Арменски пословици и поговорки

Уикимедия списък
(пренасочване от Арменска пословица)

А • Б • В • Г • Д • Е • Ж • З • И • Й • К • Л • М • Н • О • П • Р • С • Т • У • Ф • Х • Ц • Ч • Ш • Щ • Ъ • Ю • Я


А редактиране


Уикипедия разполага със статия за Арменски език
  • Ако Бог не е дал, какво може да направи пророкът?


  • Ако волът изяждаше всичко, което изработва, светът би обеднял.


  • Ако всяка жена беше добра стопанка, стените на дома биха били покрити с пари.


  • Ако камъкът се спука, значи причината е била голяма.


  • Ако ме няма в рая, ако ще би и магаре да се въргаля там.


  • Ако между хората нямаше магарета, цената на истинското магаре би се повишила до хиляда лева.


  • Ако можеше да се забогатее с кражба, мишката би била най-богата от всички.


  • Ако мъжът не ти е по душа, то и девера си не зачиташ.


  • Ако не удариш, кучето, няма да те захапе.


  • Ако си нямаш работа – стани свидетел, ако си нямаш дълг – стани поръчител.


  • Ако телето побегне пред кравата, вълкът ще го отнесе.


Б редактиране


  • Бедняка мнозина го учат на ум и разум, а хляб никой не му дава.


  • Беднякът казал, че котката изяла черния дроб - никой не повярвал, богатият казал, че мишката изяла желязото - всички повярвали.


  • Без другар не пътешествай.


  • Безделникът е здрав за ядене и болен за работа.


  • Благочестивият не ядял лук; ама като намерил, го изял с люспите.


  • Бог дава на един напръстник ум и стомна щастие, на друг - стомна ум и напръстник щастие.


  • Бог също се нуждае от хубавото.


  • Болестта, идва на бегом, а си отива ходом.


  • Броени овце вълкът не ги яде.


В редактиране


  • В къщи – петел, на улицата – пиленце.


  • В света няма дела без труд.


  • Веднъж да пийнеш вино е добре, два пъти – достатъчно, три пъти - е вече тежко.


  • Вместо да биеш жена си, свали си калпака, набий го и пак си го сложи.


  • Водата очиства тялото, сълзите – душата.


  • Водата превръща камъка в пясък, а жената мъжа – във восък.


  • Всяка беда служи като наставление.


  • Втората жена е кръпка.


Г редактиране


  • Гарга с орел не може да спори.


  • Гаргата и със захар да я храниш, предана няма да стане.


  • Главата си дръж на хладно, а краката на топло.


  • Гладният сънува хляб, жадният – вода.


  • Гласът на народа е по-силен от грохота на оръдията.


  • Глупакът казал, умният проверил.


  • Горделивите не се харесват един на друг.


  • Горко на този град, в който царят е още дете.


  • Гостът яде не това, на което е разчитал, а това, което е намерил.


  • Градушката удря нивата и на праведника, и на грешника.


  • Гърлото е затова тясно – да не могат думите да излизат бързо от него.


Д редактиране


  • Да живееш в бедност не е срамно, да живееш в мръсното обаче е позорно.


  • Да лаеш също е занаят.


  • Да не се миеш дълго е вредно за сапуна.


  • Дай на родителя, за да предаде на сина, но не давай на сина той няма да даде на родителя.


  • Дàли му дреха, а той и хастар иска.


  • Дàли страданията на скалите - те не издържали; тогава ги дали на човека.


  • Детето с плач расте.


  • Днешната дума е утрешният мост.


  • Добрата дъщеря струва колкото седем сина.


  • Добрият вол под ярема се познава.


  • Докато беше по-млад, се страхуваше от по-стария, когато порасна, се страхува от по-младия.


  • Докато госпожицата се нагизди, сватбата й свърши.


  • Докато колата не се обърне, пътищата няма да изправят.


  • Докато не покажеш на дявола ада, той няма да намери пътя за рая.


  • Докато не почукаш на вратата, никой няма да ти отвори.


  • Докато сърцето не заболи, сълзите няма да потекат.


  • Докато точели сабята, езикът отсякъл главата.


  • Докато умният се накани да се ожени, глупавият със семейство се сдобива.


  • Дом без жена е като мелница без вода.


  • Думата спасява, но и убива.


Е редактиране


  • Един може да развали славата на хиляда.


  • Една лоша постъпка поражда друга.


  • Една майчина благословия снема проклятието на седем попове.


Ж редактиране


  • Жени се за дъщеря на развратник, но нему своята дъщеря за жена не давай.


З редактиране


  • За бедняка и козата е крава.


  • За глупака един глупак е по-добър от хиляда умни.


  • За лошия баща наказанието е безпътен син.


  • За мишката по-силен звяр от котката няма.


  • За мързеливия седмицата има седем недели.


  • Законът е създаден за богатия, а наказанието - за бедния.


  • Законът е създаден за богатия, а наказанието -за бедния.


  • Замръзналата змия ще ухапе онзи, който я стопли.


  • Застоялата вода се вмирисва.


  • Злото зло донася.


  • Змия, която не хапе, да живее ако ще би и хиляда години.


И редактиране


  • И аз съм грешен, и ти си грешен – кой тогава ще попадне в рая?


  • И да кажеш – лошо, и да не кажеш – пак лошо.


  • И изворът не дава вода на бедняка.


  • И магарето се възхищава на своя глас.


  • И опитната лисица с двете лапи попада в капана.


  • И планините се боят от парите.


  • И сабята без дела ръждясва.


  • И царят трябва да бъде достоен за трона.


  • Изгодно е да имаш състоятелен съсед.


  • Изгоряла на лъжеца къщата – никой не повярвал.


  • Има думи, които и с черпак мед не можеш да преглътнеш.


  • Има случаи, когато мълчанието е злато, а думите – сребро, има случаи, когато думите са злато, а мълчанието – сребро.


  • Истината се казва на шега.


  • Истински болен е тази, който стафидата на седем места отхапва.


К редактиране


  • Какво го интересува слепият, че свещите стрували скъпо?


  • Какво те грее това, че в чуждата тенджера има много пилаф.


  • Както и да хвърлиш котката, тя пак ще застане на краката си.


  • Камилата също е голяма, но и нея я поставят на колене и я товарят.


  • Капризите на кумата са винаги непоносими.


  • Качи се на коня, но юздите не изпускай.


  • Когато богатият изяде змия, казват, че се лекува, а когато беднякът - казват, че е гладен.


  • Когато искат да убият кучето, казват, че е бясно.


  • Когато на детето майката не е родна, и бащата става нероден.


  • Когато овчарят има много масло, той си смазва с него и тоягата.


  • Когато слънцето изгрява, звездите бледнеят.


  • Което е на трезвия на ума, на пияния е на езика.


  • Който е преминал море, в река няма да се удави.


  • Който има занаят, гладува до обед, който няма - до вечерта.


  • Който иска добре да спи, трябва да се труди.


  • Който не е строил къща, мисли, че стълбовете й сами са се вдигнали.


  • Който не наказва децата си, сам ще бъде наказан.


  • Който не стене, не е болен.


  • Който пие вино на заем, два пъти се напива: когато пие и когато се разплаща.


  • Който се труди в неделя, ще остане без работа в понеделник.


  • Който твърде бърза, два пъти ще трябва да сяда.


  • Колкото е по-тежък на магарето товарът, толкова то по-бързо върви.


  • Колкото и да се сърди кравата на телето, пак ще го защитава.


  • Колкото и да си умен, за това, което не знаеш, попитай и глупака.


  • Колкото повече обедняваш, толкова по-хубаво се обличай.


  • Колкото повече са плодовете на дървото, толкова по-ниско се навежда върхът му.


  • Котката няма нито стотинка спестена, а пак си живее.


  • Кучето лае там, където го хранят.


Л редактиране


  • Лентяят до обяд е здрав, а след обяд – все болен.


  • Ловкият крадец и стопанина на дома ще уличи в кражба.


  • Лоша е тази шега, която не е наполовина истина.


  • Любимият зет на тъщата е ненавистен на тъста.


М редактиране


  • Магаре, което е паднало веднъж от моста, втори път по мост не минава.


  • Магарето е готово и да се гътне, само това да е във вреда на господаря му.


  • Магарето знае седем начина за плуване, но като види вода, всичко забравя.


  • Магарето не минава втори път там, където е падало в калта.


  • Макар и сам да не съм бил бедняк, имал съм беден съсед.


  • Малките хора големи сънища сънуват.


  • Между думата и делото има планини и долини.


  • Месо и риба в една тенджера не се варят.


  • Мечката се обидила на гората, а гората даже не разбрала.


  • Младостта е наслада, можеш ли – ползвай я.


  • Моето дело е право, който иска, нека да лае.


  • Моли бога, но не изпускай лопатата от ръце.


  • Мулето винаги бяга пред майка си.


Н редактиране


  • На бедняка кравата винаги е ялова.


  • На гладния хлябът на баница му прилича.


  • На говорещия истината конят му трябва да чака пред вратата и единият му крак да бъде в стремето.


  • На градинаря дини не продават.


  • На гърбавия не дават момата за жена, а той иска и тъщата да бъде красива.


  • На дявола повярвай, на попа недей.


  • На един му горяла брадата; "Дайте да се погрея" – казал друг.


  • На когото е пълен хамбарът, няма да те нахрани до насита.


  • На ненаситния всичко му е малко.


  • На пазара заедно със стоката се продава и душата.


  • На пияния му се струва, че е по-умен от всички.


  • На плешивия своята шапка му харесва.


  • На човека душата му е там, където го боли.


  • Най-силно от всички реве магарето.


  • Накарай глупак на работа и той още повече работа ще ти създаде.


  • Наличните пари са извадена сабя.


  • Напоили козела с вино и той отишъл да се бие с вълка.


  • Насила разтворената роза няма аромат.


  • Не бийте пияния, той сам ще падне.


  • Не бъди прекалено сладък – ще те накацат мухи.


  • Не е вкусен сготвеният от мащехата обяд.


  • Не поставяй главата си изцяло под евангелието.


  • Не чакай дъжда да полее твоята градина.


  • Неочакваният гост яде от своя си вързоп.


  • Неудачникът и върху камилата ще го ухапе куче.



  • Нещастие може да ти дойде до главата и когато си седиш вкъщи.


  • Нещастието на бедния го разбира само бедният.


  • Никой няма да нарече себе си луд.


  • Носи шапката си по маниера на този град, сред стените на който си дошъл.


  • Нощният крадец денем го хващат.


  • Няма ли кон – и магарето ще свърши работа.


О редактиране


  • Облекло, което не се носи, се износва (овехтява) само.


  • Ограничавай се в години на изобилие, за да живееш и в гладни години добре.


  • Опитният дявол е по-добър от неопитния ангел.


  • От гнило дърво и треските са гнили.


  • От едно и също цвете, змията прави отрова, а пчелата - мед.


  • От злото око и камъкът се пука.


  • От кучето се отървали, вълка срещнали.


  • От лапите на гладна котка мишката няма да се изплъзне.


  • От лъжицата до устата има много дълъг път.


  • От млада кокошка тлъста супа не чакай.


  • От царска чаша вода не пий.


  • Откъде ще знае вълкът, че мулето струвало скъпо?


П редактиране


  • Парите светят в тъмното.


  • Пешакът не е другар на конника.


  • Плодоносното дърво винаги го поливат.


  • Под прекрасна външност дяволи живеят.


  • По-добре веднъж да помолиш бога, отколкото четиридесет пъти четиридесет светии.


  • По-добре виновен умен, отколкото оправдан глупак.


  • По-добре да си болен, отколкото за болен да се грижиш.


  • По-добре мъдрият да те разплаче, отколкото, глупак да те развесели.


  • По-добре с умен камъни да влачиш, отколкото с глупак пилаф да ядеш.


  • По-добре царят да падне от трона си, отколкото дете от люлката си.


  • Пожелай на съседа си една крава, та бог да даде на тебе две.


  • Покупко-продажбата не признава нито баща, нито майка.


  • Порядъчността не се продава на пазара.


  • Построеното от жената огнище и бог не може да разруши; построеното от бога обаче, жената може да го разруши.


  • Правата стена няма да рухне.


  • Право има, закон няма.


  • Приятелят те гледа в лицето, а врагът - в краката.


  • Пръстенът трябва да бъде по пръста, а милият - по душа.


  • Първо трябва да се понравиш на окото, след това - на сърцето.


  • Първо хващат бягащия.


Р редактиране


  • Раненият ще заспи, но гладният – не.


  • Рибата във водата няма (определена) цена.


  • Ръце, не треперете, работили сте – ще получите.


С редактиране


  • Светът е като прозорец: всеки идва да надникне и отминава.


  • Светът е като стълба: един се изкачва, друг слиза.


  • С един камък два ореха не можеш да улучиш.


  • С молитви устата на вълка не ще да ги затвориш.


  • С роднина пирувай, но не търгувай; с врага си търгувай, но не пирувай.


  • С чужди хляб не можеш се насити.


  • Сабята съсича едного, езикът – армия.


  • Самотата подобава само на Бога.


  • Свадливият петел не може да бъде тлъст.


  • Светецът, който е най-далеч, изглежда най-могъщ.


  • Светът е като стълба: един се изкачва, друг слиза.


  • Светът съществува за човека, човекът живее за света.


  • Свидетел на селския кмет е неговият разсилен.


  • Седем архимандрити кръщавали момиченцето и го нарекли с мъжко име.


  • Седи петелът на покрива и се удивлява: "Как само ме издържат тези къщи!"


  • Селското куче в града ходи с подвита опашка.


  • Селянинът с хляба на гражданина не може да се наяде.


  • Силата и душата на богатия са в джоба му.


  • Синът на добрия човек няма да стане безделник.


  • Сиракът има много наставници, но хляб никой не му дава.


  • Сменил кон за магаре.


  • Смехът е хубаво нещо, ако не завършва с плач.


  • Срамежливата жена си няма деца.


  • Стои с неговия хляб в ръце, а не сваля очи от жена му.


  • Стопанинът съжалява за откраднатото, а крадецът - за оставеното.


  • Съгрешил Айрапет, ще отговаря Карапет.


  • Съдията няма очи, а има уши.


  • Създаденото от жената и бог не може да го създаде.


Т редактиране


  • — Тате, колко още трябва да търпим такава бедност?
    — Четиридесет дни.
    — А после?
    — Ще свикнем.


  • Това, което ще направи хлябът, не може да го направи мечът.


  • Търбухът е като кладенец – налееш и не се вижда.


У редактиране


  • Удареното от дъжд поле и град ще го удари.


  • Умът на младия е воденица без вода.


  • Умът не е във възрастта, а в главата.


  • Умът не расте заедно с брадата.


Х редактиране


  • Хиляда мъдреци не могат да извадят камъка, хвърлен в кладенеца от глупак.


  • Хубава болест няма.


Ч редактиране


  • Четиридесет крадци не могат да окрадат един босяк.


  • Четиридесет пъти ходило магарето в Йерусалим и все същото магаре си останало.


  • Четяли на вълка евангелието, а той казал: "Побързайте, че стадото си отива."


  • Чуждият хляб никой няма да намаже с масло.


Щ редактиране


  • Щом мене ме няма в рая, ако ще би и магарето да се въргаля там.


Я редактиране


  • Яде като камила, а носи товар на магаре.


Източници
  • "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"