Беноа Манделброт
Беноа Манделброт (1924) е френски математик.
От него
редактиране- „Бидейки език, математиката може да бъде използвана не само за да дава информация, но преди всичко да изкушава.“[1]
- „Аз измислих, развих и приложих в много области нова геометрия на природата, която намира реда в хаотичните форми и процеси. Тя растеше безименна до 1975 г., когато пуснах в обращение нова дума, за да я обозначавам, фрактална геометрия, от латинската дума fractus, за нещо неправилно и начупено. Днес можете да кажете, че преди фракталната геометрия да бъде организирана, животът ми е следвал фрактална орбита.“[2]
- „През по-голямата част от живота ми, един от хората, които са били най-объркани от моята работа, бях самият аз.“
- „Облаците не са сфери, планините не са конуси, бреговите линии не са окръжности и кората на дърветата не е гладка, нито път светкавицата описва права линия.“[3]
- „Фракталната геометрия не е просто клон на математиката, а тя е онзи клон, който помага на обикновения човек да види същия този свят по различен начин.“[3]
- „Няма единствено правило, което направлява употребата на геометрията. Не мисля, че съществува такова.“[4]
- „Това, което ме мотивира в този момент, са идеи отпреди 10, 20 или 30 години и усещането, че тези идеи може да бъдат изгубени, ако не ги ускоря още малко.“
- „Винаги съм чувствал, че науката - като резерват за хора от Оксбридж и Айви Лийг, а не за простосмъртни - е много лоша идея.“Оксбридж - сборно понятие за университетите Оксфорд и Кеймбридж. Айви Лийг - лигата на най-престижните университети в САЩ
- „Дълги години чувах коментара, че от фракталите стават красиви картинки, но са напълно безполезни. Дразнех се, понеже знам, че за важните приложения винаги е нужно известно време преди да бъдат открити. При фракталите стана така, че дори не трябваше да чакаме много дълго. В чистата наука приумиците идват и си отиват. Но една идея да задвижи цяла високобюджетна индустрия, отнема по-дълго време, а за щастие и трае по-дълго.“[5]
За него
редактиране- „Полският евреин Манделброт дошъл в Париж да следва. Той бил забелязан от стария добряк Адамар. Благословията на Адамар била напълно достатъчна, за да бъде признат неизвестният юноша от всички математици.“ — Норберт Винер[6]
Източници
редактиране
- ↑ Fractals : Form, chance and dimension (1977)
- ↑ Цитат от Encyclopedia of World Biography (1997) под редакцията на Thomson Gale
- ↑ 3,0 3,1 The Fractal Geometry of Nature (1982)
- ↑ Интервю в New Scientist
- ↑ Интервю в The Edge
- ↑ „За математиката и математиците. Над 1700 мисли, афоризми, анекдоти, случки“, съставител Иван Димовски, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1972