Барух Спиноза
Барух Спиноза (хол. Baruch Spinoza; 1632—1677) или още Бенедикт де Спиноза (Benedictus de Spinoza) е холандски философ от еврейски произход.
| Барух Спиноза | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия | |
 Творби в Проект Гутенберг |
- Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото.
- Боязън е желанието да избегнем чрез по-малко зло едно по-голямо зло, от което се страхуваме.
- Вежливостта или скромността е желание да се извърши това, което се нрави на людете, и да се изостави това, което не им се нрави.
- Всичко възвишено е толкова трудно, колкото и рядко.
- Завистта е омраза, доколкото тя така въздейства върху човека, че той се наскърбява от щастието на другия, и напротив радва се на неговото нещастие.
- Любовта е силна като смъртта.
- Малодушен е онзи, който знае какво решение да вземе, за да направи добро или да попречи на нещо зло, но не го прави.
- На човек който се срамува е присъщо желанието да живее честно.
- Надменност е поради любов към себе си, човек да има по-високо мнение за себе си, отколкото подобава.
- Най-доброто качество на парите е тяхното количество.
- Не щастието е награда за честността, а самата честност.
- Невежеството не е аргумент.
- Сладострастието е също желание и любов към съединяване на телата.
- Свободният човек не мисли за нищо тъй малко, както за смъртта, и неговата мъдрост е размишление не върху смъртта, а върху живота.
- Срамът е известна тъга, възникваща у човек когато вижда, че неговите постъпки се презират от другите.
- Срамът е неудоволствие, съпроводено от идеята за някое наше действие, което другите, както ни се струва, порицават. Обяснението… трябва да се обърне внимание на различието, съществуващо между срама и скромността. Срамът е неудоволствие, следващо постъпката от която ни е срам; скромността е страх или боязън от срама, пречещ на човека да допусне нещо срамно. Скромността обикновено се противопоставя на безсрамието, които по природа не са свързани, а само на думи.
- Състрадание е скръб, придружена от идеята за едно зло, което е постигнало другиго, за когото си представяме, че ни е подобен.