо… Ако учащите се не се учат, то е не защото не се интересуват, а защото стандартите са били занижени или защото преподаваните дисциплини вече не са релевантни на удовлетворяващия живот. (стр.135)

Едно от предимствата на това да си социално животно е, че не е необходимо да откриваш нещата самостоятелно. Родителят учи детето така както майсторът учи чирака, защото печели полезен помощник. (стр.138)

Да си само за себе си, значи да си почти нищо. (стр.139)

Великите хора, цитирани толкова често, за да ни се покаже ценността на личната свобода, дължат успеха си на по-ранната социална среда. (стр.139)

Дори онези, които изпъкват като революционери, са почти изцяло конвенционални продукти на системите, които събарят. (стр.140)

Всяка култура има свой набор от "добро" и онова, което е добро в една култура, може да не е добро в друга. (стр. 143)

Културата, както и видът, подлежи на "естествен подбор" чрез адаптацията си към средата до степента, до която помага на членовете си да получат това, от което се нуждаят и да избягват опасностите; тя им помага да оцеляват и да я предават. Двата вида еволюция са тясно преплетени. Едни и същи хора предават и културата, и биологичното наследство, макар и по много различни начини и в различни етапи от живота си. (стр.144)

Когато се предизвиква доброто на другите (и особено доброто на организираните други), не е лесно да се отговори, като се посочват отложените предимства. (стр.151)

Дадена култура се развива, когато възникват нови практики - възможно и поради нерелевантни причини - и се подбират според приноса им към силата на културата, когато тя се съревновава с физическата среда и с други култури. (стр.158)

"Култивирането на уважение" е метафора в стила на градинарската традиция. (стр.170)

Важно е не толкова да знаем как да решим проблема, а как да търсим решения. Учените, които са се обърнали към президента Рузвелт с предложението да се създаде толкова мощна бомба, че да сложи край на Втората световна война само за няколко дни, не са можели да кажат, че знаят как да я направят. Всичко, което са можели да твърдят е било, че знаят как да подходят, за да открият начин. (стр.174)

Предложенията да се планира културата с помощта на научния анализ често води до пророчества за катастрофи в стил Касандра. Културата няма да работи така както е планирана - непредвидените последствия може да са катастрофални. (стр.174)

Вярно е, че случайностите са отговорни за почти всичко, което човек е постигнал досега, и без съмнение ще продължат да допринасят за човешките постижения, но в случайността като такава няма никаква добродетел. (стр.174)

Проблемът е да се планира свят, който ще бъде харесван не от хората такива, каквито са сега, а от онези, които ще живеят в него. … Свят, който ще бъде харесван от съвременните хора, ще увековечава статуквото. (стр.177)

Първо, скъсването с миналото е невъзможно. Планиращият новата култура, винаги ще бъде обвързван с (съвременната му - б.цит.) култура, тъй като няма да може да се освободи напълно от наследените от социалната среда, в която живее, предразположености. До известна степен той задължително ще планира свят, който той самият ще харесва. (стр.177)

…Новата култура трябва да се харесва на онези, които трябва да се придвижат към нея, а те задължително са продукт на по-старата култура. (стр.178)

Без (външна - б.цит.) помощ човек придобива много ограничено морално или етично поведение в условията на природни или отрицателни условни връзки. (стр.186)

Човекът не е възникнал като етично или морално животно. Той е еволюирал до степен, в която е конструирал етична или морална култура. Той се отличава от другите животни не в преживяването на етично или морално чувство, а в това, че е способен да генерира морална или етична социална среда. (стр.188)

Колкото по-бързо организмът се учи, толкова по-уязвим става той на случайни условни връзки. (стр.190)

Броят на експлицитно ангажираните в подобряването на дизайна на автомобилите например, надвишава многократно броя на онези, които се занимават с подобряване на живота в градските гета. И това е така, не защото автомобилът е по-важен от начина на живот, а защото икономическите условни връзки, каращи хората да подобряват автомобилите, са много по-важни. (стр.190)

Свободното време е резюме на свободата. (стр.191)

Свободното време е условие, за което човешкият вид е много зле подготвен, защото съвсем доскоро на него се е радвал само много ограничен кръг, който не е допринасял особено за генетичния пул. (стр.192)

Когато силните подкрепители вече не действат, местата им се заемат от по-слабите. (стр.192)

Свободното време отдавна се асоциира с художествена, литературна или научна продуктивност. Човек трябва да има свободно време, за да се отдаде на тези дейности и само достатъчно охолно общество може да ги подкрепя на широка основа. Самото свободно време обаче не води задължително до изкуство, литература и наука. Необходими са специални културни условия. (стр.193)

Нищо няма да спечелим, ако използваме по-мека дума. (стр.194)

Хората често действат по такъв начин, че вредят на другите и, изглежда, често са подкрепяни от признаците на нанесена вреда на другите. (стр.198)

Казва се, че човек се различава от другите животни предимно защото "съзнава собственото си съществуване". Той знае какво прави; знае, че има минало и ще има бъдеще; "размишлява върху собствената си природа"; само той следва класическата заповед: "Познай себе си!" (стр.203)

Въпросът е не дали човек познава себе си, а какво знае, когато се опознава. (стр.203)

Културите често се преценяват по степента, до която насърчават самонаблюдението. За някои от тях се казва, че отглеждат без смислен човек, а на Сократ са се възхищавали, защото е карал хората да изследват собствената си природа, но само наблюдението е само увертюрата към действието. (стр.205)

Еволюцията на културата е един вид гигантско упражнение по самоконтрол. Както индивидът контролира себе си, като манипулира света, в който живее, така и човешкият вид е конструирал среда, в която членовете му се държат по силно ефективен начин. (стр.219)

Човекът, който човекът е направил от себе си, е продукт от културата, която е създал. Той е възникнал от два съвсем различни процеса в еволюцията: биологичната еволюция, отговорна за човешкия вид, и културната еволюция, осъществявана от този вид. И двата процеса днес могат да се ускорят, защото и двата са предмет на преднамерено планиране. (стр.221)

Научното гледище за човека предлага възбуждащи възможности. Все още не сме видели какво човекът може да направи от човека. (стр.228)