Арменски пословици и поговорки

А • Б • В • Г • Д • Е • Ж • З • И • Й • К • Л • М • Н • О • П • Р • С • Т • У • Ф • Х • Ц • Ч • Ш • Щ • Ъ • Ю • Я

А

• Ако Бог не е дал, какво може да направи пророкът?

• Ако волът изяждаше всичко, което изработва, светът би обеднял.

• Ако всяка жена беше добра стопанка, стените на дома биха били покрити с пари.

• Ако камъкът се спука, значи причината е била голяма.

• Ако ме няма в рая, ако ще би и магаре да се въргаля там.

• Ако между хората нямаше магарета, цената на истинското магаре би се повишила до хиляда лева.

• Ако можеше да се забогатее с кражба, мишката би била най-богата от всички.

• Ако мъжът не ти е по душа, то и девера си не зачиташ.

• Ако не удариш, кучето, няма да те захапе.

• Ако си нямаш работа – стани свидетел, ако си нямаш дълг – стани поръчител.

• Ако телето побегне пред кравата, вълкът ще го отнесе.

Б

• Бедняка мнозина го учат на ум и разум, а хляб никой не му дава.

• Беднякът казал, че котката изяла черния дроб - никой не повярвал, богатият казал, че мишката изяла желязото - всички повярвали.

• Без другар не пътешествай.

• Безделникът е здрав за ядене и болен за работа.

• Благочестивият не ядял лук; ама като намерил, го изял с люспите.

• Бог дава на един напръстник ум и стомна щастие, на друг - стомна ум и напръстник щастие.

• Бог също се нуждае от хубавото.

• Болестта, идва на бегом, а си отива ходом.

• Броени овце вълкът не ги яде.

В

• В къщи – петел, на улицата – пиленце.

• В света няма дела без труд.

• Веднъж да пийнеш вино е добре, два пъти – достатъчно, три пъти - е вече тежко.

• Вместо да биеш жена си, свали си калпака, набий го и пак си го сложи.

• Водата очиства тялото, сълзите – душата.

• Водата превръща камъка в пясък, а жената мъжа – във восък.

• Всяка беда служи като наставление.

• Втората жена е кръпка.

Г

• Гарга с орел не може да спори.

• Гаргата и със захар да я храниш, предана няма да стане.

• Главата си дръж на хладно, а краката на топло.

• Гладният сънува хляб, жадният – вода.

• Гласът на народа е по-силен от грохота на оръдията.

• Глупакът казал, умният проверил.

• Горделивите не се харесват един на друг.

• Горко на този град, в който царят е още дете.

• Гостът яде не това, на което е разчитал, а това, което е намерил.

• Градушката удря нивата и на праведника, и на грешника.

• Гърлото е затова тясно – да не могат думите да излизат бързо от него.

Д

• Да живееш в бедност не е срамно, да живееш в мръсното обаче е позорно.

• Да лаеш също е занаят.

• Да не се миеш дълго е вредно за сапуна.

• Дай на родителя, за да предаде на сина, но не давай на сина той няма да даде на родителя.

• Дàли му дреха, а той и хастар иска.

• Дàли страданията на скалите - те не издържали; тогава ги дали на човека.

• Детето с плач расте.

• Днешната дума е утрешният мост.

• Добрата дъщеря струва колкото седем сина.

• Добрият вол под ярема се познава.

• Докато беше по-млад, се страхуваше от по-стария, когато порасна, се страхува от по-младия.

• Докато госпожицата се нагизди, сватбата й свърши.

• Докато колата не се обърне, пътищата няма да изправят.

• Докато не покажеш на дявола ада, той няма да намери пътя за рая.

• Докато не почукаш на вратата, никой няма да ти отвори.

• Докато сърцето не заболи, сълзите няма да потекат.

• Докато точели сабята, езикът отсякъл главата.

• Докато умният се накани да се ожени, глупавият със семейство се сдобива.

• Дом без жена е като мелница без вода.

• Думата спасява, но и убива.

Е

• Един може да развали славата на хиляда.

• Една лоша постъпка поражда друга.

• Една майчина благословия снема проклятието на седем попове.

Ж

• Жени се за дъщеря на развратник, но нему своята дъщеря за жена не давай.

З

• За бедняка и козата е крава.

• За глупака един глупак е по-добър от хиляда умни.

• За лошия баща наказанието е безпътен син.

• За мишката по-силен звяр от котката няма.

• За мързеливия седмицата има седем недели.

• Законът е създаден за богатия, а наказанието - за бедния.

• Законът е създаден за богатия, а наказанието -за бедния.

• Замръзналата змия ще ухапе онзи, който я стопли.

• Застоялата вода се вмирисва.

• Злото зло донася.

• Змия, която не хапе, да живее ако ще би и хиляда години.

И

• И аз съм грешен, и ти си грешен – кой тогава ще попадне в рая?

• И да кажеш – лошо, и да не кажеш – пак лошо.

• И изворът не дава вода на бедняка.

• И магарето се възхищава на своя глас.

• И опитната лисица с двете лапи попада в капана.

• И планините се боят от парите.

• И сабята без дела ръждясва.

• И царят трябва да бъде достоен за трона.

• Изгодно е да имаш състоятелен съсед.

• Изгоряла на лъжеца къщата – никой не повярвал.

• Има думи, които и с черпак мед не можеш да преглътнеш.

• Има случаи, когато мълчанието е злато, а думите – сребро, има случаи, когато думите са злато, а мълчанието – сребро.

• Истината се казва на шега.

• Истински болен е тази, който стафидата на седем места отхапва.

К

• Какво го интересува слепият, че свещите стрували скъпо?

• Какво те грее това, че в чуждата тенджера има много пилаф.

• Както и да хвърлиш котката, тя пак ще застане на краката си.

• Камилата също е голяма, но и нея я поставят на колене и я товарят.

• Капризите на кумата са винаги непоносими.

• Качи се на коня, но юздите не изпускай.

• Когато богатият изяде змия, казват, че се лекува, а когато беднякът - казват, че е гладен.

• Когато искат да убият кучето, казват, че е бясно.

• Когато на детето майката не е родна, и бащата става нероден.

• Когато овчарят има много масло, той си смазва с него и тоягата.

• Когато слънцето изгрява, звездите бледнеят.

• Което е на трезвия на ума, на пияния е на езика.

• Който е преминал море, в река няма да се удави.

• Който има занаят, гладува до обед, който няма - до вечерта.

• Който иска добре да спи, трябва да се труди.

• Който не е строил къща, мисли, че стълбовете й сами са се вдигнали.

• Който не наказва децата си, сам ще бъде наказан.

• Който не стене, не е болен.

• Който пие вино на заем, два пъти се напива: когато пие и когато се разплаща.

• Който се труди в неделя, ще остане без работа в понеделник.

• Който твърде бърза, два пъти ще трябва да сяда.

• Колкото е по-тежък на магарето товарът, толкова то по-бързо върви.

• Колкото и да се сърди кравата на телето, пак ще го защитава.

• Колкото и да си умен, за това, което не знаеш, попитай и глупака.

• Колкото повече обедняваш, толкова по-хубаво се обличай.

• Колкото повече са плодовете на дървото, толкова по-ниско се навежда върхът му.

• Котката няма нито стотинка спестена, а пак си живее.

• Кучето лае там, където го хранят.

Л

• Лентяят до обяд е здрав, а след обяд – все болен.

• Ловкият крадец и стопанина на дома ще уличи в кражба.

• Лоша е тази шега, която не е наполовина истина.

• Любимият зет на тъщата е ненавистен на тъста.

М

• Магаре, което е паднало веднъж от моста, втори път по мост не минава.

• Магарето е готово и да се гътне, само това да е във вреда на господаря му.

• Магарето знае седем начина за плуване, но като види вода, всичко забравя.

• Магарето не минава втори път там, където е падало в калта.

• Макар и сам да не съм бил бедняк, имал съм беден съсед.

• Малките хора големи сънища сънуват.

• Между думата и делото има планини и долини.

• Месо и риба в една тенджера не се варят.

• Мечката се обидила на гората, а гората даже не разбрала.

• Младостта е наслада, можеш ли – ползвай я.

• Моето дело е право, който иска, нека да лае.

• Моли бога, но не изпускай лопатата от ръце.

• Мулето винаги бяга пред майка си.

Н

• На бедняка кравата винаги е ялова.

• На гладния хлябът на баница му прилича.

• На говорещия истината конят му трябва да чака пред вратата и единият му крак да бъде в стремето.

• На градинаря дини не продават.

• На гърбавия не дават момата за жена, а той иска и тъщата да бъде красива.

• На дявола повярвай, на попа недей.

• На един му горяла брадата; "Дайте да се погрея" – казал друг.

• На когото е пълен хамбарът, няма да те нахрани до насита.

• На ненаситния всичко му е малко.

• На пазара заедно със стоката се продава и душата.

• На пияния му се струва, че е по-умен от всички.

• На плешивия своята шапка му харесва.

• На човека душата му е там, където го боли.

• Най-силно от всички реве магарето.

• Накарай глупак на работа и той още повече работа ще ти създаде.

• Наличните пари са извадена сабя.

• Напоили козела с вино и той отишъл да се бие с вълка.

• Насила разтворената роза няма аромат.

• Не бийте пияния, той сам ще падне.

• Не бъди прекалено сладък – ще те накацат мухи.

• Не е вкусен сготвеният от мащехата обяд.

• Не поставяй главата си изцяло под евангелието.

• Не чакай дъжда да полее твоята градина.

• Неочакваният гост яде от своя си вързоп.

• Неудачникът и върху камилата ще го ухапе куче.

• Нехвалената щерка в дома си остава.

• Нещастие може да ти дойде до главата и когато си седиш вкъщи.

• Нещастието на бедния го разбира само бедният.

• Никой няма да нарече себе си луд.

• Носи шапката си по маниера на този град, сред стените на който си дошъл.

• Нощният крадец денем го хващат.

• Няма ли кон – и магарето ще свърши работа.

О

• Облекло, което не се носи, се износва (овехтява) само.

• Ограничавай се в години на изобилие, за да живееш и в гладни години добре.

• Опитният дявол е по-добър от неопитния ангел.

• От гнило дърво и треските са гнили.

• От едно и също цвете, змията прави отрова, а пчелата - мед.

• От злото око и камъкът се пука.

• От кучето се отървали, вълка срещнали.

• От лапите на гладна котка мишката няма да се изплъзне.

• От лъжицата до устата има много дълъг път.

• От млада кокошка тлъста супа не чакай.

• От царска чаша вода не пий.

• Откъде ще знае вълкът, че мулето струвало скъпо?

П

• Парите светят в тъмното.

• Пешакът не е другар на конника.

• Плодоносното дърво винаги го поливат.

• Под прекрасна външност дяволи живеят.

• По-добре веднъж да помолиш бога, отколкото четиридесет пъти четиридесет светии.

• По-добре виновен умен, отколкото оправдан глупак.

• По-добре да си болен, отколкото за болен да се грижиш.

• По-добре мъдрият да те разплаче, отколкото, глупак да те развесели.

• По-добре с умен камъни да влачиш, отколкото с глупак пилаф да ядеш.

• По-добре царят да падне от трона си, отколкото дете от люлката си.

• Пожелай на съседа си една крава, та бог да даде на тебе две.

• Покупко-продажбата не признава нито баща, нито майка.

• Порядъчността не се продава на пазара.

• Построеното от жената огнище и бог не може да разруши; построеното от бога обаче, жената може да го разруши.

• Правата стена няма да рухне.

• Право има, закон няма.

• Приятелят те гледа в лицето, а врагът - в краката.

• Пръстенът трябва да бъде по пръста, а милият - по душа.

• Първо трябва да се понравиш на окото, след това - на сърцето.

• Първо хващат бягащия.

Р

• Раненият ще заспи, но гладният – не.

• Рибата във водата няма (определена) цена.

• Ръце, не треперете, работили сте – ще получите.

С

• Светът е като прозорец: всеки идва да надникне и отминава.

• Светът е като стълба: един се изкачва, друг слиза.

• С един камък два ореха не можеш да улучиш.

• С молитви устата на вълка не ще да ги затвориш.

• С роднина пирувай, но не търгувай; с врага си търгувай, но не пирувай.

• С чужди хляб не можеш се насити.

• Сабята съсича едного, езикът – армия.

• Самотата подобава само на Бога.

• Свадливият петел не може да бъде тлъст.

• Светецът, който е най-далеч, изглежда най-могъщ.

• Светът е като стълба: един се изкачва, друг слиза.

• Светът съществува за човека, човекът живее за света.

• Свидетел на селския кмет е неговият разсилен.

• Седем архимандрити кръщавали момиченцето и го нарекли с мъжко име.

• Седи петелът на покрива и се удивлява: "Как само ме издържат тези къщи!"

• Селското куче в града ходи с подвита опашка.

• Селянинът с хляба на гражданина не може да се наяде.

• Силата и душата на богатия са в джоба му.

• Синът на добрия човек няма да стане безделник.

• Сиракът има много наставници, но хляб никой не му дава.

• Сменил кон за магаре.

• Смехът е хубаво нещо, ако не завършва с плач.

• Срамежливата жена си няма деца.

• Стои с неговия хляб в ръце, а не сваля очи от жена му.

• Стопанинът съжалява за откраднатото, а крадецът - за оставеното.

• Съгрешил Айрапет, ще отговаря Карапет.

• Съдията няма очи, а има уши.

• Създаденото от жената и бог не може да го създаде.

Т

• — Тате, колко още трябва да търпим такава бедност?
  — Четиридесет дни.
  — А после?
  — Ще свикнем.

• Това, което ще направи хлябът, не може да го направи мечът.

• Търбухът е като кладенец – налееш и не се вижда.

У

• Удареното от дъжд поле и град ще го удари.

• Умът на младия е воденица без вода.

• Умът не е във възрастта, а в главата.

• Умът не расте заедно с брадата.

Х

• Хиляда мъдреци не могат да извадят камъка, хвърлен в кладенеца от глупак.

• Хубава болест няма.

Ч

• Четиридесет крадци не могат да окрадат един босяк.

• Четиридесет пъти ходило магарето в Йерусалим и все същото магаре си останало.

• Четяли на вълка евангелието, а той казал: "Побързайте, че стадото си отива."

• Чуждият хляб никой няма да намаже с масло.

Щ

• Щом мене ме няма в рая, ако ще би и магарето да се въргаля там.

Я

• Яде като камила, а носи товар на магаре.

Източници

• "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"