Богдан Филов

Богдан Димитров Филов (1883–1945) е български археолог, историк на изкуството, политик, министър-председател на България (1940 – 1943) и регент на малолетния цар Симеон III.

От него

• Ако трябва да паднем, нека паднем с чест! — пред цар Борис ІІІ за присъединяването на България към Тристранния пакт, февруари 1941 г.

• Ето защо ние се борим и ще се борим с комунизма и с всички комунистически прояви у нас. Особено днес, когато цяла Европа под ръководството на силите на Оста, се е надигнала в борба срущу комунизма, ние не можем да останем настрани от тази борба. Ние сме убедени, че унищожаването на комунизма, който винаги и представлявал сериозна заплаха за европейската цивилизация, е една от най-важните предпоставки за съдаването на Новия ред в Европа! — Реч Пътят на България пред Народното събрание, произнесена на 19 ноември 1941, изд. София, 1942, стр. 22-23

• България не може да съществува и да се развива правилно вън от тази европейска общност. Ние имаме ясното съзнание, че съдбата на Европа е и наша собствена съдба. — из същата реч, 1941 г.

• Един народ може да постигне благоденствие чрез война, но никой народ не може да благоденства във време на война! — из същата реч, 1941 г.

• Придобвиките в областта на културата са често пъти много по-важни и много по-ценни за един народ, отколкото придобивките в областта на политиката. — реч пред писатели, март 1941 г.

За него

• Големите му (на Филов) заслуги бяха в науката. Той беше показал там голямата си предпазливост при правенето на заключения. Сега пред него се откриваше политическа кариера, но в нея той влизаше като учен, в който цар Борис искаше да види изпълнителя на собствените си идеи за безпартийно управление — „Познайте ги по делата. Спомени“. С., 1993, с.192

  — Иван Венедиков

• Д-р Филов бе най-типичният и … най-интелигентен представител на личния режим. По роднински връзки той изхождаше из средите на тежката буржоазия, из народняшките, т.е. консервативните среди. Политически наистина не бе определен, но наклоняваше винаги към народняците… политически не бе школуван, защото и насън не му е минавало през ума, че съдбата е определила да играе голяма политическа роля и то в такова съдбоносно време — „Моето време“. С., 2001, с.447

  — Александър Цанков