Блез Паскал (16231662) е френски учен-енциклопедист, математик, физик, философ и писател.


  • Ако всички хора знаеха какво говорят един за друг, на света нямаше да има дори четирима приятели.


  • Ако искате хората да повярват във вашите добродетели, не се хвалете с тях.


  • Бих доказал, че всички човешки действия са подтикнати от въображението. Умът е принуден да отстъпи и ако е благоразумен, възприема принципите, които въображението своеволно е въвело във всички области.


  • В какви ли невероятности трябва невярващите да вярват, за да си останат невярващи!


  • Величието на човека е в мисълта.


  • Времето лекува скръбта и обидата, защото човек се променя: той вече не е такъв, какъвто е бил. И обиждащият, и обиденият са станали други хора.


  • Всички нещастия на човека се дължат на неспособността му да стои тихо в своята стая, усамотен.


  • Въображение. — То е преобладаващата способност на човека, майстор в заблуждението и лъжата, още по-коварно, защото невинаги е измамно; то би било безпогрешно мерило за истината, ако неизменно ни лъжеше. Но макар в повечето случаи да ни мами, въображението с нищо не разкрива това свое качество, защото оцветява еднакво и истината, и лъжата.


  • Гордостта компенсира цялото наше несъвършенство. Или го крие, или ако го открие, се хвали с проницателността си.


  • Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!


  • Има две крайности: да не слушаш разума и да слушаш само него.


  • Инстинкт и разум признаци на две природи.


  • Както се развращава умът, така се похабява и чувството. Умът и чувствата се усъвършенстват в разговорите ни с другите хора. Пак в разговорите те се похабяват. Полезните разговори ги оформят, а вредните ги развалят. Затова най-важно от всичко е да умеем да подбираме събеседниците си, за да се развиваме, а не да похабяваме ума и чувството си. А не можем да направим този подбор, ако умът и чувството не са вече усъвършенствувани, а не похабени. Така се получава омагьосан кръг и блажени ония, които се измъкват от него!


  • Когато цитираме авторите, цитираме техните доказателства, а не имената им.


  • Колко е суетна живописта, предизвикваща възхищение от сходството с оригинала, който никого не възхищава.


  • Колкото е по-умен и по-добър човек, толкова повече забелязва доброто у другите хора.


  • Любознателността е само суета. Най-често искаме да знаем, само за да можем да го покажем.
    Curiosité n'est que vanité. Le plus souvent, on ne veut savoir que pour en parler.[1]


  • Най-непоносим е за човека покоят, ненарушаван нито от страсти, нито от дела, нито от развлечения, нито от знания. Тогава той чувствува своята нищожност, изоставеност, несъвършенство, зависимост, своето безсилие и празнота.


  • Обичаят диктува справедливостта, както диктува и развлечението.


  • Обичта или омразата изменят коренно понятието за справедливост.


  • Първо — или Бог съществува, или не. Второ — аз мога да вярвам или не. Губя единствено в случай, че той наистина съществува, а аз отричам това. Така че по-добре да вярвам, защото рискът е минимален.


  • Разумът ни заповядва по-властно от господар; защото ако не се покорим на господаря, сме нещастни, а ако не се покорим на разума сме глупави.


  • С удоволствие бих прочел една италианска книга: известно ми е само заглавието й, но то спрува колкото много произведения: За общественото мнение, властелин на света. Готов съм да подпиша под нея, като изключвам само порочните пасажи, ако има такива.



  • Справедливостта и истината са две толкова тънки остриета, че нашите инструменти са прекалено тъпи, за да ги докоснат точно. Ако успеят, те само ще ги притъпят и непременно ще се опрат на всичко около тях, при това по-скоро на измамното, а не на истинското.


  • Сърцето има доводи, които разумът не познава.


  • Писмото ми стана толкова дълго, просто защото нямаше кога да го направя по-късо.(от „Писма до един провинциал“, 16-о писмо)


Източници

редактиране
  1. „Мисли за религията“ („Pensées sur la religion“)