Аркадий и Борис Стругацки

Аркадий Стругацки (1925 - 1991) и Борис Стругацки (р. 1933 - 2012) са братя руски писатели-фантасти.

• Знанието е безкрайно като Вселената и за това учиш, не учиш — все едно.
• Човекът е обективен носител на Разум и онзи който пречи на разума да съществува, да се развива и усъвършенства върши зло…
• И започна най-увлекателният лов - ловът на човека.
• Рекоха ми, че този път ще ме отведе до океана на смъртта и аз насред пътя свърнах обратно. И оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околно пътеки…
• Всеки път, щом те насвие, сядай и чисти автомата…
• Mассаракш!

Цитати от Борис Стругацки

Търсене на целта

Търсене на целта или двадесет и седмата теорема на етиката (Поиск предназначения, или Двадцать седьмая теорема этики) е роман от 1995 г.

• Безплодността на полицейските мерки разкрива некадърността на правителството — пресичането на последствията води до укрепване на причините.

• Има нещо дълбоко нечестно в това, че предметите на хората живеят по-дълго от тях самите.

• Само глупаците смятат, че машината не е способна да победи човека в интелектуално сражение.

• Това е то политиката. Не е важно дали говориш истината, важното е колкото може повече хора да се съгласят да приемат думите ти за истина. Хората не се интересуват от истината…

• Честността е нещо като ума на красива жена: не е лошо, но не я обичаме заради това…

Безсилните на този свят

Безсилните на този свят (Бессильные мира сего) е роман от 2003 г.

• Разумът е нужен, за да се обясни откритието, за да го направиш разбираемо за околните, и най-вече за себе си. Самото откритие няма никакво отношение към разума.

• Да се бориш със злото — видите ли — е все едно да се бориш с дървеници: противно, лесно и абсолютно безполезно.

• За тоталитарните държави е полезно да губят войни — веднага започват да се поправят.

• Няма ясна граница между търпимост и равнодушие — търпимостта на практика е равнодушие в девет от десет случая…

Съвместни произведения

НИИЧАВО

Понеделник започва в събота

Понеделник започва в събота (Понедельник начинается в субботу) е роман от 1964 г.

• Лично аз виждам в това пръста на съдбата — вървим си из гората и срещаме програмист.

• — Слушайте — каза Едик. — Така не бива. Работим като дилетанти. Като автори на любителски писма: „Скъпи учени, вече няколко години в мазето ми се чува подземно чукане. Обяснете ми, моля ви се, как става то.“ Трябва да има система. Къде ти е хартията, Витя? Сега ще опишем всичко…

• По същество тяхната задача се свеждаше до анализ на кривата на относителното познание в областта на нейното асимптотично приближаване до абсолютната истина.

• Всичките тези комети, метеорити от антивещество, самоизбухващи атомни кораби, разните му космически облаци и квантови генератори са прекалено банални и значи далеч от истината.

• Странен беше този отдел. Техният лозунг беше „Опознаването на безкрайността изисква безкрайно време“. Аз не оспорвах това нещо, но те правеха от него един неочакван извод: „И затова работиш, не работиш, все едно“. И за да не се увеличава ентропията във вселената, те не работеха.

Трудно е да бъдеш бог

Трудно е да бъдеш бог (Трудно быть богом) е роман от 1964 г.

• Зная само едно: човекът е обективен носител на разум и всичко, което пречи на човека да развива разума, е зло и това зло трябва да се отстранява в най-кратки срокове и на всяка цена. На всяка? Дали на всяка?… Не, сигурно не на всяка цена. Или на всяка? Лигльо! — помисли си той за себе си. — Трябва да се реша. Рано или късно, все пак трябва да се реша.

• А можехме да се досетим, мислеше си Румата. Там, където тържествува сивотата, на власт винаги идват черните. Ех, историци, мътните ви взели…

• Без изкуствата и общата култура държавата губи способността си за самокритика, започва да насърчава погрешни тенденции, започва всяка секунда да ражда лицемери и отрепки, да развива у гражданите консумативност и самонадеяност и в края на краищата също така става жертва на по-благоразумни съседи. Можеш колкото си щеш да преследваш книжниците, да забраняваш науката, да унищожаваш изкуството, но рано или късно ще трябва да се сепнеш и със скърцане на зъби да направиш път на всичко, което властолюбивите тъпаци и невежи така силно мразят.

• Злото е неунищожимо. Никой човек не е способен да намали количеството му в света. Той може донякъде да подобри собствената си съдба, но винаги за сметка на влошаването на съдбата на другите. И винаги ще има крале, повече или по-малко жестоки, барони, повече или по-малко диви, и винаги ще има прост народ, който ще изпитва възхищение към своите потисници и омраза към своя освободител. И само затова, защото робът много по-добре разбира своя господар, дори най-жестокия, отколкото своя освободител, защото всеки роб отлично си представя себе си на мястото на господаря, но малцина си представят себе си на мястото на безкористния освободител.

Приказка за тройката

Приказка за тройката (Сказка о Тройке) е роман от 1967 г.

• Народът няма нужда от вредни сензации. Народът има нужда от полезни сензации.

• Днешната младеж малко се бори, твърде малко внимание отделя на борбата, няма стремеж по-активно да се бори, да води борбата така, щото борбата наистина да стане главната първостепенна задача на цялата борба, а нали ако тя, нашата прекрасна, талантлива младеж, продължава все така малко да се бори, в тази борба наистина ще й останат твърде малко шансове да стане истинска бореща се младеж, винаги бореща се за това да бъде истински борец, който се бори така, щото борбата…

• Онзи ден птеродактилът Кътинчо самоволно напуснал територията на колонията и несъмнено в нетрезво състояние взел да лети над клуба на работническата младеж и да си похапва от електрическите крушки, обрамчващи транспаранта с надписа „Добре дошли“.

Охлюв по склона

Охлюв по склона (Улитка на склоне) е роман от 1966 г.

• Може би сам си измислих човешките качества, които трябва да ти харесват — но не на теб, каквато си, а на теб, каквато те измислих…

• Щом сгрешим, необходимостта ни хваща за гърлото и ние почваме да плачем и да се жалваме колко жестока и ужасна е тя, а тя просто е такава, каквато е — глупавите и слепите сме ние.

Времето на дъжда

Времето на дъжда (Гадкие лебеди) е роман от 1967 г.

• Животът е болест на материята, а мисленето - болест на живота.

• Вълчицата казва на своите вълчета: „Хапете като мен“, и това е достатъчно, и зайката учи своите зайчета: „Офейквайте като мен“, и това също е достатъчно, но човек учи детето си: „Мисли като мен“, а това вече е престъпление…

Пикник край пътя

Пикник край пътя (Пикник на обочине) е роман от 1972 г.

• С една дума завъртя ме шайбата, Гута. Понякога се питам: за какво ли се трепем? Повече пари да изкараме? Ама за какъв дявол са ни парите, като само се трепем и нищо друго не правим?

• Ти, братче, дръж сметка, че Златното кълбо изпълнява само съкровени желания, само такива, които ако не се изпълнят, ти иде да се обесиш!

• Беше равнодушен и спокоен, знаеше какво ще се случи сега и знаеше, че няма да гледа, но все още можеше да гледа и гледаше, без да чувствува нищо особено, само дето някъде дълбоко, дълбоко, отвътре неочаквано се размърда някакво неспокойно червейче и започнала върти главата си като трънче.

• Ако човек работи, винаги работи за някого, роб е и нищо повече, а аз винаги съм искал сам да върша всичко, да бъда самостоятелен, за да мога да плюя на всички — и на мъката им и на скуката им…

Куца съдба

Куца съдба (Хромая судьба) e роман от 1982 г.

• Накратко, от гледна точка на обикновените хора емоционалната сфера на суперчовека би изглеждала като патология.

• Помислете, опитайте се да помислите какво можете да дадете на децата. Вгледайте се в себе си. Вие сте ги родили на този свят и ги осакатявате по свой образ и подобие.