Астрид Линдгрен

шведска детска писателка
Астрид Линдгрен
Астрид Линдгрен
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Астрид Линдгрен (19072002) е шведска детска писателка.

От неяРедактиране

  • Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.
  • Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.
  • Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.

Из „Карлсон, който живее на покрива“Редактиране

  • Карлсон е малко, дебеличко, самоуверено човече. При това умее да лети. Всеки умее да лети със самолет и вертолет, но едничък Карлсон умее да лети самичък. Достатъчно е да натисне копчето на корема си и тозчас едно малко чудновато моторче забръмчава на гърба му. Докато перката се завърти както трябва, Карлсон стои една минута неподвижен. Но щом моторът заработи с пълна сила, Карлсон се издига, полетява с леко поклащане и си дава такъв важен и достолепен вид, сякаш е някой директор — разбира се, ако можете да си представите директор с перка на гърба.
  • Спокойствие и само спокойствие. (Карлсон)
  • И ще гърми и ще се веселим! (Карлсон)
  • Пристига Карлсон, който живее на покрива — най-добрият бавач на деца в целия свят. (Карлсон)

Из „Пипи Дългото чорапче“Редактиране

  • То наистина не си заслужава – каза Пипи.
    – Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. – Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. – Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
    – Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. – Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат“.
     — Глава „Пипи Дългото чорапче не иска да порасне“
    Астрид Линдгрен
  • Пипи Дългото чорапче може би невинаги се държи изтънчено, но има добро сърце. — Глава „Пипи отново се качва на кораба“
    Астрид Линдгрен
  • В деня, когато чуя, че някои деца не са съгласни да останат сами, без възрастни около себе си, ще науча цялата таблица за уморение отзад напред — кълна се в това. — Глава „Пипи вразумява една акула“
    Астрид Линдгрен
  • Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено. — Глава „Пипи напуска остров Корекоредут“
    Астрид Линдгрен

Из „Емил от Льонеберя“Редактиране

„Чакалнята на доктора беше претъпкана, когато Емил влезе със своя супник. Всички веднага много го съжалиха. Те разбраха, че това е същинско нещастие. Само един дребен зъл дядка се разсмя колкото му глас държеше, сякаш беше нещо много весело да заседнеш в супник.

- Хо-хо-хо! — хилеше се дядката. — Да не са ти измръзнали ушите, :момче?
- Не — отговори Емил.
- Тъй ли! Ами тогава защо си нахлупил този калпак? — попита дядката.
- За да не ми измръзнат ушите! — отвърна Емил. И той можеше да бъде духовит, макар да беше малък.

После пуснаха Емил при доктора, а докторът никак не му се смя. Само каза:

- Добър ден, добър ден! Какво търсиш ти там вътре?

Емил не можеше да види доктора, но все пак трябваше да го поздрави и затова се поклони много дълбоко, заедно със супника на главата. Изведнъж нещо издрънча. Джанкова! — и супникът лежеше на пода, строшен точно по средата. Толкова силно беше хлопнал Емил главата си в писалището на доктора.

- Отидоха четири крони на вятъра — каза таткото на Емил тихичко на майката на Емил. Но докторът го чу.
- Е, все пак спестихте една крона — обади се той, — защото обикновено вземам по пет крони, когато вадя малки момчета от супници. А той сега сам се оправи.

Тогава бащата на Емил се зарадва и беше благодарен на Емил, че счупи супника и му спести една крона. На бърза ръка събра строшения супник и Емил и майката на Емил и си тръгна. А когато излязоха на улицата, майката на Емил каза:

- Ето, че ПАК спестихме една крона! Какво ще си купим с нея?
- Нищо няма да купуваме — отвърна таткото на Емил. — Ще си я скътаме. Но смятам, че е справедливо Емил да получи едно петаче и да си го пусне в своята касичка у дома….“