„Винаги съм вярвала, че моят народ е най-добрия. И сега съм сигурна, че ние, българите в Украйна, сме уникални. На нашия народ е дадена огромна духовна сила. Мечтата ми е някога, след десетина години, думите на Паисий «..Поради що се срамиш да се назовеш българин?..» да предизвикват у децата само недоумение и въпрос «Защо ли го е написал?», а не тъга и срам, както е сега. Искам всеки от нас да разбере, какъв потенциал се крие в нас – носителите на древни духовни ценности. За мен е чест да работя за народа си!“[1]
